вторник, 12 май 2015 г.
ТЪРГОВЦИТЕ И ХРАМА - СВЕТЛАНА ДЯКОНОВА - АРСЕН
В колонията в Пеща в края на ХVIII в. живее и работи банският търговец Алекси Хаджиниколович Сирлещов, докато братята му Ради и Арсен са в Банско, а съдружникът им Симеон Вълко /от Добърско/ е във Виена. Титулярът на фирмата, баща им хаджи Никола най-вероятно е в Сер.
На 6.11.1788 г. От името на цялата гръцка община е изпратена молба до наместническия съвет в Пеща, с която се иска разрешение за построяване на нова православна църква с мотива, че православната църковна община се състои от сърби и гърци, макар и еднакви по религия, различни по език и гърците не разбират службата, която се води на сръбски език. Наместническият съвет нарежда в съществуващата сръбска църква да се служи и на гръцки език, но сърбите отказват под предлог, че църквата е основана от тях.
В молбата на гърците се изтъква, че църквата е твърде малка и не може да побере черкуващите се. Главите на семейства, поемат ангажимент да построят нова църква, за което искат разрешение от управлението на град Пеща и мнението на будимския сръбски епископ Стефан Стратимирович . В своя отговор той категорично се противопоставя на желанието на гърците. Според него православната общност се състои не от две, а от четири народности – сърби, гърци, македоно-власи и българи. Всички православни с изключение на стотина души разбират сръбски, а освен това служба има и на гръцки. В една нова общност биха се появили пак нови противоречия, например между македоно-власи и гърци, които и в други градове имат раздори помежду си. Епископът прилага и списък на тези, които искат да строят църква – 25 гръцки домакинства, 41 македоно-власи и 3 арнаутски домакинства т.е. 69 с 466 членове на семейства. За окончателното решаване на въпроса е назначен специален пълномощник със задача подробно да разследва случая. Накрая главният съдия докладва делото пред магистрата. Междувременно броят, на тези които изразяват желание да подпомогнат построяването на новата църква нараства на 179 домакинства с 620 членове. Те обещават да депозират 49865 форинта. От тази сума гърците предоставят 32464, а куцувласите 17401.
След всичко това въпреки протестите на сръбската страна, въз основа на положителното мнение на пещенския магистрат от 27 ноември 1789 г., Наместническият съвет разрешава построяването на новата църква, като общо дело на гърците и куцувласите, които по този въпрос показали пълно единство. Още същата година Деметър Аргири и още петима гръцки търговци откупуват за 20150 форинта мястото от католически орден , където през 90-те години на ХVІІІ в. започва строеж на новата църква, в която се служи само на гръцки. Междувременно, за да има място за извършване на черковните служби докато бъде построена църквата новата общност получава разрешение № 20073 да основе параклис на ул. „Галамб” в сградата на църковната община на 21 октомври 1791 г. Параклисът е ползван почти десет години . Историята на създаването на този църква в Пеща е съобщена от унгарския учен Фювеш в Ö Füves A, pesti görögök önallosagert folztott harca 175 evvel ezelött. Той не съобщава данни за становището и участието на българските търговци в строежа на църквата, но във своята книга „Балканите и унгарският пазар през 18 в.” Марта Бур – Марковска отбелязва, че в столичния Архив на Будапеща се пази папка с документи, отнасяща се до строежа на църквата, която е надписана по следния начин: “Görögkeleti romanok es bulgarok temporuepites“(Intimata a.m. 4294) – Построяване на църквата от българи и румъни. Това означава, че българите са се присъединили към гърците и куцовласите. Дори може би част от цитираните гръцки семейства да са били всъщност българи.
Ето какво разказва Н. Ничев – български легационен свещенник през 30-те и 40-те години в българската църква към дипломатическото представителство в Будапеща – в статията си „Български паметници от ХVІІІ в. В Будапеща” в. Зора, г. ХХІV бр. 6938 от 12 август 1942 г.
„Всеки българин, който е имал случай да мине през Будапеща, пътувайки с параход по Дунав близо до пристанището на града е забелязал един величествен храм в православен стил с две високо издигащи се камбанарии ..........
Не далеч от северния вход на църквата ще се натъкнете на паметна плоча висока 1,20 м и широка 80 см. Със следния надпис, написан на чист български език с български букви:
„Алекси хаджи Николович, българин от Разлога, Македония, на 53 години, умрял на 23 март 1802 година.” Същият този надпис по-долу е написан на гръцки. ..........
Около църквата има една триетажна стара постройка по
нуждите на църковната община. Разглеждайки зданието но първия етаж над вратата на църковната канцелария видях друга плоча със следния надпис на унгарски език (Görög keleti es macedon Egzhazközeg), който надпис на български значи : „гръцко източна гръцка и македонска църква”.
Данни за историята на тази Будапещенска църква свещеник Ничев е научил в писма на унгарското държавно хранилище на историческите писма – държавен архив. Може би това е същата тази папка, за която пише Марта Бур – Марковска.
„На 19 ноември 1791 г. значи по време на духовното и политическото ни робство – в Будапеща пребиваващите там българи и гърци, разни търговци и занаятчии се събрали на общо събрание и решили да основат църковна община и да построят храм. Когато станало въпрос как да се наименува общността, гърците настояли да се пише: „Гръцко-източна гръцка община”. Будният българин Алекси х. Николович протестирал, като заявил, че те не са гърци и не могат да приемат тая формула. След дълги пререкания и понеже българите са били мнозинство, спрели се на по-горе цитирания надпис, който днес стои на паметната плоча. Председател на първото настоятелство е избран хаджи Николович, а за подпредседател грък Агорасто. След смъртта на А. Х. Николович за председател е избран грък.”
В цитираната статия свещенник Ничев твърди макар и доста емоционално, че българите са били мнозинство. Както отбелязах по-горе, голяма част от българските търговци са били записвани в Европейските страни като гърци като определение за тяхната гръцка-неуниятска вяра, т.е. православна вяра.
Ако пресметнем броя на участвалите в построяването на църквата домакинства и броя на членовете на същите и сравним с данните, които дава епископ Стратимирович (въпреки че той като заинтересована страна би могъл и да не е коректен) за незнаещите сръбски, т.е. за разбиращите само гръцки език излиза, че в действителност гръцки са едва 16 или 28 домакинства, тъй като средния брой на членове на домакинствата при двете „преброявания” се мени от 6,7 на 3,5. Може би за намаляване на средния брой на членовете на домакинствата играят роля именно присъединилите се български търговци. От данните, с които разполатаме за тях, знаем, че те рядко са били в чужбина със семействата си, а членове на домакинствата им са били по-скоро калфите и чираците, на работа при тях. . Следователно не случайно в унгарските архиви документите за построяване на православната църква в Пеща са надписани по този начин, а именно - Построяване на църквата от българи и румъни.
За активното участие на българите и в частност на банскалията Алекси Хаджиниколович (Сирлещов) в построяването на църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Пеща говори още един интересен факт. Според най-новите проучвания на творчеството на иконописеца и основател на Банската иконописна школа Тома Вишанов – Молера в Унгария са открити много негови и на неговия кръг творби . Те се намират в сръбската православна църква в Будакалас и в православния храм „Успение Богородично” на площад „Петьофи” в Будапеща – същата гръцка църква, чието строителство започва през 1791 г. Според Марта Надь в споменатите църкви се намират 43 икони, създадени от кръга на Тома Вишанов – Молера и голяма част от тях са елементи на общ ансамбъл. Тя смята, че Тома Вишанов – Молера и неговият кръг са нарисували иконите от иконостаса използван още в първоначалния параклис. Според нея основоположникът на банската живописна школа е препоръчан на гърците и армъните от сърбите, с които живописецът е имал контакти още от времето на своето обучение. Като се имат предвид, обаче изложените по-горе обстоятелства по изграждането на православния храм „Успение на Пресвата Богородица” в Пеща можем да твърдим, че Тома Вишанов – Молера е получил поканата за тази работа от своя сънародник Алекси Хаджиниколович Сирлещов от Банско. И по-късно тази църква запазва присъствието на българите. През 1818 година свещенник там е българинът Йоан Теодорович, който е записан като спомощесвувател на изданието „Мизимацъ Г. Доситея Обрадовича, Част Втора Собранiя разныхъ Нравоучителныхъ Вещей въ ползу и увеселенiе у Будим 1818“
Самият иконописец Тома Вишанов – Молера произхожда от средите на търговците от Банско. Според сведенията за неговия живот, той е заминал за Западна Европа заедно с керваните пренасящи памук и сахтиян и е отишъл да учи рисуване с издръжакта на банските търговци . Вероятно е заминал около петнадесетата си година, на колкото години е заминал и Георги Хаджи Иконом – търговец от Разлога във Виена през 1766 г. В семейната история на Хаджипоповия род, писана от пастир Герасим Попов около средата на миналия век и допълвана от негови племеници , се споменават двама братя на Тома Вишанов, чиито имена са неизвестни. В публикуваната от Полихронис Енепекидис “Konskriptionbuch” фигурира Георги х.Иконом от Разлок, Кралство България, който вероятно е един от тези братя . От сведенията записани от виенските власти може да се види ранната възраст, на която са заминавали в чужбина бъдещите търговците. В случая Георги Хаджи Иконом на 16 години за пръв път отива във Виена. Това се случва през 1758 г. , вероятно по това време или малко по-късно заминава и Тома Вишанов. Той прекарва около 30 годни в Средна Европа, където учи живопис и след това рисува за православните общности, установили се там.
Тома Вишанов – Молера и по-късно не прекъсва връзките със средата си. Дори продължава да се занимава с търговия. За това може да съдим от тефтера на хаджи Димитър от Банско, където има запис отнасящ се до Тома Вишанов Молера (Кир Томата Х.І., Томата Хаджи Икономович, Молера Х.І) . Този запис е от Сер от 1803 г. и е за негов дълг в размер на 1400 гроша „заедно с файдата” към Димитър Хаджистоилов. Тъй като се споменават и 4 чифта вретища (чували за опаковане на памука) и 46 гроша кирия /транспортни разходи/ – обикновено представляваща 10 % от стойността на памука, сигурно става въпрос за дребна търговия с памук, която Тома Вишанов е осъществявал наред рисуването. Освен това и в Банско („в селото”) „Томата хаджи Икономович” е взел на заем 909 гроша. Тези нови сведения, макар и далеч от творчеството на големия майстор, хвърлят светлина върху неговия живот и потвърждават твърдението на изследователите на творчеството му, че завърнал се в Родината си той не е приет от православните християни и е получавал много малко поръчки за работа. Това го е накарало да се занимава и с търговия на памук.
В БЛОГА НЕ ПУБЛИКУВАМ ИЗТОЧНИЦИ И БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ, ТЪЙ КАТО ОТ ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА ПУБЛИКУВА МАТЕРИАЛИТЕ МИ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОД ЧУЖДО ИМЕ. НЯКОЙ СИ ТОМА СПАСИЕВ
На 6.11.1788 г. От името на цялата гръцка община е изпратена молба до наместническия съвет в Пеща, с която се иска разрешение за построяване на нова православна църква с мотива, че православната църковна община се състои от сърби и гърци, макар и еднакви по религия, различни по език и гърците не разбират службата, която се води на сръбски език. Наместническият съвет нарежда в съществуващата сръбска църква да се служи и на гръцки език, но сърбите отказват под предлог, че църквата е основана от тях.
В молбата на гърците се изтъква, че църквата е твърде малка и не може да побере черкуващите се. Главите на семейства, поемат ангажимент да построят нова църква, за което искат разрешение от управлението на град Пеща и мнението на будимския сръбски епископ Стефан Стратимирович . В своя отговор той категорично се противопоставя на желанието на гърците. Според него православната общност се състои не от две, а от четири народности – сърби, гърци, македоно-власи и българи. Всички православни с изключение на стотина души разбират сръбски, а освен това служба има и на гръцки. В една нова общност биха се появили пак нови противоречия, например между македоно-власи и гърци, които и в други градове имат раздори помежду си. Епископът прилага и списък на тези, които искат да строят църква – 25 гръцки домакинства, 41 македоно-власи и 3 арнаутски домакинства т.е. 69 с 466 членове на семейства. За окончателното решаване на въпроса е назначен специален пълномощник със задача подробно да разследва случая. Накрая главният съдия докладва делото пред магистрата. Междувременно броят, на тези които изразяват желание да подпомогнат построяването на новата църква нараства на 179 домакинства с 620 членове. Те обещават да депозират 49865 форинта. От тази сума гърците предоставят 32464, а куцувласите 17401.
След всичко това въпреки протестите на сръбската страна, въз основа на положителното мнение на пещенския магистрат от 27 ноември 1789 г., Наместническият съвет разрешава построяването на новата църква, като общо дело на гърците и куцувласите, които по този въпрос показали пълно единство. Още същата година Деметър Аргири и още петима гръцки търговци откупуват за 20150 форинта мястото от католически орден , където през 90-те години на ХVІІІ в. започва строеж на новата църква, в която се служи само на гръцки. Междувременно, за да има място за извършване на черковните служби докато бъде построена църквата новата общност получава разрешение № 20073 да основе параклис на ул. „Галамб” в сградата на църковната община на 21 октомври 1791 г. Параклисът е ползван почти десет години . Историята на създаването на този църква в Пеща е съобщена от унгарския учен Фювеш в Ö Füves A, pesti görögök önallosagert folztott harca 175 evvel ezelött. Той не съобщава данни за становището и участието на българските търговци в строежа на църквата, но във своята книга „Балканите и унгарският пазар през 18 в.” Марта Бур – Марковска отбелязва, че в столичния Архив на Будапеща се пази папка с документи, отнасяща се до строежа на църквата, която е надписана по следния начин: “Görögkeleti romanok es bulgarok temporuepites“(Intimata a.m. 4294) – Построяване на църквата от българи и румъни. Това означава, че българите са се присъединили към гърците и куцовласите. Дори може би част от цитираните гръцки семейства да са били всъщност българи.
Ето какво разказва Н. Ничев – български легационен свещенник през 30-те и 40-те години в българската църква към дипломатическото представителство в Будапеща – в статията си „Български паметници от ХVІІІ в. В Будапеща” в. Зора, г. ХХІV бр. 6938 от 12 август 1942 г.
„Всеки българин, който е имал случай да мине през Будапеща, пътувайки с параход по Дунав близо до пристанището на града е забелязал един величествен храм в православен стил с две високо издигащи се камбанарии ..........
Не далеч от северния вход на църквата ще се натъкнете на паметна плоча висока 1,20 м и широка 80 см. Със следния надпис, написан на чист български език с български букви:
„Алекси хаджи Николович, българин от Разлога, Македония, на 53 години, умрял на 23 март 1802 година.” Същият този надпис по-долу е написан на гръцки. ..........
Около църквата има една триетажна стара постройка по
нуждите на църковната община. Разглеждайки зданието но първия етаж над вратата на църковната канцелария видях друга плоча със следния надпис на унгарски език (Görög keleti es macedon Egzhazközeg), който надпис на български значи : „гръцко източна гръцка и македонска църква”.
Данни за историята на тази Будапещенска църква свещеник Ничев е научил в писма на унгарското държавно хранилище на историческите писма – държавен архив. Може би това е същата тази папка, за която пише Марта Бур – Марковска.
„На 19 ноември 1791 г. значи по време на духовното и политическото ни робство – в Будапеща пребиваващите там българи и гърци, разни търговци и занаятчии се събрали на общо събрание и решили да основат църковна община и да построят храм. Когато станало въпрос как да се наименува общността, гърците настояли да се пише: „Гръцко-източна гръцка община”. Будният българин Алекси х. Николович протестирал, като заявил, че те не са гърци и не могат да приемат тая формула. След дълги пререкания и понеже българите са били мнозинство, спрели се на по-горе цитирания надпис, който днес стои на паметната плоча. Председател на първото настоятелство е избран хаджи Николович, а за подпредседател грък Агорасто. След смъртта на А. Х. Николович за председател е избран грък.”
В цитираната статия свещенник Ничев твърди макар и доста емоционално, че българите са били мнозинство. Както отбелязах по-горе, голяма част от българските търговци са били записвани в Европейските страни като гърци като определение за тяхната гръцка-неуниятска вяра, т.е. православна вяра.
Ако пресметнем броя на участвалите в построяването на църквата домакинства и броя на членовете на същите и сравним с данните, които дава епископ Стратимирович (въпреки че той като заинтересована страна би могъл и да не е коректен) за незнаещите сръбски, т.е. за разбиращите само гръцки език излиза, че в действителност гръцки са едва 16 или 28 домакинства, тъй като средния брой на членове на домакинствата при двете „преброявания” се мени от 6,7 на 3,5. Може би за намаляване на средния брой на членовете на домакинствата играят роля именно присъединилите се български търговци. От данните, с които разполатаме за тях, знаем, че те рядко са били в чужбина със семействата си, а членове на домакинствата им са били по-скоро калфите и чираците, на работа при тях. . Следователно не случайно в унгарските архиви документите за построяване на православната църква в Пеща са надписани по този начин, а именно - Построяване на църквата от българи и румъни.
За активното участие на българите и в частност на банскалията Алекси Хаджиниколович (Сирлещов) в построяването на църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Пеща говори още един интересен факт. Според най-новите проучвания на творчеството на иконописеца и основател на Банската иконописна школа Тома Вишанов – Молера в Унгария са открити много негови и на неговия кръг творби . Те се намират в сръбската православна църква в Будакалас и в православния храм „Успение Богородично” на площад „Петьофи” в Будапеща – същата гръцка църква, чието строителство започва през 1791 г. Според Марта Надь в споменатите църкви се намират 43 икони, създадени от кръга на Тома Вишанов – Молера и голяма част от тях са елементи на общ ансамбъл. Тя смята, че Тома Вишанов – Молера и неговият кръг са нарисували иконите от иконостаса използван още в първоначалния параклис. Според нея основоположникът на банската живописна школа е препоръчан на гърците и армъните от сърбите, с които живописецът е имал контакти още от времето на своето обучение. Като се имат предвид, обаче изложените по-горе обстоятелства по изграждането на православния храм „Успение на Пресвата Богородица” в Пеща можем да твърдим, че Тома Вишанов – Молера е получил поканата за тази работа от своя сънародник Алекси Хаджиниколович Сирлещов от Банско. И по-късно тази църква запазва присъствието на българите. През 1818 година свещенник там е българинът Йоан Теодорович, който е записан като спомощесвувател на изданието „Мизимацъ Г. Доситея Обрадовича, Част Втора Собранiя разныхъ Нравоучителныхъ Вещей въ ползу и увеселенiе у Будим 1818“
Самият иконописец Тома Вишанов – Молера произхожда от средите на търговците от Банско. Според сведенията за неговия живот, той е заминал за Западна Европа заедно с керваните пренасящи памук и сахтиян и е отишъл да учи рисуване с издръжакта на банските търговци . Вероятно е заминал около петнадесетата си година, на колкото години е заминал и Георги Хаджи Иконом – търговец от Разлога във Виена през 1766 г. В семейната история на Хаджипоповия род, писана от пастир Герасим Попов около средата на миналия век и допълвана от негови племеници , се споменават двама братя на Тома Вишанов, чиито имена са неизвестни. В публикуваната от Полихронис Енепекидис “Konskriptionbuch” фигурира Георги х.Иконом от Разлок, Кралство България, който вероятно е един от тези братя . От сведенията записани от виенските власти може да се види ранната възраст, на която са заминавали в чужбина бъдещите търговците. В случая Георги Хаджи Иконом на 16 години за пръв път отива във Виена. Това се случва през 1758 г. , вероятно по това време или малко по-късно заминава и Тома Вишанов. Той прекарва около 30 годни в Средна Европа, където учи живопис и след това рисува за православните общности, установили се там.
Тома Вишанов – Молера и по-късно не прекъсва връзките със средата си. Дори продължава да се занимава с търговия. За това може да съдим от тефтера на хаджи Димитър от Банско, където има запис отнасящ се до Тома Вишанов Молера (Кир Томата Х.І., Томата Хаджи Икономович, Молера Х.І) . Този запис е от Сер от 1803 г. и е за негов дълг в размер на 1400 гроша „заедно с файдата” към Димитър Хаджистоилов. Тъй като се споменават и 4 чифта вретища (чували за опаковане на памука) и 46 гроша кирия /транспортни разходи/ – обикновено представляваща 10 % от стойността на памука, сигурно става въпрос за дребна търговия с памук, която Тома Вишанов е осъществявал наред рисуването. Освен това и в Банско („в селото”) „Томата хаджи Икономович” е взел на заем 909 гроша. Тези нови сведения, макар и далеч от творчеството на големия майстор, хвърлят светлина върху неговия живот и потвърждават твърдението на изследователите на творчеството му, че завърнал се в Родината си той не е приет от православните християни и е получавал много малко поръчки за работа. Това го е накарало да се занимава и с търговия на памук.
В БЛОГА НЕ ПУБЛИКУВАМ ИЗТОЧНИЦИ И БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ, ТЪЙ КАТО ОТ ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА ПУБЛИКУВА МАТЕРИАЛИТЕ МИ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОД ЧУЖДО ИМЕ. НЯКОЙ СИ ТОМА СПАСИЕВ
Абонамент за:
Публикации (Atom)