ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ - втора част

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ
Светлана Дяконова-Арсен

Най-агресивна винаги е била Кралевдолската претенция за родното място на отец Паисий. Поради тази причина може би застъпниците на другите версии са я опровергавали по-настойчиво отколкото са спорили с доводите доказващи Банско като родно място на първият ни възрожденец. Както споменахме по-горе най-голям принос за издигане и разпространяване през 1923 г. на легендите за това, че с. Кралев дол е родно място на Паисий Хилендарски и е Веле Петров Кралевски – филолог, преподавател по българска литература и училищен инспектор. Тук ще предам накратко тезата на В. Кралевски преразказана от неговия днешен последовател Цанко Живков :
„При посещения в родното си село Кралевдол той (В. Кралевски) се натъква на интересно предание; цял голям род там се нарича Паисов, явно по името на духовно, а не светско лице. От потомците на този род и от други селяни научава, че между Кралевдол и някои съседни села съществува отдавнашна и постоянна връзка с българските манастири в Атон. Група селяни са отивали там на гурбет, превозвали са стоки или са работели на манастирските строежи, градини и пасища. Някои от тях се покалугерявали и оставали там завинаги. Така е станало с братята на кралевдолския свещеник поп Цветан, които се покалугерили в Атон под имената Лаврентий и Паисий. Когато починал поп Цветан, на четирийсетия ден дошли в Кралевдол двамата му братя монаси и отслужили парастас. Лаврентий си заминал скоро, а Паисий, понеже имал и свещенически чин, останал шест месеца в селото да служи, докато се намери друг свещеник. През това време той въвел някои светогорски порядки в черковното служене, съградил и една чешма, която и досега се поддържа от Паисиевия род и се нарича Паисиевата или Калужарец (Калугерец) по местния говор. Изглежда този Паисий е бил авторитетна и ярка личност, та след неговото заминаване целият им род вместо Поповци, взели да го наричат Паисов, Паисиете.“(9)
До 1923 г. В. Кралевски не знае, че Паисий е роден в неговото село, а вече е бил "дипломиран филолог и учител". Изведнаж го научава от дядо Василко Паисов, когото познава отдавна и чак сега решава да задава въпроси, на които е получил предварително очаквани отговори.
Тези разкази не са подкрепени с никакви писмени документи. Поради тази причина аргументите в защита на тези легенди са, че всички публикувани документи са фалшификат, без може на тях да се противопостави нещо друго. Подчертава се „простотата“ на Паисий, че бил писал за „простите орачи, копачи и занаятчии“ и се принизява до голяма степен делото и ефекта от него.
Но да се върнем на първоизточника на легендата от с. Кралев дол или ако не първоизточника то на информатора на изледователите на проблема през 30-те години на миналия век. Той е герой на репортажи и „интервюта“ от 1934 и 1935 гг. във вестниците „Вестник на вестниците“ – издание на дружеството на столичните журналисти – автор Филип Чипев; „Утро“ – автор Р. Янков, в. „Днес“ и др. Би следвало да е роднина на Василко Паисов, но от този Василко няма и следа в тези вестници. Това е много възрастен селянин с шопска носия на име Цаню Тренчев, за когото се твърди , че през 1935 г. е на 98 години. Самата статия е озаглавена „При правнука на От. Паисий – на чаша кафе с дядо Цоню Тренчев – смътните спомени (к.н.) за „калугера“. – исторически (к.н.) данни за родното място на Паисия. – На гроба на брата на отец Паиси-.“ (10)

Вестник Утро 2 октомври 1935 г.

Вестник Днес 30 септември 1936 г.
Ето и част от „интервюто“ с дядо Цоню Тренчев. :
„Нещо има, обаче много по интересно. В с. Кралев дол е още жив един 98 год. Старец, чиито спомени навеждат най-красноречиво, че тук именно трябва да се търси родното място на отца Паисия. Потърсвам ДЯДО ЦОНьО ТРЕНЧЕВ, когото аз вече познавах от миналите си гостувания в Кралев дол. Запътвам се към къщата му, издигната на същото място, където е била и родната къща на Паисия. Изкачвам с мъка големите каменни бърда. Каква бе моята изненада, когато насреща, съвсем сам полупрегърбен, опиращ се на овчарска тояга , слизаше и той да „участва“ в тържеството. Спирам го и искам да му помогна. С глава, почти обрасла в косми, под рунтавите вежди на която гледат полузамъглено вече две очи, дядо Цоньо се спира. Говоря му нещо, но той или не ме чува или пък слабо ме разбира. Принуден съм да викам едва ли не, за да му обясня кой съм и да го накарам да се върнем в къщата му, от където той току що бе излязъл. Предлагам му цигара. ...........................
- Как си, дядо Цоньо – викам му аз. Как се чувстваш?
- Абе много станаха годините май, та не зная. По-лесно вдигах едно време по сто и двайсе оки глина (11) , отколкото сега една чаша вино.
- Помниш ли от стари, дядо Цоньо? За някакъв калугер или за „светогорец“?
- Остави. Много мъчиха човека. Но народа си го обичаше. Той служил в старата църква, поп Цветан го викали. Закопали го в старите гробища, ей там и дядо Цоньо сочи към края на селото, където е гробът на брата на Паисия поп Цветан.
-Ами да си чувал нещо брат да е имал поп Цветан?
- Уа-Уа – се провиква се дядо Цоньо. Поп Паис го викали. Калугер бил в гръцко. Турците много го гонили и мъчили. Чак и нас гониха, много борчове оставил, та искат от нас да ги плащаме. И дядо Цоньо ме гледа подозрително. Мисли си човекът, че съм едва ли не някое преоблечено заптие, което е дошло да му вземе заради борча на поп Паис имота или душата.......
- Какво стана с поп Паис, дядо Цоньо?
- Убили са го поганците. Те тогава трепеха всички. Той дошел на 40 ден на брат си да направи равнение и после никой не го видял. Тогаз той е построил една чешма край селото , която нарекли „калужерец“. И днес си стои чешмата.
Дядо Цоньо се задъхва. В това време неговата правнучка но донася кафе. Дядо Цоньо сърба, сграбчил чашата в лапите си.
- Абе сладко това, ама ако има една ракийка да му гаврътна, по ще е хубаво......... Та до кога искат да живея? Да не би да трябва аз да изплатя всичките борчове на поп Паис........
Нямаме време за по-дълги „беседи“. Хващам под ръка дядо Цоньо и го завеждам на гроба на поп Цветан, брат на от. Паисии и прадядо на дядо Цоньо. Отслужва се заупокойна молитва.................................................
Дядо Цоньо примигва, гледа и все се озърта дали от някъде няма да дойдат турците и да му искат да плати борчовете на .....“калугера“.
Във вестник „Вестник на вестниците“ е описано подобно посещение на писатели и журналисти в с. Кралев дол и с декларативен тон е обявено от автора Филип Чипев, че това село е родното място на отец Паисий. Но много странно как завършва статията – отново със същия герой дядо Цоньо Тренчев:
Най-старият от потомците на Паисий е дядо Цоню Тренчев – правнук на брата на светогорския монах – поп Цветан – 98 – годишен, но още способен да вижда, да чува и да пуши цигара, която се загубва между пръстите на гигантската му ръка, въляла и вдигала някога 100 оки глина.....
Дядо Цоню не се гордее , че е потомък на един от най-заслужилите народни будители. Той и н е з н а е т о в а: дори се страхува от тия разпитвания за „калугеро“, да не би да е оставил борч и сега да го плаща той....“ (12)
Както се вижда от двете статии, източникът на „историческите данни за родното място на отец Паисий“ не е нито надежден, ни достоверен. Както единият от авторите признава – дядо Цоньо не е казвал, че е в роднински връзки с отец Паисий. По-скоро авторът на „интервюто“ му поставя думи в устата, въпреки че той „слабо го разбира“ и има „смътни спомени“. В с . Кралев дол се разказва историята на един род, която няма допирни точки с известното за отец Паисий, освен споменаването на калугер светогорец, каквито има много из цяла България. Самото фиксиране върху темата за някакъв дълг на Паисий към турците, заради който е преследван и изчезнал е показателно, като се има предвид известното от Хилендарската кондика. Там недвусмислино се вижда колко успешни таксидиоти са бил Паисий и Лаврентий и какво количество пари и други помощи са донасяли в манастира. Според Матея Матеич, професор в Охайския държавен университет – град Кълъмбъс (САЩ), в периода 1750-1766 г. само Лаврентии е донесъл на манастира 22 416 гроша.(13)
Според „устното разследване“, както го нарича Веле Кралевски, поп Цветан и братята му Паисий и Лаврентий много добре живели, но после турците зопочнали да преследват Паисй като „комита и бунтовник“. Поп Цветан много страдал от турците заради брат си, който бил „бунтовник и богат“. Той донесъл парите си „цяла хазна“ в дома на брат си в Кралев дол, а той самият ходел да бунтува хората по България.(14) Това устно разследване по-скоро е допълнително обогатяване на разказа с литературни елементи, тъй като не е подкрепено с нито един документ.
Наблягането на фамилното име Попови съществуващо във всяко българска селище е абсолютно безсмислено. Тъй като един монах няма потомство Паисий не би могъл да остави фамилно име Паисиеви. От самата „История“ няма и следа, а за пътувания в „немската земя“ да не говорим.

Факсимиле от приписки в шестоднев намирал се в постницата Св. Ив. Зеленишки.(15)
Във статията „Троянски манастир – из бележките ми за историята на манастира“ във вестник Мир Д. Кацев-Бурски публикува две приписки от Троян, в които се споменава някой си Паисий от Кралево през 1777 г. Би могло да се предположи, че това е Кралевдолския Паисий, но ние вече знаем, че първият български историограф не е доживял до тази година, а е починал през 1773 г. в Ампелино, Асеновград. Ако наистина този Паисий, минал през постницата Св. Ив. Зеленишки и оставил приписката е Паисий от Кралев дол, това още веднаж показва, че Паисий от Кралев дол не Паисий Хилендарски.
По повод на това предание е назначена "специална комисия" начело с проф.Ив. Снегаров, която представя на Софийската митрополия протокол, с който се ангажира, че отец Паисий е от с. Кралев дол, опроверган по-късно в публикациите на Йордан Иванов и Юрдан Трифонов. Проф. Иван Снегаров обаче никога не се отказва от своето мнение. Според него „Най-напред съшествува спор, дали Разлог е влизал в Самоковска епархия през времето на Паисий, т.е. през първата половина на 18 в.“ (16) Той отрича меродавността на публикувания „Епархиалин поменик“, защото бил препис от по-стар документ, т.е. на информацията за събитията от средата на 18 в. преписана от монасите през 90-те години на същия не може да се вярва, въпреки че между 1757г. и 1792 г. са минали само 35 години и може би е имало живи свидетели. (17)

9. Цанко Живков, "РОДНА РЕЧ" В СПОРА ЗА ЕЗИКА И РОДНОТО МЯСТО НА ПАИСИЙ, сп. Родна реч брой 1-2/ 2002 г
10. Р. Янков, в. Утро , год.XXV, бр. 7839, 2.10.1935г., стр. 6
11. Около 140 кг.!?
12. Филип Чипев, Там, дето се роди отец Паисий, в. „Вестник на вестниците“28 май 1934 г.р бр. 72 стр. 8
13. Matejic, M. Hilandar at the Time of Paisij Hilandarski& 1745-1773 – Palaeobulgarica БАН 1980,кн. 3 стл. 32-44
14. Цветелина Димитрова, Преданията за родното място на Паисий Хилендарски в локалната и национална памет. Сп. Български фолклор кн. 2, 2007 стр. 110
15. Д. Кацев Бурски, Троянски манастир – из бележките ми за историята на манастира. В. Мир брой 10541, 7.09.1935 г. стр. 3
16. Иван Снегаров, За родното място на Паисий Хилендарски, В Паисий Хилендарски и неговата епоха, С. 1962 , стр. 415
17. Димитър Хадживълчев, Банско е родното място на Паисий Хилиндарски, Църковен вестник год. 68, бр. 22, 1.08.1967 г. стр. 3