БАНСКО - ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

БАНСКО - ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Светлана Дяконова - Арсен

С поражението на османските войски край Виена през 1683 г. започва и упадъкът на Османската империя. След още няколко войни през 1699 г. е сключен мирен договор в Карловац, който представлява първата голяма подялба на османски владения в Европа. Упадъкът е в следствие на дълбока вътрешна криза, като вътрешните и външни фактори се сливат и предизвикват промени в обществения и стопански живот на феодалната империя. Като цяло стопанството на Османска Турция се характеризира със засилена феодална експлоатация на селското население и с дребно стоково производство в градовете.
Въпреки бавните темпове на настъпване на новото все пак развитието на капитализма в Европа въвлича и Балканите в сферата на влияние на капиталистическия пазар. Мястото на еврейте и на дубровнишките търговци заемат страни като Франция – 1535г. , Англия – 1579г. , Холандия, а през ХVІІІ в. капитулационни права (1) получават и Австрия и Русия. Бурното развиващата се промишленост в Западна Европа изпитва нужда от големи количества суровини, които могат да се доставят от Балканите. Балканските търговци, доставящи вълна, памук, кожи и други суровини за нуждите на манифактурното производство получават допълнителни привилегии. В Османската империя се внасят манифактурни стоки: текстил, фесове, табакери, часовници(2) , ланци и ключове за тях, рокли, фаянс, моливи, очила и др(3). , но в много по-малки количества поради това, че потребностите от промишлени стоки на широките народни маси са все още малки.(4) Внасят се и луксозни стоки за феодалната класа – „сахати с музика”, огледала и др.

Австийската държава сключва през 18 в. поредица изгодни търговски договори с Портата. Това са Карловацкият мирен дотовор от 1699 , Пожаревацкия от 1718 г. и Белградският мирен договор от 1739 г., който потвърждава предишните търговски споразумение.
През 1717 г. император Карл VІ издава патент, чиято цел е регулиране на развитието на търговията с православните търговци, идващи от Османската империя. Този указ е подновен и от насладницита му. Капитулационните договори спомагат за разпространение на западноевропейското влияние върху народите в Османската империя и конкретно в търговията, включително и върху българските земи. 60 % от българският внос-износ се осъществява със Средна Европа.(5) Австро-турският стокообмен се извършва почти изключително от балканските търговци, включително вътрешната търговия на средноевропейските територии на Дунавската монархия. (6)
Втората половина на 18 в. е периодът на зараждане на българската буржоазна класа. В края на столетието тя все още е малобройна и се приспособява към условията на феодалната система.(7) Търговците от Банско в Средна и Западна Европа не следват гръците, а излизат на пазарите почти наравно с тях по време. Както ще видим по-нататък такъв е случаят със търговската фамилия Хаджиниколови или Сирлещови в Пеща, които бързо заемат водещи позиции в общeството на търговците в този град веднага след освобождаването му от турците в края на 17в.
Банско се намира в областта Разлога и през годините на Възраждането често се отъждествява с това название. В историографията до сега по-голямо място са намерили изследванията относно административно-църковното място на селището, отколкото мястото му в икономическата структура на региона. Известни са опитите на проф. Иван Снегаров да изключи селището от границите на Самоковската епархия.
Информация за село Банско научаваме от най-ранния от поредицата османски документи - тапу тахрир регистри от 1516 г.(8) . Предосманската селищна система на Разлога е слабо засегната от завоеванието и има доста голямо население – около 10 хиляди души. (9) По това време село Банско е второто по големина след Мехомия в котловината Разлог. Тогава град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия. Д-р Ами Буе направо отъждествява Разлог с Банско, като казва „може да се достигне през един висок прелез между тези две планини планинската река Белица, Разлог или Банишко“ (10) . През 16 в. селището преживява криза в следствие на административни реформи в статута на Разлога. Самоковската каза, към която спада и Разлога е извадена от състава на санджак Паша и е присъединена към Софийски санджак (11) . По тава време седем села в разложко: Бачево, Голяма и Малка Белица, Годлево, Горно и Долно Драглище и Добърско са извадени от тимарската система и са придадени към огромния вакъв на джамията Сюлеймание. Поради това започва засилено преселение към тях от Мехомия, Баня и Банско. През разглеждания период кризата се засилва и от климатични промени. По това време се наблюдава така наречения „малък ледников период”(12) . За разлика от Мехомия и Баня, Банско успява да преодолее проблемите и да намери нови начини за препитание на населението си. Това не би могло да стане с увеличаване на обработваемите селскостопански площи, а с увеличаване на количеството на стадата отглеждани от банскалии. Размерът на данъка - 980 овце определен на селището говори за добре развито скотовъдство. За сравнение цялата кааза Самоков е задължена да доставя 15 400 овце. Много от джелепите са вписани като нови, което показва бурното развитие на тази стопанска дейност и ангажиране на голяма част от населението . Стадата се изхранват като мигрират през зимата към Беломорието. Това е голяма възможност за разширяване на контактите със селищата в този район. Този поминък става предпоставка за развитието на табаклъка в Банско и засилване на производството на кожи за износ в Средна и Западна Европа, което пък обяснява бързото включване на банскалии в търговията с тези страни.
През следващия 17 в. данните, с които разполагаме за Банско са от джизие дефтерите, които дават информация само за християнското населени. В началото на века наброява 202 ханета (къщи)(13) , като през 1675 г. намалява до 172, а през 1692 г. достигат до 136. (14) Във фонда на проф. Йордан Иванов, съхраняван в НА БАН се намират негови бележки върху Хилендарска кондика от ХVІІ в., където са описани някои връзки на Банско с Хилендарския манастир(15) . През 1660 г. е отбелязан хаджи Алекси (16)– ктитор от Банско, а през 1681 г. богат гост от Банско харизал на Хилендар бахча. Тези дарения говорят за замогване на жители на селището още през първата половина на ХVІІ в. независимо от тежката криза. Причината за това е активно участие в търговията на Османската империя със Западния свят наравно с гръците. Хаджи Алексия, роден около 1620 е бил търговец на вълна и сахтиян, който замогнал се от търговията е отишъл на хаджилък и е станал ктитор на Светогорския манастир. Друг търговец от Банско от края на 17в., известен ни от родовите изследвания на рода Хадживълчови е Билю (17), баща на Лаврентий, хаджи Вълчо и на Паисий Хилендарски, чиято дейност наследява и развива големия ктитор на Хилендар и Зограф.

В началото на 18 в. село Банско вече е развито и утвърдено търговско селище и е едно от най-активни в търговията със Средна и Западна Европа. След тежката криза от предишния век започва стабилизиране
Сведенията за търговия на балканските търговци със вълна са твърде ограничени, като се има предвид, че до края на 17 в. тя е забранен артикул за чуждустранните търговци и износът ѝ е силно ограничен, тъй като се е използвала изключително за производство на сукно за османската армия и монопол върху търговията с нея са имали само еврейските търговци. Въпреки това в родовите спомени на банскалии се говори за търговия и с вълна. В средата на 18 в. вълната е изместена от памука. Особено голям интерес за западноевропейските търговци представлявал памукът от Солун и Смирна. Банско се намира на пътя от Беломорието за Централна Европа и банските търговци се включват активно в тази търговия. Памукът се изкупува от турските села в Драмско и Серско и е на един от най-богатите хора в Османската империя – беят на Серес – Исмаил бег. Той е съдружник на банскалии в търговията.
През 1766 г. са записани няколко търговци от Разлога, сред които Радован син на х. Вълчо, който заедно със своя съдружник Хаджи Михаил от Мелник прави 20.000 форинта годишен оборот; Илия Радован(18) , съдружник на х. Лазко (19) и Никола Мутафчи (20) от Банско – 40.000 форинта годишен оборот; Симеон Вълко (21) от Разлога и неговият съдружник Ради х. Никола (Сирлещов) от Банско – годишен оборот 5000 форинта и др.(22) – всички търгуващи с памук и внасящи в Османската империя изключително само монети – австрийски талери . (23)
Петър Никола Валеган съобщава, че през 1791 г. от Виена в Белград на кир Георге Боян, че през тази година количествата са с 20 000 денка повече от миналата и цените падат, а няма купувачи.(24) Едномесечната партида памук от Сер за Виена на хаджи Димитър Хаджистоилов през 1801 г. е на стойност 12 646,- гроша, изпратена е с неговата марка ДХС (25). Тодор Никола Герман също има своя марка „ΤΝ”(26)
Годишният добив на памук в Османската империя е около 120 000 центнера (27) Цените на памука се регулират от състоянието на реколтата в Османската империя, от политическата и военна обстановка. Особено ценна е турската червена памучна прежда, която не пуска при пране и начинът на боядисването ѝ е неизвестен в Средна Европа.
Във Виенския данъчен регистър не са отбелязани никакви стоки, изнасяни от Дунавската монархия, но според записани спомени на стари хора от Банско от Йонко Чучулаин „...от там те внасяли всякакви манифактурни стоки и фесове, а от Лайпциг са донасяле шамии и шервета наричани (липецки шервета) и порцеланови съдове под название Белоградски –блюда......” (28)
Резултатът от този век на бурно развитие на търговията довежда и до голямо нарастване на населението в Банско през 1797 г., когато са отчетени 592 ханета – само българи християни. Този век също не е минава без големи сътресения, кавито са кърджалийските набези в Османската империя и войните на Наполеон в Европа.
Балканските търговци се открояват по Европейските пазари с живописното си източно облекло, с дрехите си и начина на живеене „ориенталците“ възбуждат любопитството на европейците. Те правят впечатление и на младия Гьоте на панаира в Лайпциг. Според него „гърците“ носят националното си облекло с достойнство на „внушителните си фигури“(29) . Известно е, че османските завоеватели забраняват цветното и ушито от скъпи материи облекло на раята, подчиненото христианско население да не носи широки, разноцветни дрехи, скъпи кожи и високи калпаци. Както личи от ктиторските портрети на хаджи Вълчо, където той е със скъпи, подплатени с кожи дрехи, носи висок калпак от астраган и с червено дъно, той не се е чувствал задължен да спазва тези заповеди. За съжаление не разполагаме с портрети на други бански търговци, но можем да предположим, че такова е било традиционното им обоблекло.
В началото на 19 в. се наблюдават промени в стоките внасяни от Западна и Средна Европа. Количеството на манифактурните стоки се увеличава. Докато в тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов са записани два юргана и шамия за хаджийката, в тефтера на Юван Билю Хаджирадонов са описани през 1817 г. луксозни стоки като „сахат с музика”, „малък сахат”, „огледала – големи”. Повечето от тези стоки са за серския бей Исмаил бег и Латиф ага от Неврокоп. Също така са записани суми „от Молерчето за боя” (30)
През 1832 г. сродник на Лаза Герман, му изпраща от Виена 18 колета стока, натоварена за Банско в т.ч 7 колета Нибергска различна стока. Филджани - парчета 150, 50 дузини сини кърпи, 40 топа варасет (31) , табакери, фесове, мошама. (32)
Много голямо перо в търговията между Западна Европа и Османската империя представлява монетната търговия. Именно чрез нея страните уравновесяват търговския си баланс. Монетите като стока са обект на голяма спекулация в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Свободното движение на различните монети, различията в монетарните системи на страните, колебанията в курсовете вследствие на войните и други фактори пораждат разлика между номинала на монетите и съдържанието на ценен метал. В тази търговия влизали над 60 вида монети, чийто трафик постепенно се увеличава от кесии до бурета (33). Тя е много по-изгодна(34) от търговията със стоки и въпреки трудностите с осигуряването на сигурен транспорт и на охрана от кърджалийските банди и многото посредници процъфтява. Металните монети взаимно се изтласкват и конкурират. Българските търговци, участващи в тази търговия, имат много добра система на организация на транспорта и информацията (35).Банскалии също внасят монети в Османската империя. За участието им в търговията с монети говорят и преданията, записани от братя Молерови и спомените на Йонко Чучулаин (36), за огромните количества пари, които носели богатите търговци в Банско. Центрове на търговията с пари на българските търговци са панаира в Узунджово и най-вече столицата на Османската империя – Цариград.

В писмо (37) на Тодор Никола Герман от 26 март 1794 година, изпратено от Рехово до Арсен хаджи Никола (Сирлещов) в Банско, се обсъжда тази търговия. Според това писмо „бели пари” – сребърни трудно се намират –„та не можахме да найдеме не 100 гроша останахме по 5 пари на жатица та па нема.” От същото писмо разбираме и курса на обмяна „жатица 6:30 варва....... за 1000 гроша чин 160 жътици”. В търговията с пари има голяма конкуренция. Тодор Герман предупреждава зет си Арсен Хаджиниколов, че х. Констадиновичи не трябва да научават за тази сделка.
Търговските пътища, които ползват търговците от Разлога, са много трудни и опасни, по-скоро пътеки по течението на р. Места, по която се движат само пешеходци или товарен добитък. ....Случва се, товарния добитък да изчакват разминаването си когато се движат в противоположни посоки поради теснината на пътеката.“ (38) Такова описание дава и френският пътешественик и изследавател д-р Ами Буе.(39) За търговията с памук банскалии използват Местенския път, който започва от Сер и се отправя през Драма за Зърневския проход – Зърнево (дн. Като Неврокопион) – Неврокоп (дн. Гоце Делчев) – Банско - Мехомия (дн. Разлог )- прохода Предел -Грна Джумая (дн. Благоевград) – Дупница – София – Ниш – Кюприя – Смедеревска паланка – Земун – Петроварадин – Нови Сад – Сомбор – Калоча – Пеща и Буда – Сен Ендре – Комором – Гьор – Пожон ( Братислава) – Виена или през Нагисомбот (Търнава) за Бърно и Лайпциг .(40)
В изследването си на своеобразни моменти от жизниния път на Паисий Хилендарски проф. Илия Конев проучва пътуването му до „Немската земя”. Там прави предположение, че може би Паисий не е бил само в Сремски Карловци – непосредствено свързани със задачата възложена му от Хилендарския манастир, а е посетил и Нови Сад, Буда, Пеща, Виена и Бранденбург. Приложена е и карта на предполагаемото пътуване на нашия първи историк, съставена от Петър Коледаров. Основание за тези твърдения дават познанията на Паисий за езика на славяните в Бранденбург от първа ръка (41). Ние можем да стигнем и по-далеч и да предположим, че тези знания Паисий е придобил още преди да стане монах и да се заеме с писането на Историята си, когато е пътувал с керваните със сахтиян, вълна и памук. Пътят в публикуваната карта е: Хилендар –Сяр – Валовища – Мелник – Неврокоп - Банско*- Рилски манастир- Самоков – София – Пирот – Ниш – Белград – Земун – Сремски Карловци – Нови Сад* – Суботица* – Пеща* – Буда* – Братислава* – Виена* – Бранденбург*(42) . Предполатаемият път повторя известните търговски пътища за търговия с памук и центровете, където са се установили търговските фирми на банскалии.
По пътя търговците заедно с керваните си отсядат в т.н. „керван-сараи“. Керван сарай за безплатно ползване за 300-500 коня изгражда хаджи Вълчо на 12 километра североизточно от Серес в село Даутлия, сега Елеон в Гърция. Изгражда и мостове над река Места при Лошин и Цирупол – днешното село Господинци.
Търговските фирми и сдружения имат добре изградена структура, като функциите и местонахождението на участниците са разпределени. Най-често собственикът или старшия съдружник се намира в Сер и води тефтерите на фирмата.
Панаири, които посещават банскалии и на които продават донесената от Европа стока са: Серския панаир – „Керван”, които продължава 40 дни – от 1-ви февруари до 10-12 март и е посещаван от търговци от Османската империя и от Западна Европа.(43) Повечето срокове за изплащане на кредити според тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов са до Благовец, т.е. след края на панаира. Друг панаир посещаван от бански търговци е панаирът в Сливен. (44) Във връзка с търговията с мешин, кордовани кожи и азмани на 10 юли 1818 година Пантелеймон Хаджистоилов съобщава от Пеща на Лазар Герман, че панаирът в Осиек (45) е „добро прошель с кордовоното” (46). На Неврокопския панаир, който се провежда в продължение на десет дни от 25 август всяка година, се търгува с манифактура и жива стока.
След изтощителната за Средна Европа Тридесетгодишна война в началото на 18 в. търговията в град Лайпциг е в подем. Средно европейското манифактурно производство търси суровини и Лайпцигските панаири са едно от най-удобните тържища за търговия с Изтока и Югоизтока най-вече за Саксония, чиято търговската политика е по-либерална и улеснява чуждестранните търговци. Тези панаири са едни от основните източници на стока предназначена за внос на Балканите.
Едновременно с присъствието на банските фирми в панирните средища те имат представители и в Земун, където от 1730 г. се е намирала една от карантините на границата между Османската империя и Дунавската монархия. През 1771 г. в гробището на Земун е погребан Николай Пумпал, търговец от Разлога. (47)
В Беч (Виена), Будим, Пеща и Нови Сад има кантори и пълномощници на едрите бански търговци, които прекарват понякога дълги години далеч от дома. Записаният през 1766 г. във Виенския данъчен регистър Ради хаджи Вълко има съдружник в Мелник, а брат му Марко през това време е в Нови Сад.(48) Според тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов, докато той е в Сер, синовете му Георги и Никола последователно го представляват във Виена и Земун през годините 1801-1805 г. От Виена през 1799 година Никола Димитров Хаджистоилов пише писмо (49) до Тодор Герман и го уведомява за трудностите с продажбите на стоката им и многото фалити, свързани с т.н. „Втора Италианска кампания” на Наполеон. Същата организация показват и записите от тефтерите на Юван Билю х. Радохна и на поп Тодор Везюв и запазените търговски писма. Можем да говорим за известна специализация на търговците, като имаме предвид, че някои имена се повтарят за дълъг период от време в даден търговски център, а някои се установяват за постоянно. Пример за това е Димитър Костадинов Хаджиниколов (Сирлещов), който дълги години е предтавител в Земун, а Марко х. Вълко прекарва повече от 15 години в Нови Сад и не се завръща в Родината си. Имало ли е и други банскалии в Нови Сад няма информация, но българска колония там е съществувала, тъй като първият градоначалник, назначен през 1788 г. се е наричал Димитър Български .(50)
Австрийските власти възлагали на търгвците – християни от балканите и задача да събират сведения за политическите събития и военните приготовления на Турция и да докладват наученото от пътуванията си. Без съмнение и банскалии са изпълнявали тези задачи и са крепили надеждите на своите съотечественици с разкази за австрийската и европейска политика спрямо Османската империя. (51)
От оскъдната документация достигнала до нас се вижда, че поне някои от търговците са изучавали т.н. италианско счетоводстово . Търговията със Средна и Западна Европа през 18 и 19 в.в. е едновременно много доходоносна и много опасна дейност. Наред с огромните количества пари донасяни от банскалии от Беч, Будим и Пеща в Банско някои от търговците са застигнати от трагична съдба. Такъв е случаят с Димитър поп Тодоров, който бил убит и хвърлен в р. Сава в Белград от сръбски търговци, от които имал да получава дълг от 30 000 гроша. (52)
Хабсбургската империя включва в себе си много етноси и вероизповедания, но религията, която изповядва управляващата династия, е католическата. През 1690 година австрийският император Леополд І дава свобода първоначално за православните сърби на територията на наследствените земи за изповядване на религията им. В повечето случаи православните търговци, идващи от Балканите, са наричани гърци, въпреки че това понятие включва и сърби, българи, армъни, власи и др. Цитираните по-горе търговци на памук Радован син на х. Вълчо и Илия Радован от Разлога също са записани като изповядващи –“гръцка – неуниатска вяра” ,(53) което по никакъв начин не трябва да се възприема като гърчеене на тези българи. Заслужава да се отбележи, че цитираните търговци са съвременници, а някои от тях и връстници на Пайсий Хилендарски. От четирите фирми на банскалии записани във Виенския данъчен регистър от 1766 г. за три от тях като произход на собствениците или представителите им е записано „Разлога (54) – кралство България”, а една „Разлога – Македония“. Същото се повтаря и при Марко хаджи Вълчо, който пребивава в Нови Сад от 1756 година е записан през 1771 г. с прислужника си Стоян Солон(55) от Банско „Ex Bolgaria, Loco Razlog”(56) , а прислужникът му Богдан Бойчо, роден в Белица – „Ex Macedonia, Loco Bellicha”. Прави впечатление, че банскалии без изключение посочват като свой произход българския и дори не споменават никъде Македония. Тези търговци са с ясно национално самосъзнание още в самото начало на Възраждането. Можем да направим паралел между сухите данни от данъчните документи от Виена и емблематичния пасаж от „История славянабългарска“ : „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?........“
Банскалии имат още една отличителна черта от едрите търговци от другите крайща на страната, които използват в търговската кореспонденция и в документацията гръцки език. Въпреки че са имали познания по гръцки, турски, също така немски и унгарски, всички запазени документи и писма са написани на български език.
През целия ХVІІІ в. присъствието на православните християни в Хабсбургската империя е значително и това се отнася за всички търговски центрове в Наследствените земи. Такива центрове освен Виена (Беч) са Будим (Буда), Пеща, Нови Сад, Земун.
Унгарски изследователи твърдят дори, че през 90-те години 17 в. гърците вече пристигат в гр. Пеща, но това са все още няколко души. един от тях е банскалията хаджи Алекси, родоначелник на Сирлещовия род. Присъствието им и участието им в стопанския живот на града се засилва осезаемо през 18 век.

Още един интересен момент от живота на търговците от османските земи, включително и българите е , че голямата печалба, която натрупват от активната си търговска дейност, влагат в покупка на земевладения. Това от своя страна им дава възможност да претендират на благораднически привилегии и за място сред феодалната йерархия. Така потомците на търговците на памук, вълна и сахтиян стават барони. Има данни за 90 души получили благороднически привилегии по този начин. Това води до бързата асимилация на тази прослойка .(57) Австрийска благородническа титла получават и банскалии. През 1841 г. в съобщениато за сватбата му с една от племенниците на сръбския княз Милош Обренович – Анка към името на Александър Константинович Герман е добавена благородничиска частица и е наречен спахия, а самата титла е получена през 1821 г. най-вероятно от баща му Констадин Теодорович Герман, брат на Лазар и Михаил Герман. (58)
През 1791 г- в Пеща започва строеж на нова православна църква „Успение на пресвета Богородица“ от църковно настоятелство оглавено от банскалията Алекси Хаджиниколов, като общо дело на българи, гърци и армъни. Междувременно председатела на църковното настоятелство кани банския живиписец Тома Вишанов да изографиса новата църква. Самият иконописец Тома Вишанов – Молера произхожда от средите на търговците от Банско и по-късно не прекъсва връзките с тях. Дори продължава да се занимава с дребна търговия на памук.
В историческата и краеведческата литература за Банско се е наложило мнението, че Наполеоновите войни слагат край на търговията на банските търговци със Средна Европа и в частност с Австро-Унгария. Това се твърди в разказите на Йонко Чучулаин и в родовата история на Хаджирадоновия род от Борис Радонов Радонов. Там се казва, че през 1812 г. Юван Билюв Хаджирадонов е фалирал и в следствие на това починал, заради погинала стока.
Това по-скоро е семейна легенда, която не се потвърждава от документите. Търговския тефтер на Юван Бильо х.Радон е воден до 1818 г. Той се е върнал в Банско около 1815 г.и е продължил търговията си с памук от Серско и Драмско в доста големи количества и е поддържал оживени търговски връзки не само с Виена, но и с Пеща и други градове до 1818 г (59). и е бил жив най-малко до 1824 г., когато Димитър Костадинов Хаджиниколов /Сирлещов/ му изпраща много здарве в писмо от Земун (60). Търговският тефтер воден от поп Тодор Везюв от 1798 г. до 1809 г. също не потвърждава тезата за фалит по време на наполеоновите войни. Той също свидетелства за оживена търговия с памук със Средна и Западна Европа. По време на Наполеоновите войни и след 1815 г. се активизират много повече български и румънски търговци, като най-показателни за това е посещението на лайпцигските панаири.
Истина е, че войните подлагат на изпитание търговците – в периода 1804-1815г. блокада спъва редовното организиране на панаирите и през 1807 на тях почти няма балкански търговци. В кореспонденцията си те споделят за трудностите, коита срещат.
Още през 1827 година има данни за дейност на селска община в Банско, когато „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър Сирлещов сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Грман като коджабашия и от петима свидетели. Оформена е като метителница, а на гърба има джиро, след смъртта на кредитора.
Банските търговци участват активно във всички области на обществения живот. Пътуват, ходят на хаджилък – хаджи Димитър Хаджистоилов ни е оставил завещание и кратки описания на пътя си до Божи гроб, от което разбираме, че банскалии и тук се отличават от останалите поклонници. Те не минават през Цариград.
Търговското съсловие строи църкви и купуват книги за тях, поддържа училище. Те не само донасят новото от Европа, но и показват на Европа, че българите и българския език съществува. Широко известна е дейността Лазар Герман и като информатор на Вук Караджич и като строител на църквата в селището. Един документ от търговската му дейност буди любопитството. Това е писмо, съдържащо тайнопис, където са използвани български, гръцки и немски букви т.н. готически шрифт и е предизвикателство за изследователите да го разчетат.
В първите редици в борбата за освобождение на България от Османска власт са отново представители на търговските родове. От тези среди е просветителя на българския народ Неофит Рилски – представител на Бениния род.

Изложеното тук не изчерпва цялата търговски дейност на банскалии. През втората половина на 19 в. тя все повече е свързана със занаятите характерини за селището – табаклъка, даракчийство, дървообработването, пръстеничарството. Някои от тях стават земевладелци в Румъния, коробособственици и банкери в Сърбия и Австро-Унгария. Продължава търговията с добитък и вино, дървен материал. Още дълго кираджии пътуват до освободените български земи, когато Банско остава под османска власт, съгласно решениета на Берлинския конгрес. Макар с по-бавни темпове и в дните на освобождението си през 1912 г. е водещо селище в района. В годините на освобождението си в Софийския университет има 15 студенти, пет от които жени. В 17 НС през 1914 г. от Банско има двама депутати. Редица търговци са преместили дейността си вече в столицата на освободеното Отечество. Наред с това от града има двама директори на столична гимназии, двама съдии, собственичка на придворната книжарница, секретар на екзархията, университетски преподаватели, офицери и дипломат и др.




ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Завещание, оставено при второто му заминавене за Йеросалим от хаджи Димитър Хаджистоилов в търговския си тефтер. Всяка страница на този тефтер е озаглавена с „Во славо Бога”
„Да знам що понесох сос мене за Божи гроп походем готови от дома грош 249
от Сер зех готови 208 жълтици:64 = 1664
и 400 карагроша царицини 1350
и 10 жълтици Стамболи 50
дребни 50
турцки 51
от Сер понесох сос мене готови 3165
Понесох готови пари за Божи гроб Сума гроша 3414
Дома пратих сос се дадох гроша 200
За харч имах за мене издадох 284
За Сер пон
Ако било воли Божия да ми се докара смърт по пати ке пиша и дохта диета та го предам на дружината ми сичко ти дам тристата от них

30 авгос похождам от Сер
Х Дт ХС”

2. Кратко описание на пътуването.

„30 [септ] ември поидох от Ченак за Иафа
Излезох на октомври 2
На ярави кирия 40 гроша
Толко по море 9 дни и нощи ходихме
а га се върнахме 12 дни от Яфа до Ченак кирия 85 гроша
1802 юни 20 излезох на Ченак(61) от морето сос здраве.”

1. Режимът на капитулациите определя преференциален внос на европейските промишлени стоки, както и редица улеснения за чужденци и външни инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, приет от Османската империя по отношение на Западноевропейските страни и Русия.
2. Часовниците, произвеждани от английски, френски , холандски майстори специално за Османската империя били с три капака, вместо с два като тези, предназначени за Западна Европа.
3. Константин Велики, За търговията на Българските градове с Австрия в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., Исторически преглед , 1959, кн. 6, с.65
4. Вирджиния Паскалева, Развитие на градското стопанство и генезисът на българската буржоазия през ХVІІІ в., Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962), Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, БАН, Институт по история, София, 1962 г., с.81
5 Вирджиния Паскалева, Развитие на градското стопанство и генезис на българската буржоазия през ХVІІІв., Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962), Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, БАН, ИИ 1962, с. 81
6 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр. 53
7 Христо Христов, Паисий Хилиндарски, неговото време, жизнен път и дело, С. 1972 стр. 86
8 Григор Бойков, Съдбата на разложката котловина в условията на османска власт (16-19в.)В: Гребенаров Ал., Разлог, история традиции, памет, Благоевград 2009, стр. 56
9 Пак там.
10 Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр 398
11 Пак там, стр. 61-62
12 Този „малък ледников период” намира отражение и в произведенията на европейското изкуство от този период. Виж репродукция на картинана на Петер Брьогел – Младши „Панаир на заледената река Темза” 17 в. В Дорлинг Киндерсли, Энциклопедия Атлас мила, London 1999 стp. Xx-xxi
13 Петър Петров, цит. съчинение, т. II, С 1988 г. стр. 315-316
14 Григор Бойков, цитираното произведение, стр.72
15 НА на БАН фонд 52к-опис 1 – а.е. 130 – 35 л.
16 В списъка на дарителита за изграждането на църквата „Света Троица” в Банско сред имената на „Приложници усопший” има име Алексия. Този хаджи Алексий най-вероятно е родоначалникът на фамилията Сирлещови – кир Алекси (кир Леска), от където идва и името им.
17 Екатерина Бояджиева, Банско, неугасващи имена от възраждането стр. 6, Екатерина Бояджиева Банско и Атон
18 Представител на Хаджирадоновия род от Банско.
19 Хаджи Ласко – родоначалник на голям бански род.
20 Никола Мутафчи – търговец от Банско, роден около 1735 починал около 1830. Търговец на памук, През 1759 г. е записано негово дарение от 50 гроша в кондиката на Зографския манастир в Света Гора .
21 Симеон Вълко най-вероятно е от Добърско, където до 1961 г. се е намирал камък с надпис „Да се знае Симо отива за грот Виена.” - Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.
22 Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С,1983, с.16
23 Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959
24 Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско..
Васил Кънчов публикува две писма на бански търговци, пребиваващи във Виена (Беч) от 1791 г. и от 1809 г. Оригиналите на писмата се съхраняват в НБКМБИА ф. 653.
25 Търговски тефтер на х. Димитър Хаджистоилов – 1777 – 1805 г. Съхранява се у частни лица в гр. София
26 НБКМБИА ф. 653, а.е. 7 – Писмо на Костадин Теодорович до Тодор Герман от 19 април 1811 г. от Земун, изпратено до Банско.
27 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.65 - 1 центнер се равнява на 50 кг.
28 Кратко описание по заселването на Банско, събрано от предания на стари хора – събрал Иван Д. Чучулаин 1928 г. – Държавен архив Благоевград – ЕП -88
29 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.68
30 Димитър Молеров
31 Вероятно маниафктурен плат
32 НБКМБИА ф. 653, а.е.2, Писмо от 19 юни 1832 г.изпратено от Виена от Кръскю Теодоров Zγ(не се чете) до Лазар Герман в Банско.
33 Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С,198с. 67
34 "Лошите пари изтласкват добрите". Максима на сър Томас Грешам (1519-79), основател на Кралс¬ката менителница в Лондон. Той формулира това си твърдение по отношение на сребърните моне¬ти. Наблюдението му върху изтласкването на "силните" монети с по-високо златно съдържание се обяснява със склонността на хората да се запа¬сяват с по-ценната валута и така да я изтласкват от обращение. При биметалната система „лоши” се явяват тези пари, стойността на които на пазара на ценни метали е по-ниска от официалната им парична стойност, а „добри” са тези, които струват по-скъпо от своята официално цена. Например: в САЩ в периода 1792 -1834 година пазарният паритет между среброто и златото е 15,5 към 1. Докато монетният паритет е 15 към 1, търговците купуват за сребърни пари злато, което изнасят зад граница, където могат да получат 15,5 унция сребро за 1 унция злато. Colin d.Campbell – Dartmount College, Rosemary G. Campbell, Edwin G. Dolan George Mason University, Money, Banking, and Monetary Policy, The Dryden Press, a division of Hlt, Rinehart and Winston, Inc. 1988 стр. 35.
35 Константин Велики, посоченото съчинение, Снежана Панова, Интеграция на българския търговец от 18 век в международната търговия, Българско общество за проучване на ХVІІІ в., Интердисциплинарна научна конференция Модерността вчера и днес (25-26 февруари 2002 г. )
36 Йонко Чучулаин – кмет на Банско около 1900 г. и търговец в Румъния. Оставил кратка история на Банско. Същата се съхранява в Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88
37 НБКМБИА ф. 653, а.е. 6, Писмо то Тодор Никола Герман до кир Арсен хаджи Никола в Банцко – 26 март 1794 г. Рехово.
38 Александър Чучулаин, Исторически изследвания на гр. Банско, Музеен комплекс Банско.
39 Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр.327
40 Вирджиния Паскалева, редна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.77-79
41 Илия Конев, Българското Възраждане и просвищението, С 1983, стр. 146-151
42 Означените с * са селища вероятно посетени от Паисий
43 Стефан К. Салгънджиев, Лични дела и спомени от възраждането на Солунските и Серските българи ли 12-годишната неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив 1906 стр. 50, Френски пътеписи за Балканите 15-18 векл С. 1975, стр. 385
44 Михаил Арнаудов, Едно писмо от 1824 г., Отечество, кн. 27 януари 1918 г.
45 От 1712 г. Осиек има привилегията да провежда два панаира годишно. По-късно императрица Мария Терезия потвърждава тези годишни панаири. Те се провеждат на Гергьовден и на Илинден по три дни в цитаделата на града Посещават се от търговци от Унгария, Босна, Щирия и други райони но Дунавската монархия, както и от търговци от Османската империя.
46 НБКМБИА ф. 653, а.е.9, Писмо на Пантелеймон х.Стоилов от 10 юли 1818 г. от Пеща до Лазар Герман в Банско.
47 Илија Николић,Бугари грађани Земуна у другој половини XVIII векаИз протокола (матичних књига) Српске православне цркве Св. Николаја (1716-1781)Балканите. Ние сред другите и те сред нас Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Илия Конев, доктор на филологическите науки, София 1988, стр. 280-300.
48 Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959; Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С 1977
49 НБКМБИА ф. 653, а.е 8, Писмо на Никола Димитров хаджи Стоилов от 14 октомври 1799 г. от Беч (Виен) до Тодор Герман.
50 Istorijski Arhiv Grada Novog Sada https://www.facebook.com/photo.php?fbid=391975777525893&set=a.317908048266000.79811.151887988201341&type=3&theater
51 Христо Гандев, Проблеми на българската Възраждане, С 1976, стр. 61
52 Александър Чучулаин, Исторически изследвания на гр. Банско, Музеен комплекс Банско.
53 т.е. православна
54 По това време град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия.
55 Фамилията Солун или Солунката е съществувала в Банско до времето на строежа на църквата „Света Троица” и е записана в дарителския списък. Сега такава фамилия не съществува и споменът за нея е загубен.
56 Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С. 1977г.- стр. 155-156
57 Пак там. Стр. 325.
58 Йован Попович, О цинцарима, Београд 1998 стр. 267
59 Търговски тефтер на Юван Билю х.Радонов – воден от 1815 до 1818 г. - Държавен архив Благоевград – ЕП -2
60 Михаил Арнаудов, Едно писмо от 1824 г., Отечество, кн. 27 януари 1918 г.
61 Чана̀ккалѐ (на турски: Çanakkale) е град и пристанище в Западна Турция, административен център на вилает Чанаккале. Разположен е на азиатския бряг на Дарданелите (в миналото Хелеспонт) в неговата най-тясна част. Важен транспортен и риболовен център.

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ .четвърта част

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ
Светлана Дяконова-Арсен
Друго измислено противоречие според Иван Ненов е възрастта на хаджи Вълчо другия брат на Паисий. Виждал му се прекалено стар. Той изчислява по неизвестно какви критерии, че хаджи Вълчо е роден около 1687 - 1692.(32) Както беше отбелязано по-горе годината му на раждане според публикуваните от гръцки учени документи е около 1705 г. или 1703 г. За това пък в писанията на Христо Марков съществува истинско противоречие във възрастта на претендентката за сестра на Отец Паисий Хиленсарски. Христо Марков препредава разказ на сина на „покойния дядо Зафир х. Митов. Той лично познавал 90 годишната сестра на о. Паисий, която макар и в преклонна възраст, продължавала в пазарен ден да спохожда бояджийския дюкен на баща му и да се разговаря с него.“ Според А. З. Митов това се е случвало, когато баща му бил на 7-8 години. Бащата е роден 1825 г. т.е. тази баба е идвала в дюкяна около 1832 г .(33) Дори да е била не на 90, а на 100 години, тя ще да е родена около 1732 г. и в такъв случай разликата й с Лаврентий ще е над 30 години, което е съмнително.
Наред със съмненията за истинската възраст на х. Вълчо се изказва мнение,че Лаврентий – брат на Паисий и Лаврентий брат на хаджи Вълчо са две различни лица, като се преднолага, че е имало повече от един монах с името Паисий и съответно с името Лаврентий. В Поменик парусия на Хилендарския манастир от 1767 г., съхраняван в библиотеката му под номер 520 (стар 515) на лист 6 а са записани имената на монасите („свещеноиноци“) и там има само един монах на име Паисий. Разочароващо е, че не фигурира нито един с името Лаврентий, за което в случая няма обяснение, но при всички случаи поне се вижда, че не са били няколко монаха с това име. (34)
Макар, че не е документ в истинския смисъл, ще представи следния аргумент против тази идея. Лаврентий и Паисий са монаси от Хилендарския манастир. И двамата в различни периоди са участвали в управата му. Паисий е издигнат на ръководна длъжност през 1756-1757 г. Точно по това време на 8 октомври пристига хаджи Вълчо заедно с Лаврентий и обещава да стане ктитор на обителта. През 1757-1758 г. в Хилендар започва огромно възстановително строителство със средствата на ктитора хаджи Вълчо. Изгражда се триетажното южно крило от основите до покрива, манастирската болница и намиращият се в това крило полуразрушен параклис „Св.Архидякон Стефан“. По настояване на ктитора параклисът се посвещава на Св. Йоан Рилски. Всичко това се случва през времето, когато и двамата братя монаси – Паисий и Лаврентий са в Хилендар. Интересно е да се отбележи, че югоизточната част на манастира е изгоряла при пожар през 1722 г. и точно там се е намирала в непригодни помещение богатата библиотека на манастира(35) , така тясно свързана с интересите на Паисий.
Както е известно към края на 1761 г. Паисий поради лошите условия за работа в Хилендар се премества в Зограф, където през 1762 г. завършва своята История. По това време хаджи Вълчо също премества своята ктиторска дейност от Хилендар в Зограф, където възстановява източното крило с жилищните помещение, наречено Банска махала и през 1764 г. завършва църквата „Успение на Пресвета Богородица“(36) . Дали е само съвпадение това, че хаджи Вълчо е насочил своята дейност към Зограф именно, когато брат му Паисий пребивава там. Ако той имаше връзка само с Лаврентий от Хилендар, защо изведнаж престава да е ктитор на този манастир и се насочва към Зограф?

Ктиторски портрет на хаджи Вълчо от Банско в параклиса Св. Йоан Рилски в Хиленсарския манастир
Но да продължим с легендата от село Доспей. До сега имахме само записани „спомените“ на една монахиня, че баба ѝ Фота обикаляла три години с „дякона“ страната. Доста абсурдно твърдение. И това, че в селото „знаели“, че Паисий е от там и правят опити да получат съвременен документ от управата на Светогорските манастири, че това е така. Както и научаване на сън светското име на Паисий и родът е изчезнал след чумна епидемия. Най-интересното сведение от цялата Доспейска легенда е разказът на родоначалникът на Самоковската живописна школа Христо Димитров, представена ни от Христо Семерджиев. Според този разказ младият Христо ходи при вуйчовците си Паисий и Лаврентии в Света Гора. Те са братя на майка му. По-късно през 1770 г. е отишъл с някой от тези вуйчовци монаси да учи във Виена живопис. Но с кого от двамата – с Паисий или с Лаврнтий е заминал, дали любителите на легенди имат отговор на този въпрос, защото в съществуващите документи няма такъв т.е. няма данни двамата монаси да са пътували за Виена. Не е ли по-вероятно да е пътувал с търговците на памук, каквито са били третият брат хаджи Вълчо и синовете му. В този разказ няма нещо много смущаващо и заслужава доверие, но по никакъв начин не е доказателства, че Паисий е роден в с. Доспей. Това че сестра му е омъжена в това село не доказва от къде произхожда тя, братята ѝ, родителите им и т.н. Още повече, че според новите изследвания за живота и твърчеството на Христо Димитров той е роден по-късно от годината, която до сега се е преписвала безкритично от един справочник или енциклопедия в друг. Според Елена Попова, зографът е роден не около 1745-1750 г., което противоречи на останалите известни факти от живота му, а по-късно – около 1760 г. Отишъл е в Света Гора не по-рано от 1778 – 1779 г. Също така няма документални данни да е учил във Виена, а според анализа на изследователката на изкуството му, е получил образованието си в Карловац(37) .
Като доказателство срещу Банско се посочва още един странен аргумент. Според Иван Ненов „историкът на Самоков (по баща банскалия) Христо Семерджиев, който още през 1912 г. в книгата си "Самоков и околността му" изнася факта, че Паисий Хилендарски е роден в с. Доспей.“(38) Христо Семерсжиев само в бележка под линия казва, че се твърди, че Паисий е от Самоков. Това не е доказан факт. И изобщо не може да бъде представян като факт. Бащата на историкът на Самоков Христо Семерджиев бил от Банско, но нищо не знаел за това Паисий да е от там. Бихме казали, че това не ни учудва. Един обикновен сарач надали е особено компетентен да бъде източник на каквато и да е информация. Ако се подходи по същи начин бихме казали, че в Банско бащата на Христо Семержиев е абсолютно непознат и няма никакво доказателство за произхода му от това селище. Също така информацията за Банско включена в книгата на Христо Семерджиев „Самоков и околността му“ е доста непълна и неточна по отношение на лица и събития дори от по-ново време.
Друг аргумент в спора за родното място на Паисий Хилендарски е езикът. Изводите от анализа на „История Славянобългарска“ е различен при различните автори. Така според Марин Дринов, Н. Алексиев, Александър Чучулаин (39) и други езикът на първият български историк е разложкия говор. Според Иван Снегаров, Иван Радев и др. не е (40) . Според Снегаров няма запазени писмени образци от народния говор от 18 в., а в такъв случай въз основа на какво се твърди, че разложкия не е родния говор на Паисий, след като не е правено сравнение с образци от това време. Трябва да отбележим, че такива образци има. Това са търговски писма и тефтер на бански търговци от втората половина на 18 в., които могат да бъдат изследвани. Ще спомена и антропологичното изследване на населението в Разложкия край на Димитър Ярананов, където се изтъква преселване на население от Самоков в Разлога, както и „една струя от шопско преселническо движение, което е станало тъкмо през края на 17, през 18 и първата половина на 19в.“ „Това преселване от Самоков в Разлога може да се установи не само по живите спомени и по антропометричен начин, но и чрез говора“. (41)
Професор Александър Балабанов пише за езика на Паисий: „Интересна проблема за драматиците: историята на Паисия е написана на един никакъв език. Няма ред с ред някасва логическа еднаквост. И дяволът на филолозите, и най-големият езиковедски дедектив и изследовател на текстове не би могъл с приблизителност да определи на кой език пише Паисий, на кой български език, искам да кажа пише тоя, който с огън и бури приовава българския народ де си знае езика и да се гордее с него, с своя род, и със своя език.
Разбъркан е авторът в езика си, не знае кой път да поеме: славянски ли, български някой говор ли, западен и източив ли? Ту гъмжи от шопо – македонски изрази, ту без член подрипва речта му, ту съвсем готови или изкривени славянски или старобългарски речи....“ (42)
Както видяхме въпреки увереността на разказвачите на различни легенди за родното място на отец Паисий и желанието им с тяхна помощ да докажат правотата си, те се стремят да получат „някакъв документ с печати и подписи“. За това следва да разгледаме и писмените документи свързани с живота и делото на първия ни възрожденец. Тези документи са „Хилендарската кондика от 18 в.“ (43) и „Епархиалния поменик“ на Зограф“(44) . „Хилендарската кондика“ е надписана като „тефтер“. Тя съдържа свидетелства за присъствието и дейността на отец Паисий и брат му Лаврентий като таксидиоти в Хилендарския манастир. Както по-горе видяхме, привържениците на Доспейското и Кралевдолското предания отричат съществуването на запис в тази кондика на дарението на бащината къща в село Банско от игуменът Лаврентий. И това е наистина така в публикуваната през 1998 г. Хилендарска кондика тази бележка липсва. Прав е проф. Иван Радев, че след публикуването ѝ през 1938 г. от проф. Йордан Иванов е приемана на доверие и безкритично от следващите поколения учени (45) . Той подчертава, че в статията си „Родното място на отец Паисий се установява. Край на един продължителен спор“ във в. Зора през 1938 г. проф. Йордан Иванов изрично пише, че данните, с които разполга са извлечени именно от „Хилендарската кондика“, а не от други ръкописи от този манастир. Дори се поставя под съмнение съществуването на публикуваните от проф. Боню Ангелов (46) бележки на Йордан Иванов в НА БАН. В публикуваните от Боню Ангелов материали под надслов „Хилендарска кондика“ се казва, че става дума за „парусия“, започната през 1604 г. Според проф. Иван Радев е абсурдно Йордан Иванов и Боню Ангелов да бъркат двете. Може и така да е и да поставя в лоша светлина професионализма им, но все пак това противоречие може да се обясни, с това че Йордан Иванов е разполагал с друга кондика или тефтер. Като се има предвид, че такива тефтери обхващат много дълъг период, може да се предположи, че не са единствените писмени документи на Хилендарския манастир, отразяващи придобивките им от дарения. Проблемът е, че Йордан Иванов не е бил по-точен в наименованията на цитираните документи.
Текстът на документа, съществуването на когото се отрича от противниците на Банско като родно място на отец Паисий е следния:
„1765 лета, януариь 17 ден, какво е дошел кир проигумен Лаврентий сос поклонници от Банско и са дарили монастиро со сребърни три кръстове и сос гроша 1153. И ва той ден какво е обрекъл на св. Богородица своята отцова кукя во Банскоза Хилендарски метох, за вечно да е така, и какво се поклони на Св. Богородица ктиторски. И големо беше среброто, що донесе тогава башка от големите кръстове напрестолни, що са писани веки
пет сребърни кръстове те грош 600
четири сребърни кандилници грош 300
два потире сребърни грош 160
две чаши сребърне грош 100
един чифт пафти сребърни грош 120
Грош 1280
пет мули грош 300
три кони грош 120
пет маски грош 250
грош 670“
Бихме могли да добавим, че по косвени данни можем да съдим, че Йордан Иванов е ползвал не само една кондика от Хилендар дори и да я е получил от „трета ръка“ (йеромонах Герасим от Хилендар или Михаил Ковачев)(47) . В записките му има сведения за Банско от Хилендарска кондика от 17 в. – век по-рано от Паисий и в тях се говори за хора, които действително са съществували и той не би могъл да си ги измисли или някой друг да му подскаже за тях, като се има предвид че по това време споменът за тях е бил изгубен. Сведения и документи за тях се откриха едва през последните години. Става въпрос за хаджи Алекси – ктитор но Хилендарския манастир през 1660 г. Този хаджи Алекси е родоначалник на Сирлещоивя род в Банско, който не е свързан по никакъв начин с полемиката във връзка с родното място на Паисий и не е представлявало никакъв интерес за Йордан Иванов да „създава“ неговото име. Фамилното име на Сирлещови е от изопаченото на унгарски или еталиански име на хаджи Алекси или кир Алекси. До скоро и сред самите представители на рода беше загубено знанието за кръщелното име на родоначалника, като единствено се знаеше, че фамилията произхожда от титлата господин – кир (сър, сир или хер). Това, че Йордан Иванов е записал името на хаджи Алекси през 1938 г., не може да бъде съвпадение или мистификация. Такова „съвпадение“ опровергава намеците на Иван Радев за „криминален стил“ в позоването на сведенията свързващи Банско с Паисий Хилендарски.(48)
Съдържанието на тази записка е следното:

„Метох вече в Банско за Хилендар 7129 – 5509 = 1620 год.
Хил. конд.
1637 г.дарения богати от Банско
1660 ктитор на Хилендар от Банско х. Алекси
1681 от Банско богат гост харизал на Хилендар бахча
1762 Ристе от Банско става Калугер в Хилендар“

Факсимиле на записките на Йордан Иванов за връзките на Банско с Хилиндарския манастир през 17 в. – век по-рано от времето на Паисий. Фонд 52, опис 1, а.е.130, 35 л.-гръб
Както отбелязахме по-горе Банско късно има възможност да влезе в полезрението на българскити учени, които изследват живота и делото на Отец Паисий. Но не можем да се съгласим, че това става едва след 1912 г. по политически причини (49). За съжаление едва тогава се научава в Свободна България това, което са знаели старите хора в селото. Тук следва да посочим едно писмено предание за родното място на великия Хилендарец, според което Паисий е от Банско. Това е ръкописна тетрадка със спомени на Стефан Георгиев Карчев от с. Кресна - учител, участник в Разложко – Кресненското въстание през 1878 г. Съхранява се в музея в гр. Сандански. Нарича се „Тетрадка за битово епохално – въздлагане народно Учебно просветно – възраждане челковно Движение Св. Врачко – последствие национално Въстание Кресненско – скъпоценно геройство“ . В спомена си за учителя си от Банско Никола Попфилипов Карчев пише, че е „прадедов потомък“ на Отец Паисий. А за Банско пише „Град Банско – Разложко – Елтеп (50) мечтан Пирински Паис роди, племе свести, Култа разви, книги откри Даскал Колю (51) , Хаджи попо (52) – корин фана, разви школо.“ (53)
Има и други записани спомени на стари хора в Банско. В семейството на Тодор (Тонко) Стефанов Баанов по спомени на снаха му Манда в поменикът на светицата (икона) се е споменавал Паисий, а самият Тодор като младеж е работил в Света Гора, където по-рано имало калугери и игумени, а единият от тях написал българска история. Спомените на Манда Николова Баанова са записани от Иван Дивизиев през септември 1961 г. , а на Тодор Стефанов Баанов от пастир Герасим Попов, който за пръв път се е срещнал с него през 1895 г.(54) Друга представителка на този род Катерина Баанова също се хвалела, че в техния род имало „големи люде – търговци, игумени, а един дедо Паисий написал книга за българските царове“. (55)
Ще споменем още един записан спомен, който е известен на науката, но се цитира с грешки от някои автори(56) . Става въпрос за свидетелството на скопския митрополит Теодосий (с мирско име Васил Попилиев Гологанов) през 1912 г. във в. Мир от 18 април. В бележката „Отзиви – Някои сведения за отца Паисия“ се съобщава, че чичото на митрополита – йеромонах Теодосий – игумен на серския манастир Йоан Предтеча през 1862 г. е разказвал пред племеника си и пред архимандрид Исайя, „че когато бил дякон през 1825 г. бил изпратен от манастира в Мелник, за да се учи на гръцки от прочутия учител Адамос, намерил там да се учи и покойният Неофит Рилски, и той дякон изпратен от Рилския манастир. И двамата като братя по звание, чин и народност се сдружили и живели заедно от 1825 до 1830 година. Един ден като преговаряли предмета на деня – урока си по гръцка история, Теодосий казал на Неофита, че те учат историята на чужд нарад, а пък историята на своя народ не знаят; и понеже българският народ няма книжнина нямало кой да напише неговата история; каквото и да има написано за неговото минало, то е написано от гръцки историци. Неофит му отговорил, че за жалост много късно е писал за българите един хилендарски калугер, йеромонах Паисий, негов съотечественик от Банско (Разложко). Тази история в ръкопис Неофит имал в книгите си, земана от Рилския манастир и прочел от нея“. Както виждаме дори и това да е предание то е разказано много преди 1912 г.

Митрополит Теодосий Скопски
В рода Хадживълчеви се е пазела родова летопис, предадена на братята Минко, Йово и Лазар от баща им Димитър и допълвана от тях. Димитър М. Хадживълчев е починал през 1897 г., а синовете му са дошли в София след Разложко-кресненското въстание. Част от този летопис е цитиран в „Златна книга на дарителите“ от 1923 г. Същят текст е получил и Михаил Арнаудов от братя Хадживълчеви, цитиран е и по-късно от вестник „Утро“.
Във връзка със съпоставянето на преданията и документите в спора за родното място и гроба на отец Паисий, както и изясняване на подробности от живота му, ще се спрем и на написаното от Екатерина Бояджиева. Опитите да се вкарат нейните книги в схемата на „(ре)конструиране на локална памет“ (57) не са коректни, защото най-голямо ударение в нейните публикации е поставено на обнародване на нови документи открити в Света Гора. Ще обърнем внимание на отношението ѝ към автентичните документи свързани с изследването на живота и дейността на отец Паисий. През 1966 г. професорът от скопския университет Харалампий Поленакович публикува „Неколико непознатих података о Пајсију Хиландарском“ В Точки 6 и 7 споменава за два документа от 1767 и 1773 г., където има подписи на Паисий Хилендарски.(58) За съжаление не публикува факсимилета на цитираните документи. През 1977 г. акад. Боньо Ангелов пише във връзка с липсата на подробна информация за тези документи: „В това отношение нашата историческа наука средва да бъде по-настойчива и плавомерна в задачите. За всички е ясна необходимостта от ново поставяне и решаване на въпросите въз основа преди всичко на непосредствена работа с оригиналите, обаче нишо конкретно не се предприема в тази насока.“(59) С тази задача се заемат Екатерина Бояджиева и брат ѝ Михаил Мустаков, който многократно посещава Света Гора и донася фотокопия на редица документи свързани с живота и делото на Паисий Хилендарски, като същите са предоставени на български учени (Б.Райков) за проучване. Тези документи са публикувани наред с много качествени факсимилета и в книгите на Екатерина Бояджиева: 1. Разписка за заем от 300гроша, издадена през 1759 г. от хилендарската управа, подписана и от проигумен Паисий (60); 2.Решение на хилендарското братство от 29.09.1767 г. за разделяне на притежаваната от манастира част от светия кръст, подписана от Паисий проигумен(60) ; 3. Разпореждане от 1768 г. за начина, по който да бъде разделена частицата от кръста Господен (62) ; 4. Документ – призив за подпомагане на Хилендарския манастир; 5 Писмо но колиграфа Теодосий Грешни относно неизвестен ръкопис на Паисий Хилендарски(63) ; 6. Писмо на Паисий Хилендарски от 12 август 1773 г. до скевофилакса на Хилендар. Всички тези документи се съхраняват като фотокопия в архива на авторката. Получени са от брат ѝ Михаил Мустаков от монаха Хризостом (65), който през 70те и 80-те години е библиотекар на манастира Хилендар, след като от своя страна е набавил от виенските архиви микрофилми от ръкописите, които емисари на Мария Терезия са изнесли от манастира през 18 век и които сега се съхраняват в Австрийската столица(66) .
Ще направя съпоставката на емблематичния пасаж от „История славянобългарска“ : „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе........“ с извадка от един австрийски данъчен документ от 1766 – 1767 година, публикуван през 1959 г. от гръцкия историк Полихронис Енепекидис. В тази книга са записани всички търговци от Османската империя, пребиваващи към тези години във Виена, заедно с информация от първа ръка за произхода, религията им, съдружници, оборот и асортимент на стоките, движение в и извън Дунавската монархия. От Банско (Разлога) са записани четири фирми. За три от тях са записани съдружниците и една от представител на фирмата както следва: Радован Хаджи Вълчо – роден в Разлога „в България“ , женен гръцка не униатска вяра (православен); Симеон Вълко – роден в Разлога Македония, гръцка неуниатска вяра; Георги Хаджи Иконом – роден в Разлога „Кралство България“, Илия Радован, роден в Разлога „Кралство България“ (67) . Симеон Вълко е представител на фирмата на Сирлещови (Хаджиниколови) и най-вероятно е от Добърско(68) . Останалите трима търговци са от Банско. Радован е син на хаджи Вълчо, Илия е представител на Хаджирадоновия род, а Георги е по-голям брат на основателя на Банската живописна школа Тома Вишанов – Молера. Както се вижда те дори не използвал томонима Македония. За своя родина посочват не просто България, а кралство България. Същото се повтаря и при Марко хаджи Вълчо (друг син на хаджи Вълчо), който пребивава в Нови Сад от 1756 година е записан през 1771 г. с прислужника си Стоян Солон от Банско „Ex Bolgaria, Loco Razlog” , а прислужникът му Богдан Бойчо, роден в Белица – „Ex Macedonia, Loco Bellicha“ (69) . По времето, когато в историческите и енциклопедични западноевропейски трудове България се споменава само като „старото разрушено царство” и българския народ като „стар” народ, който вече не съществува (70) , тези търговци са били с ясно национално самосъзнание още в самото начало на Възраждането. Това би могло да се приеме за документално свидетелство за връзката на Паисий Хилендарски със средата на банските търговци на памук от 18 в., които макар и не книжовници, имат знанието за миналото величие на България. Може би тук трябва да търсим обяснението за заявлението на Паисий, че е написал историята си за простите орачи, защото те не са притежавали знанието за миналото на отечеството си, докато представителита на търговското съсловие не са били губили това знание. Освен това заявлението на първият наш историк, че пише за простите хора е една формула, показваща, че книгата му не е с църковно предназначение. Можем да дадем пример с книгите преписани (1717-1747 г.) от йеромонаха Гавраил Стефанович от църквата св. Лука в гр. Сент-Андре – търговска колония в Унгария, който също в перписаните на просотнароден език пише многократно: „ писани на простое и уразумително знание сръбское за селяне и просте люде“(71) . Наред със стоките търговците донясят в домавете се книги, както от пътуванията до Европа, така и от поклонническите пътешествия до Света Гора и Йеросалим. Пример за съдържанието на домашните им библиотеки са две книги от личната библиотеката, закупена от сръбското правителство от вдовицата на дипломата на княз Милош – банскалията Михаил Герман. Това са номоканон (пергамент), съдържащ и стар вариант на „Летопис на сръбските царе“ и още една по-нова книга, писана на хартия, съдържаща богослужебни текстове, а също и история на Сърбия. По-старата книга е била притежание на поклонник в Света Гора и на Божи гроб, купена за 4 гроша от йеромонах Алексий игумен на манастира Валявче през 1760 г. В по-новата има интересни приписки за чума през 1555 г., комета през 1556, отбелязана е смъртта на Сюлейман Великолепни при град Сегед през 1566 г. Следващите записи са относно руско-турската война през 1676-1681 г. и накрая (на запазените страници) посещението на руския цар Петър I през 1692 г. във Виена. „Дойде Петър цар московски цесару Леаполду у Беч. Ту се видоше 2 цара.“ (72) Навярно тези книги са семейно притежание на фамилията Герман (73), а както личи от приписките те са писани от свидетели на събитията. Цар Петър „дойде“ във Виена, където е пирсъствал и този, който е направил записът. Най-късната приписка е около 1717 г. Още в средата на банските търговци първият български историк Паисий Хилендарски е имал възможност да се запознае с исторически писания от минали векове, какъвто е и летописът на сръбските крале – послужил му като един от източниците на История Славяно-болгарска, и да се събуди интересът му към истината за българската история.
Марко Георгиевич, който е един от дипломатите извоювали независимостта на Сърбия, остава патриот през целия си живот и според свидетелство на Вук Караджич, пред учителя си по френски банскалията е твърдял, че българския народ е по-велик и знатен от сръбския , израз който ни напомня за творбата на великия му съотечественик отец Паисий Хилендарски, написана шейсет години преди това. Можем само да гадаем дали М. Георгиевич е бил запознат с нея (74).

Факсимиле от записките на Йордан Иванов във връзка с дарението на проигумен Лавренитий на бащината си къща в Банско на манастира Хилендар – фонд 52, опис 1, а.е. 130, лист 51.
Интерес в спора за произхода на Паисий Хилендарски представляват и преписите на Историята. Както беше посочено по-горе според дописката на митрополит Теодосий Скопски, чичо му игуменът на серския манастир Св.Йоан Предтеча е разказвал, че между книгите на Неофит Рилски се е намирал препис от Историята на Отец Паисий. Самият Неофит Рилски е споделял, че неговият баща поп Петър Бенин, който е бил поклонник на елинската култура, след прочитенето на препис на Историята станал враг на всичко гръцко. За съжаление съдбата на този препис не е известен.(75) Според Александър Чучулаин учителят Никола Попфилипов е притежавал препис на Историята, получен от Неофит Рилски (76), чийто сродник е, но не е известно дали това е същия препис. Известни са още четири късни преписа на Паисиевата история, като е запазен само един, които се съхранява в МК Банско. Направен е през 1882 г. и е препис от печатното издание на Христаки Павлович от 1844 г. Преписвачът е Костовин Иванов Чучулаин. Преписван е от друг препис на Царственика. Преди него са съществували още три преписа - на Георги Хаджирусков напревен от Царственика, този на Г.Н. Рупчин не е известно дали е препис от ръкопис или от печатното издание. За третият препис (1880 г.) – на Иван Д. Чучулаин е известно от негово лично свидетелство, че е преписвал от Царственика на Христаки Павлович. Както подчертахме и по-горе, въпреки че в това издание не е посочен авторът на Историятау Иван Чучулаин е знаел, че това е Паисий, и че е от Банско. Този препис е унищожен от бащата на преписвача при един обиск на дома им от турците. (77)
Във връзка със спора за родното място на Паисий Хилендарски ше спомена само още един препис, чиято поява през 1998 г. е свързана с много мистерии и политически страсти. Тъй като тайнствените дарители са свързани със Самоков това дава основание на директора на НИМ, където се съхранява преписа да прави спекулации, че това е свързано и с произхода на самия Паисий . Според изследователите му преписът е от 80-те години на 18 в. и най-вероятно е от Самоков(78) , но това не дава никакви нови данни за автора на първоизточника.
От направеното изложение се вижда, че от голяма част от хората приписват на устният разказ безкритично достоверност и роля на първоизточник, както и основен аргументационнен фактор. Това става без да се търсят документи дори и да съществуват такива. Не се прави съпоставка на разказаното и чутото по време и място с други събития, които биха могли да са коректив. Легендите имат в своя полза много предимства. По-занимателни са, по-популярни от запознаването и осмислянето на един документ, както и по-лесно смилаеми за широката публика. От друга страна легендата също може и трябва да бъде добър източник на информация за минолото, но следва да бъде много задълбочено проучван нейният произход и първопричината за възникването ѝ.
32. Иван Ненов, Цитираното произведение. Стр. 26
33.Сп. „Илюстрация Светлина“ год. ХХ (1912) кн. 4, стр. 12-14
34. Калина Стоилова, Поменик на Хилендарския манастир от 1767 г. , Исторически преглед 1978, кн. 3 стр. 95
35. Н Дучић, архимандрит, Старине Хиландарски , Гласник Србског ученог друштва, кн. 56, Белград 1884, стр. 57
36. Екатерина Бояджиева, Паисий Хилендарски Пътят на неговия живот, С 2012, стр. 80-81
37.Елена Попова, Зографът Христо Димитров от Самоков, С 2001, стр. 271-274
38. Иван Ненов, Цитираното произведение, стр.. 17
39. Марин Дринов, Отец Паисий, неговото време, нетовата история и учениците му, Периодично списани на БКД; Н. Алексиев, Разложкия говор, Македонски преглед, год. 6, кн. 3, стр.107; Александър Чучулаин, За езика на Паисиевата история, в. Отец Паисий, Възпоменателен брой , 1938 г. стр. 7
40. Иван Снегаров, За родното място на Паисий Хилендарски, в Паисий Хилендарски и неговата епоха, С 1962 стр. 423-429; Иван Радев, Отец Паисий Хилендарски,Контекст и отгласи от личността и делото му, С 2012
41. Димитър Яранов, Антропометрични изучавания на населението в Разлог, Македонски преглед кн. 2, 1932, стр. 44-45
42. Александър Балабанов, Паисий, в. Отец Паисий, възпоменателен брой 1938 г.
43. Райков, Б. „Хилендарската кондика от 18 в.“ С 1998
44. Михаил Ковачев, „Епархиалния поменик“ на Зограф С. 1942
45. Иван Радев, Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му. С2012
46.Паисий Хилендарски, История Славяноболгарская. Никифоров препис от 1772. Подготвил за печат Боню Ст.Ангелов С. БАН 1961
47.Иван Радев, Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгаласи от личността и длото му. С2012 стр. 50
48. Иван Радев, Пак там.
49. Цветалина Димитрова, Народната история между уствост и писменост, С 2013, стр.152
50. Връх Вихрен
51. Даскал Николо поп Филипов
52. Хаджипопови – родът, от който произхожда зографът Томо Вишанов – Молера – основоположншк на банската живописна школа.
53. Иван Дивизиев, Банско – родното място на Паисий Хилиндарски, Благоевград 1971, стр.68-69
54. Пак там, стр. 56-59
55. Пак там.
56. Цветалина Димитрова, цитираното съчи. Стр. 160
57. Цветелина Димитрова, Цит.съч. стр. 157
58. Хиландарски зборник I Беотрад 1966, стр. 171-179
59. Ангелов Боньо, Из историята на старобългарската и възрожденската литература, С 1977 г., с. 208
60. Бояджиева Екатерина, Банско през Възраждането, събития и личности, С 2009, стр. 90
61. Пак там, стр. 94
62. Пак там, стр. 95
63. Пак там, стр. 96-97
64. Пак там, стр. 100
65. Хризостом (1939-2012) – епископ на Жича, Сърбия
66. В разкази пред авторката Михаил Мустаков наричаше запознанството си с Хризосом чудо , позволило му да успее да получи така търсените документи свързани с делото на Паисий. (записи от 2008 и 2009 гг.в домът му в София и в Банско на представянето на книгата на сестра му)
67.Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959 стр. 13 и 28
68.Лазар Цанзов, Лазар Цинзов, Добърско – Връстник та България, Хоризонти 2004
69. Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С. 1977г.- стр. 155-156
70. Lous Moreri, Les Grand Dictionaire historique, Premier edition de Basle en Francois, en six volumes, t. II, Basle MDCCXXXI (1731), 723 стр., 462 стр
71.Гласник Српског ученог друшства № 34, Гаврило Витковић, О књижевном раду јеромонаха Гавраила Стефановића , Београд 1872, стр. 154
72. Гласник Дружства Српске Словесности № 1-3 1847 , Древности србски, 1. Стане србског нородног музеума, Б. Книги – стр. 162-170
73. Герман (Голеви) стар търговски род от Банско, свързани историята на Сърбия. От този род са информаторите на Вук Караджич за написването на неговия Додатък за българския език.
74. Гавриловић Михайло, Милош Обреновић, т. II 1908, Београд, стр. 536 цитирано по Екатерина Бояджиева, Банско неугасващи имена от Възраждането, стр. 91
75.Светла Барякова, Известна ли е Паисиевата истори в Банско, в. Отец Паисий, 2007
76. Пак там.
77. И. Чучулаин, Кратко Описание на заселването на Банско, събрано от предания на стари хора”, Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88
78. Божидар Димитров, Беловота на „История славянобългарска“ – предговор В: Паисий Хилиндарски, История славянобългарска 1762 белова, Сафия 2003, а също и многократни изяви на Божидар Димитров в СМИ, които трудно могат да бъдат проследени изчерпателно.
79. Надежда Драгова, Преписът на „История славянобългарска“ в Националния исторически музей -
предговор В: Паисий Хилиндарски, История славянобългарска 1762 белова, Сафия 2003; Иван Радев, За т.н. втори самоковски препис и неговия автор., сп. Онгъл. 2013, бр. 5, стр. 44

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ - трета част

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ
Светлана Дяконова-Арсен
Проф. Снегаров започва разглеждането на въпроса за административно-църковното място на областта Разлога още от далечния 11 в. и падането на части, а накрая и цяла България под Византийска власт. Той изказва мнение, че може би в тези времена Разлога, който до тогава се е числял към Велбъждската епархия (обхващала Велбъжд, Сътеска, Джерман, Теример, Стоб, Долна Сътеска и Разлог), е изпаднал от последната - „ще да е бил откъснат от Велбъждската епархия и присъединен към някоя (?) съседна епархия във Византийската територия. Същото положение ще да е било и когато Велбъжд и околността му се е намирали под сръбска власт.“(18) Съседната епархи не е и Крупнишката според учения т.е. професор Иван Снегаров поставя под съмнение мястото на Разлога, в която и да е епархия. Това, което ще да е било според Снегаров, не е подкрепено с никакво доказателства, а е само предположение. Следователно няма никакви данни, че Разлога не е бил във Велбъжската епархия и през 16 в., когато Дупнишко, Самоковско и Кюстендилско и Крупник минават към Ипекската епархия. По това време и Самоков се издига до митрополия, в чийто състав влизат Самоковска, Дупнишка и Радомирска околия т.е. част от диоцеза на Велбъжската(19) .
Най-интересното е, че самият Снегоров си противеречи, както ще видим, ако цитираме неговият капитален труд „История на Охридската архиепископия-патриаршия отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.)“ от 1932, където на страница 65 пише: „.....игуменътъ на Милешевския манастирь Макарий, навѣрно братъ на великия везиръ Мехмедъ Соколовичъ (1565—1579), е станалъ автокефаленъ ипекски архиепископъ, като е отнелъ отъ Охридската архиепископия всички сръбски епархии и българскитѣ скопска, морозвиздска, нишка и кюстендилска (заедно съ Разлогъ).“, а на стр. 157 -: „Отъ 1410 г. Охридскиятъ диоцезъ се разширилъ на североизтокъ. Отъ р. Струма (може би, подъ с. Крупникъ) границата е вървѣла на изтокъ и, обхващайки Разлогъ....“ т.е. все пак и според Снегаров Разлога не е в някоя друга съседна епархия.
Според сръбски документални източници, българските земи влизащи в Ипекската патриаршия са Пирот, Ихтиман, Радомир и Самоков, по-натътък на юг по границата на някогашното деспотство на Углеш, или Разлог, Неврокоп, Мелник, Петрич и Струмица.(20) Ще добавим ще, че в помениците на Ипекската патриаршия през 1664 г. се споменават заедно Самоков и Разлог. „Лист 110 Максим с Божията милост патриарх ипек. Пут от Самоков и от Разлога (7172 =1664)“(21)
Опитващите се да изключат Банско и Разлога от Самоковска епархия непрекъснато си противоречат. Така Иван Радев от една страна цитира запис от Хилендарската кондика от датата 25 януари 1760 г. :
„Прииде брат наш проигумен кир Паисий от Самоковска епархия и предаде 340 гроша, и вещи, сребро, злато и църковна утвар за 370 гроша. И първи път, в лето 1755, е предал 500 гроша, и от хаджи Вълчо – 500 гроша“.
От една страна се отрича връзката на Банско и хаджи Вълчо с Паисий и Самоковска епархия, от друга се задава въпрос защо дарението на хаджи Вълчо, за когото е известно, че е от Банско (монасите не са счели за нужно да уточняват кой е този човек), е записано от Самоковска епархия (22).
И накрая, съществува ясно писмено доказателство, автентичен документ, кайто потвърждава принадлежността на Разложко към Самоковска епархия по време на написването на Историята на Паисий. Този документ е от 1744 г. и се съхранява не другаде, а в Самоковския исторически музей. Това е требник от края на 17 в. и дописван и подвързан през 1744 г. В него е записано през тази същата година 1744 г. – 18 години преди завършването на История Славяно-болгарска „благочестиваго господина митрополита Мелентия самоковский и дупнички и разлошки и прочи.....“(23)

Требник от края на 17 в. и от 1744 г. л. 228 – бележка на II писач, дяк Негро (24)
„Търсачите“ на родното място на отец Паисий вече сто години го „откриват“ навсякъде, където има легенди за свещеници – „попове и калугери“ и някоя и друга стара книга. Разказват апсурдно звучащи твърдения и отричат съществуването на документите. Подобен е случая и с версията за родното място на Паисий в Самоков и в частност Доспейската версия. Тук на пръв поглед всички е много истинско и достоверно. Самият монах е написал, че идва от Самоковска епархия. Това и името на брат му - игуменът Лаврентий са отправните точки на всички изследователи. Ето го и Доспейското предание:
“Отец Паисий е роден в село Доспей, починал е в Самоков и е погребан в старите гробища на града, които бяха в двора на черковата “Св. Николай”. Това зная от Баба ни Фота и майка ми Сузана, които казваха още, че баба ни придружавала дякона (к.а.) из Самоковско, Банско, Беровско и Струмишко, та чак до Велес, където из градове, села и манастири проповядвали българската вяра.”
Това са думи на монахинята Евантия Алексова Сахатчи, служителка в метоха “Св. Богородица” в гр. Самоков, които записва в дневника си на 10 октомври 1918 г. при демобилизирането му в Самоков като войник в Първата световна война Никола Чолаков . Монахинята Евантия е дъщеря на Сузана – сестрата на Константин Г. Фотинов, внучка на Хаджи Фота Йовчева и последната обитателка на игуменската й килия в метоха.(25) Никола Чолаков продължава : “ще се спрем на факта, че Паисий е обикалял с Фота Йовчева (Баба Фота), “мъжка жена”, по спомените на внучката й, родена през 1734 г. – дванайсет години след Паисий. Тази дружба между двамата е била скрепена “от едни и същи мисли и идеи за събуждане на българския народ, за духовно и политическо осъзнаване в онова тъмно робство, са се опознали и дружно са бродили из голямата Самоковска епархия…” (Н. Чолаков, пак там.) Не са ли това трите години, преди Паисий да отиде в Котел!“
Кое тук е фактът!? Това че един монах, доказал на практика своето безпрекословно отдаване на монашеския живот обикаля три години из България с някаква „мъжка жена“, пък била тя и бабата на Константин Фотинов. Да не говорим колко малко точни подробности се знаят от фамилната история на Фотинови, въпреки че Константин Фотинов има един от най-големите архиви. Според Надя Данова, обработвала огромния архив на този наш възрожденец името на баба Фота е свързано с редица легенди и разкази. (26)
Ето и други моменти от доспейските претенции за родното място на отец Паисий:
"През 1910 година, през септември, в Доспей бе създадено читалище, което наименуваха "Отец Паисий". Сложихме му това име, защото всички тогава знаехме, че Паисий е от нашето село. Но учителят Христо Марков, който беше основател на читалището не се задоволяваше с тия приказки. Документ искаше да има, че наистина Паисий е доспеец. (За такъв документ Хр. Марков ще се бори и по-късно; част от документацията е запазена. Бел. мой.) И нали по това време, малко преди Балканската война, моят чичо Василий беше архимандрит в Хилендарския манастир, Христо Марков изпрати мен в Света гора да се добера до истината и ако е вярно, че Паисий е от Доспей, да взема и донеса документ. И аз отидох. Чичо ми показа килията на Паисий, страници от историята му и ме заведе при един старец, който още 17 като юноша е знаел за Отец Паисий, а когато е пораснал станал калугер и библиотекар в манастира. Но думите му, че Паисий е от Доспей трябваше да се потвърдят писмено. А беше съвсем стар и на легло. Придържайки го с ръце от двете страни ние с чичо го изведохме навън и с каруца го заведохме в град Карея, където беше конака. Та старецът каза същото и бе издаден документ с печат, че Паисий е от Доспей. Донесох аз документа и го предадох на Христо Марков. Той се зарадва много и още същия ден отиде в София да го отнесе в Министерството на просветата. Занесе го той, върна се и всички зачакахме официално известие, че Паисий и от Доспей. Но такова известие няма и до днес. Малко след това обаче започна да се говори, че Паисий е от Кралев дол. По тайни пътища Христо Марков проучи каква е работата. В министерството документът попаднал в ръцете на някой си Кралевски (човек в министерството от Кралев дол) и изчезнал безследно. След това Христо Марков поиска да извади втори документ, но връзка с Хилендарския манастир не можа да се установи. Балканската война бе започнала и възпря всичко." (Тодор Прасков, "Аз бях на Света гора", в. "Самоковска комуна", 1962 г.)(27) . Така е разказана историята през 1962 г., но петдесет години по-рано самият Христо Марков описва „мисията“ на Тодор (Стойнев) Прасков по друг начин: „Многоученият монах, о. Сава, досегашен библиотекар в Хилендар, пред пред един момък от с. Доспей, именуем Тодор Стойнев, който бидейки роднина с един калугер от Хилендар, два пъти вече как отива по частни свои работи при роднината си и понеже момъкът бе задължен от нас да разпита по-старите братя по родното място на о. Паисий, казал следующето :“Паисий Хилендарски е родом от с. Доспей, Самоковско, от свещеннически род. Аз съм срещал, продължил старецът, нейде написано из книжата това същото, що ви казвам, но сега на мога да ви намеря тая забележка, ала, докато си тръгнете, ще я намеря и ще ви посоча къде е написано“. ........Но за зла чест, малко след това, старецът – о. Сава скоропостижно се поминал в края на миналата 1911 год. и „библиотеката, когато си тръгнах, каза момъка бе запечатана“(28) . Както се вижда през 1912 г. не става дума за никакъв документ издаден от Карея и в последствие унищожен от „противниковия лагер“ в с. Кралев дол.
Дори да беше съществувал т.н. документ, не е нищо друго освен записан през 1910 г. устен разказ на много стар и немощен монах, достоверността на когото трудно може да се потвърди и с десет печата от Карея и по същество не се различава с другите „интервюта“ със стари хора, записани във вестниците в началото на 20-век. А какви страници от „Историята“ в манастира Хилендар е показал чичото – архимандрит Василий може само да гадаем. Загубили „документа“ дълго време търсят и „намират“ заговори и конспирации в научните изследвания на Йордан Иванов и други учени правили проучвания в Света Гора – в Зограф и Хилендар.
Според изказване на Христо Марков, цитирано във в. Вечерна поща от 1907 г. бр. 2104, родът на Паисий, който несъмнано бил от с. Доспей е изчезнал през време на „Голяма чума“ през 1813-1814 г. и къщата им запустяла. Едва през 1923 г. в Доспей се говори за потомци на Паисий и негова къща, когато се появява Кралевдолското предание, в което акцента е точно на къща и чешма.
Самоковската легенда продължава да се самовъзпроизвежда. През 1972 г. на честването на 250 години от рождението на Паисий Хилендарски викат от с. Доспей Елена Попова, която знае имената и родословията на съселяните си и пазела поменик на рода на преписвача на „История славянобългарска“ поп Алексо Попович Велкович. И този документ също бил изчезнал. Питат възрастната жена дали знае името на Паисий и от кой род е. Тя вдига рамене. На другата сутрин казала на семейството си, че „Насъне научила“ името на Паисий и то било Панте Горигоров. (29)
В голямото им желание да докажат своята версия, поддръжниците ѝ от Самоков и Доспей дори дават пари за научна есдпедиция, но самите дори не правят голяма разлика между двата манастира, които най-малкото са отдалечени териториално, да не говорим за манастирската книжнина, като наричат всичко известно им „Кондиката“. „Преписал е наново Историята – черновата ще остави в Хилендар“(30) твърди Иван Ненов. Както е известно обаче черновата на Историята се намира не в Хилендар, а в Зограф. След като не са в състояние да представят какъвто и да е писмен паметник, привържениците на тази легенда правят единственото, което е във възможностите и компетентността им. Започват да отричат съществуването на публикуваните от академик Йордан Иванов документи, като отново пишат за „велика конспирация“ и се позовават на докладите до Министерството на просвещението на проф. Васил Захариев (31). Въпреки, че обявяват приписката в една от Хилендарските кондики, в която се казва, че Лаврентий дарява бащината си къща в Банско на манастира, за фалшификат привържениците на Доспейското предание спорят и по съдържанието ѝ. Търсят противоречия в собствеността на Лаврентий върху бащината му къща. Явяват се адвокати на Паисий и защитават правото му на собственост върху част от къщата и необходимостта и той да дари своя дял. Най-простото обяснение би могло да бъде, че братята са разделили наследството си и всеки е разполагал със собствен дял, а делът на Лаврентий е дарената къща.
18.Иван Снегаров, цитираното съчинение, стр. 416
19. Пак там. Стр.416-417
20.Гласник Белград 1856 , кн. VIII, О границама, докле се е простирала область негдашнег Печског Патриархата, стр.129
21. Гласник Белград 1875, кн. XLII, Српски поменици 15-18 века од Стојьна Наваконића, стр. 8
22. Иван Радев, Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му. С2012 стр. 25
23. Аксиния Джурова, Вася Велинова, Опис на ръкописите от Самоков, С 2002 стр. 20 и таблица 4.
24.Пак там - Требник от края на 17 в. и от 1744 г. л. 228 – бележка на II писач, дяк Негро таблица 4
25. Иван Ненов, Истината за родното място на Паисий Хирендарски, Под редакцията на проф. д.ф.н. Симеон Янев София, 2003 г. Български писател, стр. 10
26. Надя Данова, Константин Георгиев Фотинов в културната и идейно политическото развитеи на Балканите през 19 в. С, 1994, стр. 80
27.Иван Ненов, Цитираното произведение стр. 16-17
28. Сп. „Илюстрация Светлина“ год. ХХ (1912) кн. 4, стр. 12-14
29.Цветелина Димитрова, Преданията за родното място на Паисий Хилиндарски в локалната и националната памет, сп. Ългарски фолклор, кн.2, 2007стр. 111
30. Иван Ненов, Цитираното произведение, стр. 10
31. Също от Самоков
СЛЕДВА

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ - втора част

ДОКУМЕНТИ И ПРЕДАНИЯ В СПОР ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ
Светлана Дяконова-Арсен

Най-агресивна винаги е била Кралевдолската претенция за родното място на отец Паисий. Поради тази причина може би застъпниците на другите версии са я опровергавали по-настойчиво отколкото са спорили с доводите доказващи Банско като родно място на първият ни възрожденец. Както споменахме по-горе най-голям принос за издигане и разпространяване през 1923 г. на легендите за това, че с. Кралев дол е родно място на Паисий Хилендарски и е Веле Петров Кралевски – филолог, преподавател по българска литература и училищен инспектор. Тук ще предам накратко тезата на В. Кралевски преразказана от неговия днешен последовател Цанко Живков :
„При посещения в родното си село Кралевдол той (В. Кралевски) се натъква на интересно предание; цял голям род там се нарича Паисов, явно по името на духовно, а не светско лице. От потомците на този род и от други селяни научава, че между Кралевдол и някои съседни села съществува отдавнашна и постоянна връзка с българските манастири в Атон. Група селяни са отивали там на гурбет, превозвали са стоки или са работели на манастирските строежи, градини и пасища. Някои от тях се покалугерявали и оставали там завинаги. Така е станало с братята на кралевдолския свещеник поп Цветан, които се покалугерили в Атон под имената Лаврентий и Паисий. Когато починал поп Цветан, на четирийсетия ден дошли в Кралевдол двамата му братя монаси и отслужили парастас. Лаврентий си заминал скоро, а Паисий, понеже имал и свещенически чин, останал шест месеца в селото да служи, докато се намери друг свещеник. През това време той въвел някои светогорски порядки в черковното служене, съградил и една чешма, която и досега се поддържа от Паисиевия род и се нарича Паисиевата или Калужарец (Калугерец) по местния говор. Изглежда този Паисий е бил авторитетна и ярка личност, та след неговото заминаване целият им род вместо Поповци, взели да го наричат Паисов, Паисиете.“(9)
До 1923 г. В. Кралевски не знае, че Паисий е роден в неговото село, а вече е бил "дипломиран филолог и учител". Изведнаж го научава от дядо Василко Паисов, когото познава отдавна и чак сега решава да задава въпроси, на които е получил предварително очаквани отговори.
Тези разкази не са подкрепени с никакви писмени документи. Поради тази причина аргументите в защита на тези легенди са, че всички публикувани документи са фалшификат, без може на тях да се противопостави нещо друго. Подчертава се „простотата“ на Паисий, че бил писал за „простите орачи, копачи и занаятчии“ и се принизява до голяма степен делото и ефекта от него.
Но да се върнем на първоизточника на легендата от с. Кралев дол или ако не първоизточника то на информатора на изледователите на проблема през 30-те години на миналия век. Той е герой на репортажи и „интервюта“ от 1934 и 1935 гг. във вестниците „Вестник на вестниците“ – издание на дружеството на столичните журналисти – автор Филип Чипев; „Утро“ – автор Р. Янков, в. „Днес“ и др. Би следвало да е роднина на Василко Паисов, но от този Василко няма и следа в тези вестници. Това е много възрастен селянин с шопска носия на име Цаню Тренчев, за когото се твърди , че през 1935 г. е на 98 години. Самата статия е озаглавена „При правнука на От. Паисий – на чаша кафе с дядо Цоню Тренчев – смътните спомени (к.н.) за „калугера“. – исторически (к.н.) данни за родното място на Паисия. – На гроба на брата на отец Паиси-.“ (10)

Вестник Утро 2 октомври 1935 г.

Вестник Днес 30 септември 1936 г.
Ето и част от „интервюто“ с дядо Цоню Тренчев. :
„Нещо има, обаче много по интересно. В с. Кралев дол е още жив един 98 год. Старец, чиито спомени навеждат най-красноречиво, че тук именно трябва да се търси родното място на отца Паисия. Потърсвам ДЯДО ЦОНьО ТРЕНЧЕВ, когото аз вече познавах от миналите си гостувания в Кралев дол. Запътвам се към къщата му, издигната на същото място, където е била и родната къща на Паисия. Изкачвам с мъка големите каменни бърда. Каква бе моята изненада, когато насреща, съвсем сам полупрегърбен, опиращ се на овчарска тояга , слизаше и той да „участва“ в тържеството. Спирам го и искам да му помогна. С глава, почти обрасла в косми, под рунтавите вежди на която гледат полузамъглено вече две очи, дядо Цоньо се спира. Говоря му нещо, но той или не ме чува или пък слабо ме разбира. Принуден съм да викам едва ли не, за да му обясня кой съм и да го накарам да се върнем в къщата му, от където той току що бе излязъл. Предлагам му цигара. ...........................
- Как си, дядо Цоньо – викам му аз. Как се чувстваш?
- Абе много станаха годините май, та не зная. По-лесно вдигах едно време по сто и двайсе оки глина (11) , отколкото сега една чаша вино.
- Помниш ли от стари, дядо Цоньо? За някакъв калугер или за „светогорец“?
- Остави. Много мъчиха човека. Но народа си го обичаше. Той служил в старата църква, поп Цветан го викали. Закопали го в старите гробища, ей там и дядо Цоньо сочи към края на селото, където е гробът на брата на Паисия поп Цветан.
-Ами да си чувал нещо брат да е имал поп Цветан?
- Уа-Уа – се провиква се дядо Цоньо. Поп Паис го викали. Калугер бил в гръцко. Турците много го гонили и мъчили. Чак и нас гониха, много борчове оставил, та искат от нас да ги плащаме. И дядо Цоньо ме гледа подозрително. Мисли си човекът, че съм едва ли не някое преоблечено заптие, което е дошло да му вземе заради борча на поп Паис имота или душата.......
- Какво стана с поп Паис, дядо Цоньо?
- Убили са го поганците. Те тогава трепеха всички. Той дошел на 40 ден на брат си да направи равнение и после никой не го видял. Тогаз той е построил една чешма край селото , която нарекли „калужерец“. И днес си стои чешмата.
Дядо Цоньо се задъхва. В това време неговата правнучка но донася кафе. Дядо Цоньо сърба, сграбчил чашата в лапите си.
- Абе сладко това, ама ако има една ракийка да му гаврътна, по ще е хубаво......... Та до кога искат да живея? Да не би да трябва аз да изплатя всичките борчове на поп Паис........
Нямаме време за по-дълги „беседи“. Хващам под ръка дядо Цоньо и го завеждам на гроба на поп Цветан, брат на от. Паисии и прадядо на дядо Цоньо. Отслужва се заупокойна молитва.................................................
Дядо Цоньо примигва, гледа и все се озърта дали от някъде няма да дойдат турците и да му искат да плати борчовете на .....“калугера“.
Във вестник „Вестник на вестниците“ е описано подобно посещение на писатели и журналисти в с. Кралев дол и с декларативен тон е обявено от автора Филип Чипев, че това село е родното място на отец Паисий. Но много странно как завършва статията – отново със същия герой дядо Цоньо Тренчев:
Най-старият от потомците на Паисий е дядо Цоню Тренчев – правнук на брата на светогорския монах – поп Цветан – 98 – годишен, но още способен да вижда, да чува и да пуши цигара, която се загубва между пръстите на гигантската му ръка, въляла и вдигала някога 100 оки глина.....
Дядо Цоню не се гордее , че е потомък на един от най-заслужилите народни будители. Той и н е з н а е т о в а: дори се страхува от тия разпитвания за „калугеро“, да не би да е оставил борч и сега да го плаща той....“ (12)
Както се вижда от двете статии, източникът на „историческите данни за родното място на отец Паисий“ не е нито надежден, ни достоверен. Както единият от авторите признава – дядо Цоньо не е казвал, че е в роднински връзки с отец Паисий. По-скоро авторът на „интервюто“ му поставя думи в устата, въпреки че той „слабо го разбира“ и има „смътни спомени“. В с . Кралев дол се разказва историята на един род, която няма допирни точки с известното за отец Паисий, освен споменаването на калугер светогорец, каквито има много из цяла България. Самото фиксиране върху темата за някакъв дълг на Паисий към турците, заради който е преследван и изчезнал е показателно, като се има предвид известното от Хилендарската кондика. Там недвусмислино се вижда колко успешни таксидиоти са бил Паисий и Лаврентий и какво количество пари и други помощи са донасяли в манастира. Според Матея Матеич, професор в Охайския държавен университет – град Кълъмбъс (САЩ), в периода 1750-1766 г. само Лаврентии е донесъл на манастира 22 416 гроша.(13)
Според „устното разследване“, както го нарича Веле Кралевски, поп Цветан и братята му Паисий и Лаврентий много добре живели, но после турците зопочнали да преследват Паисй като „комита и бунтовник“. Поп Цветан много страдал от турците заради брат си, който бил „бунтовник и богат“. Той донесъл парите си „цяла хазна“ в дома на брат си в Кралев дол, а той самият ходел да бунтува хората по България.(14) Това устно разследване по-скоро е допълнително обогатяване на разказа с литературни елементи, тъй като не е подкрепено с нито един документ.
Наблягането на фамилното име Попови съществуващо във всяко българска селище е абсолютно безсмислено. Тъй като един монах няма потомство Паисий не би могъл да остави фамилно име Паисиеви. От самата „История“ няма и следа, а за пътувания в „немската земя“ да не говорим.

Факсимиле от приписки в шестоднев намирал се в постницата Св. Ив. Зеленишки.(15)
Във статията „Троянски манастир – из бележките ми за историята на манастира“ във вестник Мир Д. Кацев-Бурски публикува две приписки от Троян, в които се споменава някой си Паисий от Кралево през 1777 г. Би могло да се предположи, че това е Кралевдолския Паисий, но ние вече знаем, че първият български историограф не е доживял до тази година, а е починал през 1773 г. в Ампелино, Асеновград. Ако наистина този Паисий, минал през постницата Св. Ив. Зеленишки и оставил приписката е Паисий от Кралев дол, това още веднаж показва, че Паисий от Кралев дол не Паисий Хилендарски.
По повод на това предание е назначена "специална комисия" начело с проф.Ив. Снегаров, която представя на Софийската митрополия протокол, с който се ангажира, че отец Паисий е от с. Кралев дол, опроверган по-късно в публикациите на Йордан Иванов и Юрдан Трифонов. Проф. Иван Снегаров обаче никога не се отказва от своето мнение. Според него „Най-напред съшествува спор, дали Разлог е влизал в Самоковска епархия през времето на Паисий, т.е. през първата половина на 18 в.“ (16) Той отрича меродавността на публикувания „Епархиалин поменик“, защото бил препис от по-стар документ, т.е. на информацията за събитията от средата на 18 в. преписана от монасите през 90-те години на същия не може да се вярва, въпреки че между 1757г. и 1792 г. са минали само 35 години и може би е имало живи свидетели. (17)

9. Цанко Живков, "РОДНА РЕЧ" В СПОРА ЗА ЕЗИКА И РОДНОТО МЯСТО НА ПАИСИЙ, сп. Родна реч брой 1-2/ 2002 г
10. Р. Янков, в. Утро , год.XXV, бр. 7839, 2.10.1935г., стр. 6
11. Около 140 кг.!?
12. Филип Чипев, Там, дето се роди отец Паисий, в. „Вестник на вестниците“28 май 1934 г.р бр. 72 стр. 8
13. Matejic, M. Hilandar at the Time of Paisij Hilandarski& 1745-1773 – Palaeobulgarica БАН 1980,кн. 3 стл. 32-44
14. Цветелина Димитрова, Преданията за родното място на Паисий Хилендарски в локалната и национална памет. Сп. Български фолклор кн. 2, 2007 стр. 110
15. Д. Кацев Бурски, Троянски манастир – из бележките ми за историята на манастира. В. Мир брой 10541, 7.09.1935 г. стр. 3
16. Иван Снегаров, За родното място на Паисий Хилендарски, В Паисий Хилендарски и неговата епоха, С. 1962 , стр. 415
17. Димитър Хадживълчев, Банско е родното място на Паисий Хилиндарски, Църковен вестник год. 68, бр. 22, 1.08.1967 г. стр. 3