Кратко Описание на заселването на Банско, събрано От предания на стари хора Събрал: Иван Д. Чучулаин На 1928 год.

Кратко
Описание на заселването на Банско, събрано
От предания на стари хора
Събрал: Иван Д. Чучулаин
На 1928 год.


Предговор

Обяснение


За събиране на тези предания за зеселването на Банско и другите исторически сведения са ми послужили следните обстоятелства. Баща ми Димитър Кръскюв Чучулаин беше по занятие папукчия (обущар) и беше най първия майстор по онова време между обущарите и всички стари чорбаджии дохождаха в дукяна му да си прават попрявят обущата си. Той беше любопитен да ги разпитва за стари работи и истории за Банско, така и майка му (баба ми ) Мария Чучулаин и тя имаше тази черта да приказва за стари работи. Сведения даваха старите хора като: Дедо Георге Марков х. Русков стар дългогодишен кмет , Дедо Тоше х. Стоянов, Дедо Никола Кожарев, Дедо Димитър Ив. Х. Вълчев тоже дългогодишен кмет, Дедо Георе Лз. Голев, Дедо Георге Кочуков, Дедо Лазе Никулчин и други....
Аз като дете зяпах да слушам разказите им запомнювах разказите им. Така останалото в паметта ми написах настоящата история по заселваето на Банско и че ако знае некой по-точни сведения да ги напише – като не претендирам че мойто описание е най-верното – което ще сравняват четците ако се яви повторно друго описание за Банско.

Описание
По
Историята на поселището Банско събрано по предания от стари хора.
(събрал и наредил: Иван Димитров Чучулаин от гр. Банско)

Тази кутлувина между планините: Рила, Пирин и Доспат се е казвала Разложка кутлувина от най-стари времена като место не на главни пътища е било прибежище на видни хора критически времена.
Местонстта е била гористо място, заселена е била на малки поселища (махали) и се именували повечето на имената на черквите им коита са били построени във всяко поселище, или или пък на други имена които сега носят. Така в околностите или синора на Банско са развалините на тези черкви и места. Те са: Св. Тройца, Св. Неделя, Св. Четирийсе, Каменица, Кефанца, за която черква при разкопките ѝ от Дедо поп Димитър Рабаджиов – казваше че била с западна черква (католическа) види се и от Римското господство в Македония: после са Рупчовец – Св. Среда, Св. Архангел, цареви падини, Св. Илия, Св. Варвара и Св. Текла от тези двете поселища са дошли хората в Банско. – затова имаме местноста Дъбовец до реката Места ( Кара-су) на които хора и до днес потомците им имат имоти там. Това са Клечорови, Говедареви, Кехайови, Кърлеви и пр. т.е. махалата към Костови блата, а некой си отишел в Елешница, като жена му била от Елешница, затова имат Елешничаните некое място по край реката наречено „топилото” ( понеже има топла вода) останало от този човек по наследие. После следват Св. Георге, това било най-голямото поселище като на пътя за вътрешността на Македония и за България ,там и до днес се виждат тухли развалините и на голем хан които се намират на Голевата нива, която и до днес се нарича от тех „ХАНО”. Имало е направен водопровод с чиста Балканска вода, доарана от четири и повече километра от местността „Чучурето” по пътя за „Пресечен-камен” а главата и е по-горе гдето се казва „Варницата” и гдето е правена вар за градиво на поселищата защото има изобилен материял бел камен и дърва за гориво. Този водопровод е направен с калени тръби, от които се извадиха доста много за направата на сегашната чешма на местността Св. Георго. Тази стара постройка е така солидна направа че при все че е голямо днеска Банско – дали ще може да направи такова нещо и да похарчи толкова пари. После мествостта Рупчовец и Каменица, от Рупчовец се казва че са били „Рупи” и след дохождането на турците – повечето избегали по Доспат планина и заселили селото „Рупчос” което е било после потурчено, а от Каменица заселили селото „Каменица”в Чепинското корито. После : Св. Никола било е и матнастир, Св. Атанас, Св. Димитър (тоже манастир) гдето посадени дъбови дървета на тази височина когато всичко наоколо е борова гора. После идват Св. Яким, Св. Влас, Св. Иван и Св. Петър и Св. Павел. Това поселище е било много старо, като били посадени две дъбови дървета и носели название : едното Св. Петър – другото Св. Павел и казват че си много приличали по ръст и фигура и който знае дървото Св. Петър колко грамадно беше – ще си представи и за другото дърво. Дървото Св. Павел е било паднало от силен вятър есентана 1857 година, а другото Св. Петър (казва се че има фотография от него когато е съществувало у г-н Байкушев горски инспектор в България, който дохождал в турско време в Банско и го е фотографирал) Тоже ветер паднало през мс. Авг. 1912 г. преди започването на Балканската война.( Това место е служело и за гробища на поселищата на разпръснатите по местността „Крайнец” малки поселища тоже и от така неречините „Грамадето” което показват овощните дървета – защото това не е случайно изникнало а е ръка засаждала, а местността е само камъни а работната земя е от един до три декари най много и ако иска некой да си набърка две пърчета ниви – нема възможност да вдигне ограда (камъните) помежду им. От там са горна махала и тези около местността Костови блата.) Това величествено дърво е било според показанието на горския инспектор най голямото в Балканския полуостров. После идват „Шипоцко” от тази местност се казва че са потомци Самоковското село Шипочен и според други и селото „Шипка” на Стара планина. От там са родовете х. Рускови, х. Ласкови, Чалини и пр. После иде „Карагонско” или „Капетаниц”. От това поселище са: Кадеви, Юнчови, Рупчини, Чекарови, Колчагови, Дурчови и пр. То е било като център, в него е бил управителят на целата кутлувина, името му е било Бан (княз) и на негово име е кръстено новото сгрупирано поселище наречено Банско а от топлите води ( бани ) които са в неколко села. Местността Карагонско се казва че водата за водениците му и за напояване околността му е била докарана от реката която днес се нарича Бела река (Ярко) която тече под Предел в Мехомийско на която се вижде и днес канавът водящ в местността Карагонско за напояване поселището. После Св. Петка манастира „Панаигоден” и „Св. Марена” . Църквата в Карагонско е 25 м. дължина и 16 м мерена по развалините и там е служил некой си свещенник толкоз шишкав че е влизал в църквата на преко през вратата. Той е служил и в манастирчето „Панаигоден”(1)
Още по на запад е имало и други поселища към Предел. Там е бил и глвния затвор за престъпниците (тъмница) и до днес съществуват развалини и извори наречени тъмничните кладенци. Те са сега в Мехомийски синор а са били вътре в крепостта. По нататък са били белите църкви, Св. Катерина и др. В Мехомийски синор.
Като дошли турците в Балканския полуострови(2)го завоевали – най после дошли и в тази кутлувина, като са стояли 70 години в тогавашната им столица Едрене (3)и след покоряването на целия Балкански полуостров със Сърбия, Влашко и дори Вена(4)и след близо до 100-120 години те дошли през планината от Самоков над с. Недобърско (5)и Годлево и се опътили за Мехомия – тогава се казвала тя Разлог.(6)Жителите ѝ тогава се изплашили и се събрали в църквата им на молба и некой си стар свещенник казал: да намерат вино и да ги пречасти всички и после да умрат от турския ятаган. Те потърсили вино не намерили за преческа тогава турили вода в един мех който е носил вино. Сплакнали меха и във вид на вино пречестили всички. Като дошли турците по чуда не ги избили и те с тази вяра, че са се спасили с тази преческа преименували разлог с името МЕХО-МИЯ което име носи и до днес. До освобождението през Балканската война 1912-1913 г. имаше там кули останали още от Римско време като крепоста за отбрена от външни влагове и беха до тогава в турски дворове: 1)Кула в двора на х.Сулиман Боюклийски, 2) кула у Бегови в градината на Сулиман Чауш, 3)в двора на Молла Салий Асан Агов и 4) кула на пазарището която имаше и Часовник и от нея се хвърляше голема пушка през Рамазана. В турското министерство но войната (харбие-назари) гдето са вписани завоеванията казва се: се е записало завоеванието така: Разлог казаси, Ситан калеси, Чам Бахчеси т.е. (Разложка околия, Ситанската крепост, в Боровата градина) защото с тази Ситанска крепосткоято се нарича и днес „градището” се задържали и не се предали отведнаж на турците по първите хора и се водил бой а турците с топове мъчели се да разрушат крепостта и за да могар да я обстрелват по направо турците направили издигнато място, което направили с донесена пръст с торби а това издигнато място се казва сега „Пончина могила” на която искачили топовета, но и това не помогнало, нито могли да се доберат до нея че место от северо-исток е недостъпно, а из запад на дерето към „Църна – могила” е било заградено с дебел зид и не са могли и от том да влязат . Вътре в крепостта те са имали достатъчно вода и провизии, водата е била взета по калени тръби от горния чучур на църно-могилския път от коитж тръби и до днес се намира от страната на височината по „Ситан”Преданието казва: че турците хванали некоя стара жена и много я мъчили и истезавали да каже где е водата им и за да не обади точно казала им: вземете едно магаре хрането го и недавайте му вода и след три дена пуснете го – то ще намери водата! Това като направили и пуснали магарето – то взело до копо с ногото на едно место и ти (турзите) раскопали и намерили тръбите и пресекли водата. Тогава хората избягали по горото като оставили всичко ценно в некой бунар вътре в крепостта и го затрупали и забегнали по другата река в местността наречина „Циганското градище” за различие от другата крепост. Това място тогава било непроходимо от гора и скалисто място. От там полека – лека се добрали до други хора от поселищата и така се заселило ново село Банско (тогава са избите по първите хора а другите са останали да обработват земята).
Когато се събрали хората от разните махали да заселят Банско те го нарекли на владетелът им княз (Бан) и най напред дошли от поселището Св. Троица и турили началото на Банско ( то е било първо гористо място и под него върбеняк и водно място) от които първия е бил некой си Хаджи Захо който е бил и най богария човек на онова време и си направил къщичка в Боровата гора до реката, която къща беше много стара и беше по наследство на дедо Захо Витанов, но тя изгоря на 1869-1870 г. с нея изгоря и дедо Захо Витанов, който след един ден умре от раните си. Тая къща беше с цели дъски, понеже не е имало още бичкии (триони) за дъски(7).До него дошъл хаджи поп Висарион (Вишан) от когото се води родът Х.попови. После: Боини които и днес имат така наричано место „Мурите”, понеже е било мурова гора. След тех Събеви, Йопеви, Калистрини, Бергови и пр. От тези Бергови има и в Голийна Баня изабщо долна Глазне махала на които до днес нивите им са нататък към Св. Троица и още надолу както казахме към Мурите неки си отишли и към Баня а повечето се преселили в Банско, а и нивите им като са били надолу – затова стария синор на Банско е до средата на Бане т.е. до така наречените „селските копане” но по-после са били истикани нагоре и за определяне на синора е издигната една „Бунка” която стои и днес под блатото „почивачката” из западната страна на шосето. Този х. Захо основателя на Банско от когото потомци Витанови – той съградил в с. Баня така наречената българска баня, сводообразно солидно здание с гранитни камъни вътре в басейна и на когото е записано името на горния праг на Банята ( на каменния праг) грубо издялано „х. Захо” а в по-последно време като се умножило населението и се утеснило пералището наречено врещег е направен втори врещег от х. Стоил от Банско който носи и сега името х.стоилов врещег който е много модерен, постлан е с бели плочници от долу а наоколо с дълан гранитен камен, обаче водата му е по хладка от другия врещег. От водата по край врещега влиза в басейна на Банята, която го розхлажда и от студената вода която тече по край нея, защото самата вода е много топла и миризмата и е на кюкюрт (тефе) или развалени яйца. Така че от всички развалени поселища (трохалища) се групирали около тези първи поселници на Банско са основали селото Банско. След неколко време е минал един турски паша на име Солиман Паша от Пловдив за Сер и от гдето минал всичко потурчил. Тогава са потурчени Доспатските българи наричани „Руппи” и Бабяк и Дервентските села към Неврокоп и им дал името помаци т.е. потурчени българи.
След тези събития като се установили преселенията и зеселищата почнали хората да се увличат и в търговията, която полека-лека е достигнала да цветущо състояние от 17,18, и 19 – векове за което изобилстват писма на Банско наречие. Те (търговците) най напред са били от с. Недобърско, после от с. Обидим и сетне от Банско. Защо са били първо от Недобърско? Това свидетелсуват Старата им черква Св.Св. Тодоровци Тирон и Стратилат, съградена през 1122 г.(8)и на сградата ѝ има камък в олтаря ѝ с византийския двуглав орел което показ, че при падането на България под Византия в 1070-1090 година е прибрало царската фамилия и Болярите, които се крили из непроходимите лесове на Рила и Пирин ; в тази черквица е имало черковни книги написани на зайчи кожи и старо-Българско Евангелие които книги ги взел един мехомаийчанин на име Яне Боткин и ги предал в Пловдив на некой евреин и може да са вземани после от находящя се в Пловдив Руски консул и занесени в некой музей и така се изгубила тази многоценна архива от най стари времена.
Затова именно са произлезли от там първите търговци които со били потомци но бивши боляри търговци от България, а от Обидим като големи скотовъдци които са пращали зимно време стадата си на паша във вътрешността на Македония дори до морето и са се сношавали с тези търговци , като са имали и много коне за пренасяна на стоки и така се зародило така да се кажи това приятелство и после сдружение за търговия като богати хора, а като се оформило вече поселището Банско, явили се от всечки поселенци богати хора и поели те търговията и като по-напредничави заели така да се каже в техни ръце търговията съз запад, като ходили в Париж, Вена, Буда-пеща, Венеция, Лайпциг, Нюрнберг, Рогоза и др. Градове. Те изнасяли от Сер памук, сусам, анасон, кожи от дивеч, обработени (сахтиян и мешин) за което е било доста развито табакарството в Банско, а главния депозит за складиране на събраните стоки от Македония е бил у търговеца Лазар Думбата(9)в Сер. ( Този тарговец във време на Наполеоновото нашествие в Австрия през 1812 година, който унищожил парите на Австрия – нашите търговци се въздържали да ги необменяват и така полека лека падали парично и се прекратила търговията им, а този Думбата съумял тогава и като падали парите той закупувал къщи и места в Вена, а като дошло нормално време - той останал в голямо имущество и бил най богатия търговец в Вена, а и до сега съществува от този род видни политически и търговски хора наричани по прекор „Думба”) А търговци от Банско са били х. Стоил и син му Пантелеймон(10) , Х. Вълчо, и синът му х. Георге един от основателите(11)на Зографския манастир, гдето и до сега се казва едно придверие в сградата на мънастира „Хадживълчевата махала”, тоя х. Вълчо е съградил един хан в с. Даутлия(12)над Сер да събира 500 коня за кираджиите които са чакали там догдето се приготват товарите в Сер, после съградил моста на Кара-сув обидимското место, за да минават на Елешничко – през гората на Матан дере по стария Римски път през Къркария, црънча, на пловдивското шосе – София – Белград-Вена. После са били търговците: Михаил Тод. Герман(13) , х. Никола Сирлещов, Бенини, поп Тодор, Велеганови, дедо Тодор Мутавчиюв, който пръв е донесъл железна каса да си пази парите, която синовете му така наречини лисета (които са били много развратни) я изнесли една нощ на Костови блата при циганите и с големите чукове я били една гощ за да я разбият и да вземат парите му, но не могли да я разбият. После хора му казали де е касата му и той отишел с кола и си я прибрал. После идват х. Ласкови и брат х. Петър който е бил бездетник и имуществото му повечето на Лаго в Добринища ливада и сега се казва Х. Петрев лак която ливада е от потомците на х.Ласкови. После х. Рускови, х. Радонови и пр. И от там се донасяли всякакви манифактурни стоки и фесове, а от Лайпциг са донасяни шамии и шервета наричани (липевски шервета) и порцеланови съдове под названието Белградски – блюда. Те са докарвали парите си с кираджии, те са били сребърни и населението ги е наричало кара-грошове, те са били повечето от Австрийската императрица Мария Тереза, и се именували по турски ЧИЧЕКЛИИ т.е. цветни и от испански наричави Дириклии т.е. Стълбови, понеже Испанския герб е имаше вид на два стълба прикрепена корона.
Като са доносили парите с кириджиѝ със стока наричан керван т.е. много коне чета кираджии е било обичай да ги посрежнат от вън на селото близки и приятели, после ги събирали у тех на угощение и са туряли парите си но един куп на двора и са играели хоро около тех. Имало некой комик и много игрохорец когото всекога са викали на угощенията да ги весели с шегите си – той ги е прехвърлял(14)купищата пари с играенето на хорото, а некой си Кара Никола х. Радонов донесъл двадесет товара пари и като ги турили на куп той не могъл да ги прехвърли и после казвал че на всички чорбаджии прехвърлил парите а на Кара Никола не е могъл да ги прехвърли. Неговата жена била толкова капризна на тоалета си че е носила жълтици и на папуците и. Като се научили за това турците че има много пари у търговците в Банско, захванали да дохождат в разни времена тълпи въоръжени турци хайдути наричани „хайте” за да ги обират за това те (търговците) захванали да си градат къщи със скревалища наричани кимири за да се крият там догдето преминат хайтите. Имало е пазачи назначавани от търговците които като виждали че идват извиквали са: идват хайтите ! Тогава всички се криели тези крепости обградени с дебели зидове и железни врати и с дупки на зидовето наричани Митиризи за хвърляне(15)на пушка против приближавающите се хайти до тех. В тех са криели и покъщнините си и близки хора. Такива къщи са : къщата на х. Вълчо, сега притежание на наследниците от Димитър Георгиев Сирлещов, тя беше продадена от синовете на дедо Никола х. Вълчев Георге и Марко които беха избегали от него в гр. Браила в Романия; от които има фамилии видни личности в Романската администрация и военни, имат и фабрика за сапун и свещи. Също такава къща има и съседите им Тодеви и у х. Гео[р]геви. Така и къщата на х. Стоилови е била с кимер и тя е притежание на Георге Лаз. Тодев. Тя през 1878 г. в бегството ни от турците ( във въстанието наречено Разложси въстание) турците като разбили кимера и взели всичко скрито там, един казал да претрият дървото завора (Сурмета) що крепи вратата извътре за да не могат вече да се запинат отвътре – така като го претрили с трион , истекли от него пари и досументи напълно вътре и така е унищожено богат исторически материял. Има още такива къщи с креписти у х. Ласкови, у Сирлещови Лазарови нари„ана Кулата, у х. Попови още у х. Рускови и х. Никола Сирлещов бивша къща на дедо Костадин Сирлещов.(16)
От тези търговски фамилии като запознати с западната колтура – те съ въспитавали некой от децата си в Париж, Вена, Буда-Пеща, Рим и Венеция. О тех съ излезли видни хора от които да споменем ( както казва преданието) Михаил Тодоров Герман (Голев) той е бил секретар на княза кара – Георте(17) в Сърбия ( понеже е бил княза неграмотен) в време барбата за освобождение и образуване на княжество Сърбия, после министър председател и по-после след това пълномощен министър в Букерещ. Той е бил много хитър дипломат, той е диктувал на Кара – Георге какво да прави. Заради това той захванал да го ревнува и търсел случай да го махне – най много по подстрекателството на Вук Караджич. Това като разбрала жената на Кара – Георге и тайно му съобщила на Германов за намерението на Кара-Георге и той сам испросил да го пратят в Букурещ за пълномощен министър което му е било веднага дадено за да се махне от него и след заминаването му в скоро време бил убит Кара-Георге и постъпил на престола княз Михаил Обренович и останал на същия пост и при княз Михаил. Този Германов е бил женен за Италиянка ( избранница му през време на студентството му в Рим и Венеция) с нея дошел в Банско и я оставил дълго време да живее при родителите му у Голеве. Тя е научила в Банско тогавашните моми да плетат чорапи с игли без куки което плетиво и днес съществува в Банско, разни тантели и прибирани прескутници(18).Този Вук Караджич който е бил учен човек – той води потеклото си от Банско(19)– когато събирали поселищата в образуването на Банско тези махали са имали по неколко лица първенци и като съседи все съ имали вражди помежду си. Така от този род съ били заядливи хора и след време мнозинството надделяло и ги подгонили и се изселили в с. Добринища те се казвали по прекор Караджови които и до сега съществува прекора Караджови в с. Добринища. От този род излязал некой си и се завъртел некъде в Босна или Харватско и там се оженил под название караджич от неговото потомство некой си свършил университета в Загреб и като се оформила Сърбия в княжество той дошел в Белград и като начетен човек той е бил на почит, но по предение от дедове и бащи той е бил неприятел на Банскалийте които били завзели всички постове. Това се потвърждава и от документи и т.е. когато е бил Михаил Германов още в Белград и после в Букурещ той казвал на княз Михаил че този Бугарин е противен на Вас (което Германов разбрал с писмото от самия княз Михаил) а той писал на княза: да каже на Вук Караджич да се бере паметта че като се върне в Белград ще му счупи и другия крак (понеже той бил куц с единия крак) от този род е още и Стефан Караджа въспетия герой за свободата. Този Михаил Германов като пълномощен министър в Букурещиздал един паспорт на внук си Димитър Кс. Голев със слугата му Янкул циганино и този паспорт беще у мене и когато избегах от турското правителство (като кодже-башия член съдия при кадията) през 1902 г. ноемвр. 8-ми Ст.Стил взех със себе си и го предедох на Георги К. Голев който тогава беше хотелиер на хотел Брезник който паспорт е сега на лици у синъ му Димитър Г. Голев адвокат и бивш народен представител през 1926 год.
От това време е бил Марко Тодоров Везюв дипловатически агент в Цариград после в Букурещ(20) , той е личността който е действувал и посредничил за подписване “Берата” за признаване на княжество Сърбия под ведомството на Султана т.е. Васално княжество.(21)Той е ходил при всички тогавашни Паши, облечен в дълги копринени дрехи и обут с жълти островърхи ботуши и когато се им покланял и целувал полите им, оставял по една пълна кисея до нозете им със златни пари, които тогово со били “Рубий” и така се признало Сърбия за васално княжество на Султана. После Никола Бенин(22)министър на княз Милоша първите двама Мих. Германов и Марко Т. Везюв (са умрели в Букурещ като богати хора)
После Пантелеймон х. Стоилов е бил председател на търговската камара в Белград, Попов (Попович) некой си драматург и др. още и Димитър х. Попов Молера(23)– който е свършил във Венеция живописване – живописец, от който са изписани черкви в Сърбия, Рилския манастир, черквата в Банско, мънастира Зограф на св. Гора и много други черкви в България и Македония която живопис и днес е ненадмината по живопиство от други художници и от това име на немски език е Молер (живоипсец) тогавашните търговци са му турили прекор Молеров когото се води фамилията Молерови в Банско. От този Димитър Молеров е останала една ценна книга (модел) (издадена във Венеция) за иконопиството – за всички по-важни събития от вехтия и новия завети, от Апостолите и светийте в християнската въра. Тъзи книга е на немски или италиански язици. А от търговскити сметки има останал един тефтер (Регистър) от Димитър поп Тодоров от който се вижде, че е свършил този човек Висше търговско училище.(24)
Да се повърнем пак за старите търговци които доносили пари с товари, а най много на този с дванадесет товари Кара Никола х. Радонов що казва преданието: къде в Австрия имало един хан на полето, който е бил грамадно здание и в него – имало едно скривалище подземие. Една чета фалшиво-монетна дружина, та констатирала това скривалище, нагнездила се там и захванала да плаши пътниците и ханджийте и само деня стоели хора там, защото не е имало наоколо друг наблизо хан . и това се разчуло на около, че в този хан има вампири и сенки и още други страшилища Това станало известно и на висшето Административно управление, един от висшите чиновници – човек безстрашен и герой казал – че ще иде да види и констатира, що за чудо е това и ако остане жив ще казва какво е видял; така той предрешен като пътник отишел на този хан за да пренощува и ханджията му казал да не спи в него а отвън в плевнята , гдето спят всички пътници които миновот, че излиза някакво страшилище – той казал че мене ни ме е страх от нищо, аз ще спя в хано и нека ме одуши страшилището; така той влязал в една от стаите да пренощуав, на сред нощ той чуе един шум, едно бумкани и разни други слухове, той излиза от стаята и тръгва към страната от гдето иде шумът, подават се от там две светлини като очи които дори ослепяват и той вървейки напред - пада в една пропаст и го заобикалят неколко душе добре въоръжени хора които искали да го убият, обаче той добил кураж и казал им, че аз съм еди кой си и съм дошел да изследа толкоз разгласеното страшилище и ако ме убиете – властта ще дойде да ме търси и Вие ще пострадате. Те се съветвали какво да правят и решили да го пуснат с условие и под клетва да не казва що е видял (те правели пари). Той приел тово и се заклел върху Евангелието и кръста и ножа, че ще пази тайната до живот и че ако каже те няма да бъдат заловени а той ще бъде убит. Тогава го пуснали като му взели адреса и № на къщата му и улицата. Той като излязал заранта разказвал страшни неща. След неколко време един от тех дошел с един кон в града гдето живеел този човек натоварен с едни дисаги пари и му казал : благодарят ти другарите ми за твоята верност и ти испращат тези пари подарък, а те излязоха от пределите на царството. Те съ били парите 12 товара на Кара Никола.(25)Той е градил къщата от дедо Георге Лз. Сирлещов наречена и до днес кулата. Там е правено после пак пари, и некой го подсвадили на турците и в последствие даване глоби и рушвети западнал и продал и къщата за да се избави от затвор, това е стар занаят на потомците х. Радонови.
След преминаването на времето на хайтите(26)– (като изгонването им е станало тъй: те били се настанили в една ушева къща и като чули хората това нещо, събрали се една чета (дружина) под водителството на дедо Лазко Чекъров (Мечкаре) и по Маричината улица вървейки с викове и закани се опътили към къщата гдето съ били хайтите и по зидовето секали огън с ножовето си и като чули хайтите тези закани избегали и не дохождали вече) Турците поставили в селото за управители така наричани “Субаший” които съ съдили по тяхно усмотрение и наблюдавали движението на населението, да не би да се образуват за възстание, от тех е зависело докладите им до по-висшата власт и те съ разполагали с имота и честта на населението според техното усмотрение.
От тия “Субаший” един тех през времето на ІІ –а половина на 17 –о столетие(27)в Банско искал да се поругае с честта на една красива девойка и казал това направо на брат й; той (брат й) види се много хитър и в същност герой – казал му види се така: добре! За да не остане сестра му под срам от населението това нещо нема да казват никомо, да бъде тайна и след два дена аз ще те повикам и заведа у дома. За това нещо той съобщил в къщи, обаче намерението си не открил, но приготвил багажа си за пътуване с конете си, понеже е бил кираджия и водител на керван т.е. главатар на кириджий които съ карали стока на търговците за Европа и обратно и като грамотен и развит той се бил запознел с западната култура на западния свет. След два дена той според думата си дадена на Субашията повикал го у тех вечерта, след като го нагостил и напоил добре въвежда го в другата стая гдето щел уж да пренощува и с една брадва го поваля на земята изнася го нейде и го закопава. Веднага натоварва конете си и фамилиярно по скрити пътища отива в Троян и там се установява и се казвал там Петър Папазов (в това село има и до днес един род който се казва Папазовци и те казват, че съ дошли нейде от Разлога) за да заличи следите си обаче и това ниго уталожило от старах да не се узнае кой е ! Още в скоро време заминава с една група шопи които отивали за св. Гора и с тех преоблечен като шоп отива в св. Гора и става монах и се именува Паисий като се настанява в Хилендарския манастир и тъй се изгубва неговото родословие. Той до смъртта си не е посмял да каже месторождението си зарад страхът му от турците , а е казвал само че е от Самоковска епархия, за който се вече знае е странствал, изследвал, написал и направил за Българския народ чрез неговата Българска история наречена “Царственик” , а за сестра му се знае че след некой ден е била намерена удавена във валевицата която е до градината им до къщата им от майка й която я извадила с кука за косата й ; предполага се че или тя се е самоубила или брат й я е хвърлил във валевицата да не каже некъде за случилото се, или е казала на некой от чорбаджийте и за да се не усети що е станало е хвърлена във валевицата – защото после станало голямо издирване за този Субашия къде се е изгубил. (този Отец Паисий първото име е Стоян Баханов той се казва след всички тези събития си дошел в родното село и живеял некъде в роднини близо до глазне и като стар и дрипав калугер заповедал като умре за го закопаят в гробищата от вън в местността “Парцалето” близо до Вионовото блато и той си нагласил ковчега си от черна мура борикести дъски а кръстът си изработил грамаден дарвен кръст тоже само борика който кръст като толкова е бил пресечен от Българските войници през 1912 г. за разпалване на огъня им като са били на лагер на Вионовото блато – ние нива (ленище) в Забиница и като отивахме с баща ми да го вадим аз го питах: Татко ? кой е закопан тук? А той ми каза че некой си калугер Паисий и бившия мирови съдия в Мехомия Г-н Живко Христов и той чул този слух и ме запита какво зная за този кръст? Аз му казах горното сведение от баща ми и той пожела да виси мястото – обаче беше още снег и не можехме да отидем на местото гдето е бил закопан този калугер и на връщане имаше код Спасевата плевня до Глазне имаше събрали се десетина души от тази махала които очакваха да се завърнем и да узнаят защо сме ходили към този край и като попитаха съдията той захвана да им расправя че търсим гроба на отец Паисий, кой е бил той и какъв е бил той аз навръщане му направих забележка: защо каза това на тия хора, това са хора хайдуци и може би ще разкопаят мястото за да видат що има вътре и та[ка] и стана. През м. Априлий 1935 год. срещу денят Благовещение през нощта хората Георге Ив. Чакъров и Георге Бистрин, Георге Ив. Тренчов съ разкопали гробът и съ търсили пари там ( те съ по занятие иманяри) отнесли дъските от ковчега у Георги Ив. Тренчов и той ги изгорил че били боринести а дълвото от кръста що е било в земята оставили пак у него на съхранение – това казах на г-н Живко Христов бившия мирови съдия за да го изследва и да доложи на съдебните власти за изследване.)(28)
После се появил Никола поп Петров Бенин наименуван по-после в монашески чин Неофит, които е познат под името Неофит Рилски, той свършил и Гръцкото висше училище тогава в Мелник при известния професор грък Адемос .Той е първия учител на новата Българска книжнин, пръв издал Българска граматика, въспитал е много Български учители , Директор на Априловската Гимназия в Габрово, той е канен от Сръбския кнез Милош да бъде сръбски потрарх в Шабац, което той отхвърлил. Негов ученик е бил даскал Никола поп Филипов от Банско който пръв въведе в Банско Ландкастеровата метода (взаимно училище) с таблици и железни обръч. През 1864 год. е превел от Славянске на Български язик новия завет и носи името Неофитово Евангелие, бил е дълго време игумен на Рилския манастир и от там носи името Неофит Рилски, и името му е поставено извън стената на съборната черква на манастира за въспоминание. Даскал Никола поп Филипов освен в Банско – учителствувал е на много места в България и македония и във френския колеж в зейтунлука в Солун.
В по-скорошните времена(29)от фамилията Герман (Голев) е бил в Банско видно лице Лазар Тод. Германов, наличан от населението дедо Лако Голев който бил водител, настоятел и налижител така да се кажи за съграждането на Черквата ни „Св. Тройца”(той дедо Ласко е бил и наложителин върху населението под покровителството на Мехмед бей от Неврокоп, той вдигнал една нощ къщата на дедо Ласко – Глушков от мястото й на горния Бостан Голево място (?) преместил из горе пътя гдето е сега защото добровилно не отстъпвал. Още и четата на Терзи Никола – пратил и обрал къщата на дедо Иван х. Вълчев(30)като взел и той дел от заграбеното.) Имало е противници на дедо Ласко Голев за съграждането на черквата, това са били следните съселяни: Георге Хов(31)водител и последователи Георге и Атанас х. Рускови, Георге Кочуков, Никола Кожарев, Никола Гечков и др. Те предателствували пред турците, че изменяват мерката за постраяването на черквата и пр. Защото първото измерване от властите било обкръжено с колове и коловете съ премествани нощя в по-голем размир като съ правили други дупки с железни колове и съ премествали без да се ударе по същите колове и така по-малко по-малко съ окръглили такова голямо пространство. Най после за прозореца над олтаря съ казали противниците че се гледало в Мехомия и ще служи за оглед на турците против тех и с голямо усърдие и подкупи съ могли да успеят да го оставят незатворен прозореца. А те (противниците) съ правили после проклятие (анатема) на дедо Ласко Голев после го наклеветили в Неврокоп на по-вишс съд че е изел много пари от селото, закарали го там, затворили го и там умрел в Неврокоп. И такава черква не се подобна по големина в целия Балкански полуостров – защото не се побирало населението в долната черквица „Св. Богородица”. Още за черквата „Св. Троица” казва преданието. Като обмисляли старите търговци във Вена наречини Бечлий да съградат черква по голема, обаче да в сред селото по поражание на „Св. Стефан” във Вена, която е центъра на града, избрали най-напред местото, това били по-вечето градни и за да има основоние за съграждане на черква те прибегнали до олема хитрост и ето как! Първо искупили градините и ги отчуждили, после казали на турциет, че искат да съградат черква на това място, че това в стари време е било черква и че им се приказва на сън да съградат черква и че има нейде ( приказвало се на сън) останал кръст и икона стари което ще се намери за доказателство от съновидеца. След това изработили да дойде Царски ферман за строежа на черквата той съновидеца ще захване да разкопава и ако се намеир нещо за доказателство че е било трохалище(32)ще се даде позволение. Тогава те закопали един железен кръст раждясал и една стара икона пред денът на дохождането на комисията и това било пред денът „Св. Димитър 26-ти Октомври Ст. Стил и за щастие през нощта завалял сняг и се покрили следите на всичко тогава съновидеца показал неколки места да се раскопава, и тука нема, там нема и на едно место се намерило заровеното от тях кръст и икона и така се дало позволение да се гради черквата, тя е свършена на 1835 година. Най главното нещо за съграждането на черкваат е било пари от где да се вземат толкова; след многото подаръци и налози за строежа ѝ, многото ангария т.е. безплатна работа и материяли – прибегнали до заем от един Бей от неврокоп Мехмед бей (33)който имал мното пари и се казвал по прекор от самите търци Алтън бей (златен бей) че е имал тре меха от биволска кожа пълни с жълтици; от него взели заем триста хиляди гроша. Записите с поръчителите му подпичатани с печетите на първенците с красиви печати гравирани във Вена, Тези записи беха в мен събрани и ги пазех (но баща ми Димитър Кръскюв Чучулаин, след един обиск в къщата ми от турците през 1894 год. когато влезоха турски войници в двора ми – не дадоха да излезе никой от къщата ми некой, аз се сетих че ще стане нещо обиск направих се на безинтересен и се работих в дюкяна ми обущарството – аз казах на жена ми Киряфина (родена Георгева Сирлещова) която грамотна така : вземи детето си то беше още в пелени това беше син ми Евлоги, качи се на потоно, разви го и на това место в този сандък има книги и портрети , повий детето с них и слезни долу, тя го пови така станало детето като пълен човал дебело. Обаче като дойдоха големците да растрашат, те не забележиха това и така се спасиха тези документи, имаше мноо книги стари , в. „Зорница” цели години вързани по-отделно и други учебници, че бех тогава секретар на Черковно-училищната община и книжар за учениците при училището което беше основола Екзархията. Тогава беше директор на училището Лука Милийчин от Белица. След това приключение минаха неколко дни, уталожи си всичко и тези книги турихме отделно, но баща ми дойде растърси всичко, събра ги и ги изгори в пещта която гореше за печене на хлеб – тогава аз му казах недей татко така прави, а той ми каза: че ти повече ми си мил от тези книги, а може и дрг път да ти претърсят къщата и защо да пострадаш? За това да съм поне от тези книги свободен. Най много съжалявам за тези записи и за препис на Пайсиевата История така се изгуби тази ценна архива.) От моя препис на Пайсиевата История има препис у Иконом Костад. Ив. Чучучлаин запазен до сега който я преписа от мен. За този Мехмед бей се казва още: във времето на възстанието на Сърбия за освобождението ѝ от турците като навлизали на вътре турците - пленили от некоя богата фамилия между другото и две деца братя мъжко и женско, името на мъжкото било Никола(34) , а сестричето му неизвестно, давали ги в Банско и един от Банско търговец на име Георге Хаджиов е бил бездетен и ги изкупил за да ги усинови, обаче негови неприятели между които е бил най влиятелния пред Бея дедо Ласко Голев, той дошел да ги види и се спазарил с него (срещу пари види се) да вземе той момчето а Бея да вземе момичето и го отвел в Неврокоп – като навършило дванадесет годишна възраст, той го взел за жена и от нея се е родил синът му Тефик бей когото изучил в Париж и той е бил голем защитник на Банско до гдето се сгради черквата; той много пъти е канен на гости у Георге Хов но е възпрепятствуван от деде Ласко Голев – той е направил най-красивата порта в Банско за да посреща Бея но тово не му се удало. А този Сърбин Никола посиненико на Георге Хов. Излезал много развален човек и чорбаджиите го нарекли „Шияко” Хов. Неговите синове Георге и Иван също били крадци и пияници и като ги затваряли в хапсханата (затвора) в Мехомия и после испращале в Неврокоп тета им беицата и е пущала скоро и те с това ставали още по нахални, но банскалий ги с бой усмирявали.
А пък за долната черква „Успение Богородично” за нейното съграждане преданието казво : (понеже нема никъде надпис) че е градена в едно тъмно место от дърве и водно место Селото било вече дванадесет къщи(35)след заселването и от тези хора излезли да огледат местото и в този връбенак забелязали един харлупак и като го преглеждали съгладели вътре изсипани много пари и през нощта дошли отсекли върбата и натоварили два човола пари които товарири на кола и отнесли у тех и решили с тези пари да съградат черква на това место в знак на въспоменание за щедрото подаряване от Св. Богородица на новото село – като съ били разрушени всички черквици на бившите заселища и требвало да имат черквица и гробища и наименували я „успение Богородично” защо е било денът 15 –ти Август Ст.Ст. когато съ намерили парите. Тя е градена все нощя. Като се появили вече хора търговци, занаятчии, резбари и иконописци и като най прочути от Банско които да надминат всички черкви по красота и ( хора под иго) като мислили че като градат черква че принасят дар на Бога и градили и мънастири все с тази мисъл. Те съ били най искусни резбари (марангози) доставяли им им местно орехово дърво и украсили черквата „Св. Богородица” с такъво искустно резбарство тапплото (?), че като е голема Редкост и може би първо по рода си в Балканския полуостров . Тя била (казва се ) малка до вратата на мъжкото отделение и като не могли да се събират вътре Богомолците, по вечето съ стояли от вън на слънце, ветър, дъжд, снег и студ – обаче не им се позволявало от турците да я уголемят , но в едно време имало един кадия много хитър и след голем рушвет ги научил да приготвят материал и така в три нощи е изградена Южната част (женското отделение) и турците от с. Баня искали да я сроват, обаче кадията ги уталожил, така и претъреването на керемидите е ставало нощя. Понеже е било водно местото – тя има по средата направен варосанен канал (Гириз) за изсушаване на местото, който гириз се указа в 1902 г. Ноември 5-ти Ст.Ст. Когато бех затворен в Мехомия при аскере като кодже-Башия – като ме държеха отговорен за оръжие у населението раздадено от Македонската Революционна Организация да го предам и че склада бил подземие некакво си в долното черква, докараха ме от Мехомия с аскер и чиновници много, военни и граждански и расковаха на средата вътре в черквата и като видехе че е канал – запитаха ме : защо е това? Аз им казах, че това е направена за изсушаване на местото понеже е водно. После за да не остане така раскопано, дадоха на Епитропа Иван Драгосинов х. Радонов две бели меджидии да поправи раскопаното.
После: Последния Ипекски Патриарх Владика(36)на когото името е неизвестно е бил от Банско, от родът на Кундеви до скоро се казваше Кундево Владика, за когото ни е казвал (когато бехме ученици) даскал Никола поп Филипов, че е от родът Кундеви* Той е ръкоположил внук си за свещенник, който се е казвал поп Стефан Кундев, от него е синът му поп Никола поп Стефанов, който е поповал и в Романи, а негов син е поп Михаил поп Николов поп Стефанов от тогава е родът поп Стефанови, а те са Кундеви. Внуци има сега : Професор Костадин Стефанов в Софийския университет, друг Евангелски проповедник, ученици в Америка и в Американски училища в Самоков, Г-жа Цилка началница на даржавните болници в Албания, Банкови чиновници и пр.
Има още: Лазар поп Димитров Рабаджиев който е католически Владика за цела Македония под название Абат Младенов чрез когото съ приели католичество много села и градове в Западна Македония; после по некоя причина бил обиден от началството си, отива в Цариград при негово Блаженство Българския Екзарх Iосив I-ви който щел да принесе големи услуги за повръщането на тези Българи в Западно Македония пак в Лоното на православното вера – обаче католиците в Цариград го грабват една вечер от квартирата му, качват го на един параход и го откарват в Рим. Там какъв отговор е дар на папата на се знае , но не е бил пуснат да излезе от Ватикана до смъртта си. В това му последно време, той там е пак търсил да допринесе нещо за Бъбгарския народ и е прекарвал времето си в обширната Ватиканска библиотека. Намерил там в нея целата архива от град търновската библиотека от последния патриарх, като архива (библиотека) е била пренесена в Рим след завоеването на гр. Търново от турците, той я преписал на други томове (защото не се позволява да се изнесат оригиналите) и е съобщил това на Българския консул по онова време в Рим , да дойде човек от българското правителство упълномощен да ги получи, обаче смъртта го грабва. Той е завещал това да се предаде на българското правителство този негов труд и требва Българската Академия на науките да испрати нарочно човек упълномощен да ги прибере. Това ще костува разбира се много пари за отиване и препоръки. За това нещо има писма в които се поканвали едно лице да отиде в Рим, обаче той сам нямал средства за това (това лице е Иван Тод. Петканчин Банскалия). На Абат Младенов брат му Иван поп Димитров Рабаджиев който беше учител, по погрешка го задигнаха турците като комита; това е било за Даскал Захов (Михаил поп Димитров Захов), а в следствието се казвал Иван поп Димитров и така го задигнаха и осъдиха на заточение и с всички средства се мъчил Абат Младенов да го освободи не е могъл, а негов братовчед пак беше учител на име Иван Лазар Рабаджиев който загина от турците в Бегството ни през възстанието на 1878 година а сестрата на Иван поп Димитров Рабаджиев беше първата учителка в Банско.(37)След тех беше пак учител и певец в черквата Даскал Никола поп Филипов, който е учителствувал в много градове в Македония и във френската семинария в гр. Солун на Български после в Банско много години наред до освобождението на България, после в София се настанил на улица „Морава? № 62 там бил ръкоположен за свещенник и там сваршил живото си. Той неможеше да се ползува от преводите си от Славянски на Български затова че употребяваше много турски думи. Дъщеря му Мария тоже беше учителка.
А още въ времето на така наречената турска гвардия Еничари, имаше двама братя от Банско Ивано и Георги Костови (38)от които има потомци в София, от тех е Стефан Л. Костов театрален писател и драматург. Те като си дохождаха в Банско на отпуск носеха си саблите и лесичи опашки на шапките си изотзад.
А след като пропаднали парично търговците от Банско както казахме от войните наполеонови, последвало френската революция(39) , Маджарското възстание от които избягали хора Маджари – един доктор военен (40)се добрал до Банско (види се познат на търговците) на име Илия и населинието го казвало Илия Икемджи, той е бил специалист за рани , от него е излекуван Димитър Пандев Сирлещов., който е имал скруфили (сираджи) по лицето така наричани от хората и много други с рани и много други болежки. След това последвало Севастополския бой и се прекратили всички търговии на Банските търговци. Останалоте от тех потомци едни се отдали на занаяти, други други на търговия на жива стока като съ ходили да закупуват въ Влашко и Сърбия коне и мулета, която стока карали по панаирите : Неврокоп, Търлис и дере панаира. А занаяти са били леяри на пръстени и обеци и детски игри от калай (може би и грошчета) и са ходили да ги разнасят по България, Сърбия, Влашко, даже и в Анадола: Измир (Смирна) Яфа и Иерусалим, от съ ставали случайин мнозина хаджии. После сандъкчии, стругари на дървени издалия: пармаци, пира (коювли) нозе за маси и пр.и пр. Като наводнили с това целия балкански полуостров. после табаклък които обработнали с хиляди парчета сахтиян и мешин, за които дохождаха големи търговци за тях. Връзваха ги на денкове и с кираджий закарваха ги въ Вена. Търговец на сахтиян първо е бил дедо Тодор Мутафчиов, който е взимал стока и от Самоковския Еснаф; когато отишел там да пазарува стоката (сахтияне) пазарил той: че след като испрати стоката – да доплати остатъка т.е. с почак в две недели; Те се съгласили като взели предварително повече от половината от стойността му. Като взел да прави проба на стоката (на Кожите) той си съблякал кожуха и останал по аладжа т.е. дълга дреха като на Евреин, те видели че е закърпена изотзад с друг вид аладжа и те се смутили и съветвали да му не дават стоката без пари, като казвали, че той ако има пари неще има такава закръпка на дрехата му и след като вързал стоката той забележил едно брожение между тех! Той ги викал в стаята и и ги попитал ? какво имат и се така Шушукат? един от тех по откровен казал му: „Базригян? Ние се досетихме и не искаме да дадеме стоката си вересия(41)– тогава той им казал :”добре! Кой колко има да взима? Те му събрали сметката , той вдигнал дисагите се извадил една мешинка съ златни пари и наброил им цялата сума като им казал, че имал на друго мято да върши работа, но това нема нищо. Тогава като излязал от вън (имало турци табаци) казали тове е (гьот япали базригян) т.е. (съ закръпка на дирнико търговец) после дохождаше да закупва сахтияне в Банско Г-н Григория Ефтенков от Босна град Сараево. След него беше търговец кир Иван Тодев съ синът на брат му кир Никола : Лазар Н. Тодев които ходиха в Вена за да се поднови старата търговия с Бански търговци. Те донесоха като подарък двата крайни полиелей в черквата св. „Тройца” после дойде един турчин като търговец от Шкодра от една компания наречена синя компания като взе сахтияна на почак от всичките табаци и писле фалира и не плати вече на търговците табаци и проподнаха и те и се затвори и този занаят по немане на средства да продължат – останаха много малцина слабо да работат което следва и до днес в Банско само за мешин. Имаше и голем еснаф обущари, но след освобождението на България издойдоха от вън и други обущари от селата Сухо и Висока Солунски села, донесоха и готово изработени обуща и се растури и това съсловием сега има малцина които работат обущарство, но повече за поправки.
Въ време на занаятите имаше и архитектура. Да споменем още и за съграждането на кулата, тя е свършена 1865 год. като е градена три години през летния сезон. Майстор е бил Глигор Бл. Доюв и друг Никола Скачкин с други дулгери все Банскалий. Чесовника е направен от дедо Тодор Ив. Х. Радонов Банскалия и (той беше изработил друг часовник който беше направен с оглед да го предеде в селото ни и да има четири циферблати според направата на кулата че има четири отверстия за тази цел, той биеше на четвърт час с по-малка камбана а цел час на голема камбана. Той беше само от стомана (чилик) и казваше че всичкото му изкуство е приложено тук в този часовник. След предложението да го купи селото беше така: да вземе стария часовник да го даде на с. Добринища и да вземе тридисет лири от селото за новия часовник но по интригите които съ изобилни в селото ни не се прие това негово предложение и го отнесоха и продадоха на Зограф манастир на св. Гора и там е и сега бие на друга държава. Същия чесовник го носиха на Пловдивското изложение през 1892 г. И турското правителство го награди съ сребърен медал като изделие от турски подданник)(42)Същия дедо Тодор беше фабрикантин на дараци за влачене на вълна, фаврика за низане на телени зъби на кожа за дараците, той е направил много дараци – в Банско, Рилския манастир, Неврокоп и пр. После камбаните на кулата ни са от Лазар Д. Велеганов живущ в Пловдив тоже Банскалиа. Това потвърждава че всичко в черквата и училище е все местно изделие. А за първата камбана горе която сега не се употребява ето как е! Метоха на Рилския манастир в Банско (след като изгоре в комунистческа община) сега съ съградени на местото му къщи - като отуждиха Гърбеви, Голеви, Кюркчиюви, Загорчини, Тренчови за училището и театралния салон и читалището. Мънастиря испращаше през Велики пости по един Духовник да исповедва хората – Имаше един духовник на име Максим (43)той беше много Шашкав и дохождаше често при баща ми в Обущарницата да разговаря; казваше че бил богат, по едно време заръча на баща ми да му направи едни ботуши и баща ми направи му които той многа хареса. Той ходеше тогава често в мехомия по исповед и плащане на данъци от манастира и метоха в мехомия един ден той турил ботушите си отзад на седлото и по нещастие испаднал едната ботуша нейде по пътя не се намери вече; тогава той дохожда при баща ми и му казва да му направи една ботуша, а баща ми му казва: отче ! ние немаме благословия от Старите майстори да правим една обувка, защото или майстора умира или носача. а той каза: смеейки се: това съ бабини дивотии направи ми ти ботушата та нека умра аз. Добре казва: щом приемаш те това ще ти направя. Така баща ми му направи една ботуша; и за зла врага що се казва – след десетина умре калугеро – тогава чорбаджийте испратиха един скороходец дедо Павле Дунин селски падар до манастира да съобщи станалото – скоро дойдоха от манастира калугери да го погребат и приберат багажа му обаче парите не найдоха много щатално претарсиха метоха и най после и прислужниците му претърсиха и заклинеха, обаче всичко напразно. Тогава те като се върнали в манастира правили молитва и заклинания (анатеми) че които ги е намерил и усвоил да не остане потомство от него. На другата година испратиха друг Духовник(44)той се заел да поправи яхъра за коня си и да пременат прага на плавната защота бил загнил , намерил под прага паритему – една бакърна оканица пълна с жълтици – това като съобщили в манастира – калугерите се осрамили за извършеното от тех анатемосвоне върху селото – решили да подарят една камбана която е леяна в немско като излишна на манастира която е била подарена от некой Влашки чокой и така се сдобило Банско с камбана подарена от Рилския манастир.
А пък по време на брожението за политическия и църковния въпроси нашите чорбаджий като желаехе да се сдобият и с Българсик влдика, защото имало е Самоков Гръцки Владика на име Матей и понеже бил много нахален него го наличали Дели-матей ; испратили един ден да ръкоположи за свещенник Димитър ПопНиколов Захов а той го натирил позорно с ругатни – той се връща в Банско и расказва на чорбаджийте приключението - Тогава кир Блага Тодев взел съ себе се трема души въоръжени и с тех и този за свещенник що го е испъдил (те са били двама братя Чекарови Георги и Коста и Георге Димкин Зайков) и през планината отиват в Самоков една заран и право в митрополията, остава един на портата един на стълбата и един на Владичката врата гдето седи Владиката, а кир Благо влиза при него и му казва: защо не даваш свидетелство за свещенник на този човек? А той като си е бил делия (луд) взел да се развика и като насичил кир Благо кобура в градите извикал на помощ – а един от слугите му казал че всички врати съ заети от въоръжени хора и той по този начин подписал свидетелството поднесено под носа му че е готов да го ръкоположи и след два дена отишел в черквата и го ръкоположил, като му казали че ако се оплаче нейде ще бъде убит веднага(45).Така той до край не е вече пристъпол в Банско. После те (чорбаджийте) честа отиваха в Самоков да се съобщават с х. Захария по черковни въпроси и като се свърши и дойде в Самоков за Митрополит български Доситей той дойде и в Банско (като Самоковска Епархия) през 1871 год. с него дойде и х. Захария(46) , комуто беше дадено прамо да носи сабя и чорбаджийте го дори на ръце носеха. А за политическото освобождение на България – Банско не е останало надире, а едало неговата дан. В четата на Христо Ботев имаме човек от Банско, той е Никола Захов Пицин той е умрел, но когато беше жив и беще пийнал казваше само това : моят учител! Нема такъв човек на тая доня да се роди и заплакваше! Той и грамото от Христо Ботев че е бил четник в неговата дружина и казваше че на всякого са били дадени на тръгването им от Романия по-тридесет лири Турски. И когато Българското правителство търсеше останалите поборници да ги възнагради (от Ботевата чета) той мълчеше и нищо не казваше, че ако се явеше, турците щеха веднага да го махнат. А за Дякон Левски и Бенковски мнозина Банскалии пострадаха като ги затвъриха в Неврокоп под предлог че съ се срещали с тех а именно : Лазар Н. Тодев, Николо Ив. Х.Ласков, Михаил Дм. Х.Вълчев и Х.Кандит Дъгарадин, така и от другите села от Мехомия, Баня, Драглище и Якоруса а най вече пострада Х.Кандит от Банско, като главен виновник когото закарали бос за Пловдив и го приели вече на бесилката и за негово щастие пристогнали на местото Европейските консули находящи се тогава в Пловдив и го освободили.
После в Руско-турската война 1877-1878 год. след св.Стефанския договор беше голема радост на българите че се освобождеват от пет-вековното робство, но като се научиха Българите че се отваря на ново конгрес в Берлин – всички истръпнаха и се питаха: дали не ще останем под зобство; тогава се скастри и почти унищожи Българския блян и се очертаха новите сегашни граинци и за да може евентуално да се освободи нашия край Разложко и до се намери пред свършен факт и под съветите на Руското войнство в гр. Горна Джумая събира се съвет като военен щаб за да се нападне възсаннически този край и под водителството на Майор Бано Маринов от опълченците на „Шипка? Като имали за предводители Банскалийте Михаил Дм. Х.Вълчев, Никола Ив. х. Ласков, Никола Ат. Ковев (Фурнаджиев) Костадин поп Ив. Захов с около 250-300 души отишли при Дедо Димитър х.Вълчев тогава коджа-башия съ задача да му кажат целта им и ако се съпротиви да го убият веднага, обаче той виждайки и син му Михаил между тех, казал че всичко каквото може ще им съдействува; веднага Майор Маринав даво заповед да се обгради конака гдето е аскера, да се плени ако се предаде или да се избие. Заранта излиза Юз-башията да отиде на кафене и на моста пред конака го убиват; като вижда това стражата на портата съобщава вътре и войника Боразане изсвирва срещу Мехомия за тревога през прозореца на нуждника и срещу него от къщата на Петър Атанасов (сега Динкова колчегова) имало четник и стреля срещу него и погоди през бурията в устата му и пада той мъртав. Тогава се предават войниците (на четниците наричани отурците комите) а по край село из мехомия се водѝ цел ден сражение между четниците и Мехомийските турци баши-бозук, като видеха че немогат да пробият до вечерта оттеглиха се и на другия ден беше по-тихо обаче имаше и престрелка от селета Драглищете гдето имаше друга чета комити пад водителството на некой си от Рила щеюр – Влахо, който нападна село Баня на Алиаговата къща гдето се били събрали всички Баненски турци защото къщата му преди две години беше градена все от делан камен, като кога този Али-ага какво ще последва и тези селяни от срещните села викали: излези Али –ага ти платим ушоро, защото той беше ушорджия в тия села Драглищите и Недобръско – те били въоръжени с коси и железни куки, тук-там с пушки. След пленяването на аскера в Банско имаше случайно останали в Банско на Тодево хан четирима турци – трема мухаджири от които двамо ушорджии и един мехомийски турчин на име Солиман Боюклийски. Те ги поканили да се предадат те приели тримата обаче Солиман не им давал да се предадат а им казал че ще ги избие той сам и не ще даде да се предадат на тези „гяури” най после той приел но с условие да дойде големецо нему ще се предам, тогава всички му казали, че това е лъжа, че този мехомийски помак те лъже, а той (Маринов) казал че се решава да се появи пред него и да види при какви условия иска да се предаде? И явил се на ъгъла на Сирлещовата фурна (сега Йоше Агов) той викнал Солимане? Аз съм началника какво ще кажеш? Той казва ти ли си? И изхвърля с една манчестерова пушка и го ранява смъртно в кръста и пада и придружаващите го до ъгъла другари се втурват и го вдигат и се дръпват скоро назад да ги не застриля и тех и след това направат одър-люлка и го занасят на рамене в гр. Горна Джумая, тогава на другия ден пристига наместник начелник един Хърватин на име Среткович който носеше очила и цилиндър, в този ден се направи и един дървен топ от бор „църнак” обкован с много железни обръчи и го туриха на една двуколка и го закараха за село Баня като се слушаше сражението на четата на Щерю Влха а турците от мехомия се беха пръснали на верига по височината „св. Троица” а нашия топ го закараха на ръце: Чичо ми Иван Георгиев Чучулаин, Никола Г. Даутов и Минко Бизев и го откараха през ливадите между корийте за да не съгледат турците и по край големия камен над село Баня го покачиха на баира и като чуха гърмежа му паднаха по лице на земята, а аз с майора т.е. началника Среткович се качих след него на кулата когато той наблюдаваше с далекоглед (телескоп) развоя на битката и види се загледа че се пука топа – той каза само ето и нашия топ! Той почна да слиза на долу и другите с него и аз след тех и не го видех повече този човек. Аз съм очевидец и бех 16 год. аз носех пушка като комита. След два дена почне да се явява без знак из Мехомия като виде нашите че идат – решиха се неколцина да се срещнат с тех, това беше страна на турците – един на име Исмаил Ефенди който беше мюдир и ловък човек човек дошел като парламентьор, за да види що се иска, а те му отговорили, че искаме да се предаде Мехомия – той казал че иска два дена да се намислят и решат, а това било план да се забавят нашите до гдето пристигне войската от Сер и Неврокоп. в това време се събрираше стар бакър от хората за да се излее един топ, когато туриха у Георге Звончаре като изкопаха дупка за туране модела му – туриха и два меха да духат за растопване на бакъра – един от меховете експлодира - кой знае защо и изхвъркнаха всички тежести от горе му и за щастие не удариха никого и така се разури този план, а ако се беше усъществил този плана – надали щеше да осатне селото не опожарено. Като видехе населението че това е комитска работа – захванаха да се готвят да избегат, едни избегали към Горна Джумая но към село Градево – хайдуците ги ударят без да знаят хората и все от страх у тех, че уж турците ги гонат и те изхвърляли багажа си, парите си, некой и децата се и после те обирали изхвърленото, а другите от тех пресрещнати от турците при „Изворите” в Мехомийско през нощта и избили неколцина мъже ижени а останалите бегали по гората и след неколко дни пристигнала Амнистия – се завърнали, а като влезли турците в селото ни; всичко що срещнали старци и идиоти всичко избили всичко двадесет души. След това пратиха обявление в Дупница и Джумая че Царе и дал Амнистия и да се върнат всички по домовете си, обаче ние като се връщахме намирахме къщите си обрани от мехомийски турци и много Българи мохамидани съ капрали с колите си различни неща яма даже и бирикет с колите си карали в мехомия.
Да се повърнем малко пак на зад
В Банско не съ оставяли толкова да върлуват турците, ккато на друго место, като съ проявлявали своя героизъм критически времена и ако не съ могли те лично – те съ покровителствували Българскита контрачети срещу турците. Такъв е бил случая с некой си Терзи Никола за него се казва, че е имало обичай да се събира от Мелничките села на събор пред денът на Св Тройца всяка година. Той бил син на богати родители и бил много буен и свел. Там на местото гдето е ставал събора се отваря и сега панаир и турците го наричали Торица панаир там се правели забави, хора, пехливани (борци) и други увеселения като надбягвания, хвърляни камъни, надхритване ? и пр. и пр. на този събор почнали да дохождат и турците да гледат и захванали да им се бъркат в игрите. Този Никола се осмелил да излиза пред турците да води хорото и те съ го били много пъти, а една огина освен що го били, но съблекли му дрехите които били много скъпи и ги съсекли на парчета. Той на другата година събрал другари все смелчаги и казал им: сега като отидем на събора и ако се нахвърлят Турците върху мене - пък Вие да се нахвърлите върху тех; тъй и станало и тези десетина негови другари завели в плен неколко души турци и ги искарали в Пирина. Съсекли ги и играли хоро около тех и от тогава не се върнали вече в селата им и съ били после страшилище на турците той станал водител на Българската чета наричан Войвода. Летно време съ били в планината Пирин а зимно време съ живеели в Банско и ги е хранил дедо Лазко Голев; той с тех си е служил и за негов интерес, проявявал натис[к] срещу противниците си. Той (дедо Ласко) е накарал да нападнат къщата на дедо Иван х.Вълчев и да я обере и да даде му част от ограбеното.(47)После едно време минали харамий все арнаути от Самоковската планина, влезли в селото откровено, взели от селото ястия, дрехи, цървули и други техни прищевки и излезли да заминат за Мелник (в това време този дедо Ласко Голев пратил известие на този Никола, ако тези не ги очистиш нема вече да те храня.) и като вървели към гората срещнали едно чобанче което се връщало от стадото за да вземе хляб от домовете на овчарите той се казвал на име Доне Коюв а по прекор е бил назван Върлине Коюв така че бил много висок като върлина затова турили това прозвище. Те го завели с тех да им покаже пътят за Мелник Като стигнали до еднин извор наречен „Циганско кладенче” седнали да ядат и на печеното агне на плешката гледал Билюк-Башията (войводата) и казал им : ей аркадашлар т.е. братя, другари лоша ни се предсказва, лоша креща ще имаме, но прегледайте пушките си на кре........и пак вървейки на горе пак им казал да си прегледат оръжията ........... в местността „УСИПА” пуснали си чобанчето да се върне....................................... като стигнали до една голема скала – ударил ти този [Никола]..............14 души, отсекъл им главите и ги ту[рил].............................и от тогава е наречен [Главите]..............................................
........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
..................дедо Никола Родин у когото имало скривалище в градината му ..................., Никола Златев, дедо Тоше Пицин, дедо Митър Колчагов, дедо Никола .........се събрали в къщата на некой си от тех, пили из вино с ..........на пушкете и пили от тех. На дедо Никола Златев който е бил .........от всички кираджий и му умирали конето, той му давал пари да си купува коне...... пъти. Еднаж като заминали кираджийте през местността „Превалата” и са били подпили а някой от кираджийте заспали (хайката) тръгнал на страна дедо Никола Малчов и му казал че под Зъбчето в Студенчица е закопал пари и да иде да ги извади и да му ги донесе и ще даде и нему; но наблизо под една „уина”(храст) бил легнал кираджията дедо Тоше Пицин и чул този разговор. След това като се върнали в Банско кираджийте ....дедо Никола Малчов не отешел още тогава да извади парита като отишел другия ....[вид]ел изровено местото сато го преварил дедо Тоше Пицин и като казал това ........................................................... казвал че подозила че той ги е извадил и го лъже а не ............................всички кираджий и така ......... на другата година какво е ................ дедо Тоше.....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Негов Тодор Ив. х.Радонов наричан Оста Тодор, 5) Георги Марков х.Русков 6) Костадин Сирлещов, 7) Георги Чекъров 8) Брат му Коста Чекаров, 9) Димитър Ив. Баряков, 10) ..... Мечкаре, 11)Минката Тодев. Те излезли през нощта да не ги види или некой, като взели съ себе си по две пушки. Като излезли от селото за гората, този Тодор ги попитал ? с какво съ напълнили пушките? Те отговорили с куршуми – казал че с куршуми или ще удариш или не - но скоро извадете куршумите и турнете ........че с тех непременно ще го удариш защото човек умира от зърно грах от съчми – така направили всички и като отишли в местността „Превалата”...... налягали в гората и чакали там догдето пак се стъмни и да търсят харамийте. През деня минали овци с чобанин и го задържали при тех като разпитвали: где съ харамийте! Но той не казвал нищо, след няколко време минал друг Влах, хващат го и него и го влъзват добре и почнали с бой и истезания да ..... где съ харамийте и най-после казали им где съ, завели ги през нощта .... им наоколо им и полека – лека наближили да тех и на зората в местността „Мозговица” взели да се събират харамийте около огъня им и се разговорили кой какъв сън е видел (сънувал) а Билюс-Башията казал че е сънувал един казан от варе.................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
много тъмно и валеше снег – (куриер беше Никола Дръдалов и другарите му Иван Груюв и Иван Гюров всичките от с. Баня) тръгнахме по посока за реката глазне прегазихме я а фурнаджията на кон когато организацията взе от Йонко Колчагов – между селата Бачево и Годлево по дерето на горе и на заранта стигнахме на езин извор все в мъгла и снег пътувахме и вечерта стигнахме на навесите манастирски като преседехме некой ден да отпочинеме запътихме се за София. Работих неколко време в Арсенала кожени работи – извадих си тайно пашапорт за Романия и една вечер с влака пристигнах в Букурещ и друия ден с кола на с. Марма при Шуретата ме и седех при тех с една малка заплата тринадесет и половина (13 1 /2) години и през 1916 г. Ме извикаха от там кмит и на Авгост 6-ти ст.ст. на празника Преображение излязох от Романия – през Варчорова, Оршова , по бунова на Лом по влака за София. От София-Белово, Юндола – Банско, като кметувах две години до свършека на Европейската война. От сега нататък младите да следват историята, понеже аз като емигрант в Романия четиринадекет (14) години не съм бил тука и незная що е ставало тука.

За знание

За починалите лица в 1878 год. в Разложкито въстание таса нареченото стана денът Св. Арахангел т.е. на 8-мий ноемвр. 1878 год. ст.ст. и след избегването на населението от селото ни Банско и в сражението с турците и при влизането в селото колкото съ убите да се знаят: следва долуозначените имена.
1) Никола Улевинов убит при изволите
2) Иван Лз. Рабаджиев „ „ „
3) Павле Юнчов „ „ „
4) Димит. Пз. Х.Попов (Тумбе) „ „
5) Никола Г. Голев трионджията в грамадето
6) Александре Ушев „ „ „
7) Мария Зоте Миленова в котечкото
8) Елена Захова мома „ „ „
9) Катерина Иванова Миленова в Карагонско
10) Гйоше П. Пинчов на Вионовото блато в сражението
11) Никола Петканчин при тех от Георге Димкин Зайков негов Шурей и Димитър Везялов четник
12) Георги Филип Чучулаин в селото
13) Елена Саве Гърбева в Шипоцко
14) ......... Тоше Кикев в селото
15) Дедо Петър Гинчин „ „
16) Дедо Митър Еринин „ „
17) Син му Тодор М. Еринин „ „ идиот
18) Минката Г. Цветков „ „ „
19) Георге Бл. Рабажиев (гадране) „ „
20) Коле Панев „ „
21) Златин Белев „ „
22) Сандра Белева „ „
След въстанието през 1878 год. от населението от бегството им в селото ни турците съ избивали хора който се им попаднал Банскалиа и до основоване на Революционната организация съ избити тези лица.
1) Дедо Атанас Марков х.Русков
2) Иван Г. Сирлещов в предел от Осенски турци
3) Никола Г. Страков „ „ „
4) Иван Коста Амиджев на Попова глава
5) Исидор Ив. Баханов на Аврамово
6) Георге Ив. Малчов „ „ „ „
7) Костадин Дим. поп Тодоров на Неврокопски панаир
8) Марко Ив. Елешничанино на Лютата река
9) Георге Дим. Рошков на Дъбовец
10) Коле П. Пейчов комитата над „Пещерите”

Въ време на организацията пак от турците избити

1) Митар Ник. Чучулаин кот Серките
2) Брат му Георге Чучулаин „ „
3) Георге Мит. Загорчин в Равно боре
4) Благо Тод. Тодев „ „
5) Петър Мит. Загорчин „ „
6) Георге Тод. Чолев „ „
7) Иван Д. Сирлещов в „Влай” кресненско
8) Костадин Ив. Чолев в с. „Буки”
9) Никола Марком Кацарев в Неврокоп
10) Митар Г. Рошков „
11) Никола Нунков Рискюв в „Еди-куле”
12) Тодор Ник. Чочанов в „Алистрати”
13) Атанас Мит. Гурев „
14) Никола К. Сабев Маляков убити в чепинската гора вътре в колибата им
15) Митар Г. Малчов от
16) Михаил Ив. Елешниченино турска чета на 1-и Декемвр. 1907 година
17) Борис Ив. Тодев убити от турски аскер който ги карал на затвор
18) Никола Мит. Проданичин в Сер, в местността св. Георге средния път
19) Милан Ив. Колчагов имат поставен каменен кръст.

В Илинденското възстание 1903 год.
Убите в Бачевската планина
1) Радон Г. Тодев (войвода) 13) Марко Ат.Зехтинджиев
2) Иван Г. Даскарев 14) Христо Тод.Мутавчиев
3) Тодор Глигора Кърлев 15) Иван Тодоров Пидов
4) Георге К. Везалов 16)Костад. Мих. Кочуков
5) Тодор Ив. Топорилов 17)Висил Ник. Драгосинов
6) Иван Г. Говедарев 18)Лаза Г. Тренчев
7) Георге Марко Скабрин 19)Иван Пет. Генков
8) Иван Г. Баряков 20)Атанас Гл. Дворнюв
9) Георге Ил.Бърдарев 21)Лазар Ат.Иляничин
10)Иван Н.Витанов (Гърбев) 22)Георге Пет. Керанджиов
11)Илиа Ив. Мехомийски 23)Минчо Ник. Кюркчиов
12)Костадин Ив. Доюв
Други избите от Гръцки чети, отивайки на работа за „Св. Гора” и избите в местността „Алибджезда” на 13 ноемвр. 1907 год. ст.ст.
1) Петър Ат. Джолев
2) Петър Стеф. Рандев
3) Костадин Петар Коцев
4) Никола Г. Хаджиов
5) Лазар Ник. Пинчов
6) Иван Г. Денин
7) Лазар Кефко Белев
8) Тодор К. Гемков
9) Благо П. Топорилов
10) Иван П. Топорилов
11) Митар Лаз. Асев
12) Иван Ник. Въчин
13) Благо Кост. Пицин
14) Лазар Ник. Дволнюв

Още избити от турците
1) Иван Ангел Еринин в „Пресечен камък”
2) Никола Тоше Кикев „ „
3) Иван Г. Голев в къщата му
4) Костадин Захо Сабев в „Гладно поле”
5) Син му „ „
6) Аврам П. Цонев в Неврокоп
7) Миле Кс. Сирлещов (трионджиски) в „Гряновиците”


Въ време на организацията като се била расцепила на партий или пък противници на организацията; които съ исчезнали или като турски шпиони.
1) Костадин Ник. Рабаджиев – четник
2) Теофил Ив. Сирлещов - четник
3) Михаил Тод. Кундев който води хапс Никола Фурнаджиев
4) Милче Ив. Улевинов (турски шпионин) убит при къщата му
5) Митар Тоше Тренчев „ „ „ код нусторовата фурна
6) Тодор Митр. Тренчов убит от организацията в Пумпалов Дукян
7) Иван К. Цигорийн че съ били турски шпиони
8) Георге Кс. Даутев „ „ „ „
9) Зарко поп Г. Колчагов шпионин
10) Никола поп Г. Колчагов също
11) Марко Ив. Татлушин убит код Гечкове
12) Иван Ал. Загорчин „ в гората
13) Пенката Бечков „ на заточение
14) Костадин Ат. Кадев (пажако) в къщата му
15) Саве Ив. Мехомийски въ Ваканчино Дукян
16) Коце Лаз. Голев въ Сирлещово (агово) Дукян
17) Никола Стеф. Въчин в Алибеково на височината като четник с войводата Малешевски


Безследно исчезнали
1) Митар Г. Рошков
2) Коста х. Ласков
3) Никола Лз. Люлев
4) Щерю Атанасов
5) Лазар Н. Кадев
6) Лазар Марко х. Русков
7) Симо Ив. Скабрин
8) Веселина Атанасова
9) Катерина Милче Улевинова
10) Петра Г. х. Рускова
11) Милтана Ив. Дядолова
12) Пана Веселина Атанасова
13) Богдана Лз. Витанова
14) Катерина Ат. Витанова
15) Кръста П. Балева
16) Елена Лз. Сирлещова
17) Пенко Веселин Гемков
18) Георге Хаджиов
19) Георге Пет. Керанджиов
20) Михаил поп Дим. Захов
21) Георге Лз. Юнчов
22) Георге Г. Лечов
23) Митар Лз. Вахрин (Марвако)
24) Михаил Трендафил Кожарев
25) Георге Тоше Тодев
26) Тодор Г. Тодев
27) Митар Ат. Неврокопли ( кривия нос)
28) Тошко Пет. Тушнин


Загинали през войната в 1912 -1913 год.

1) Коце Н. Агов в „Сухо”
2) Иван Дим. Бенин в „ Кешан”
3) Георге Ил. Ковачев в „Сер”
4) Георге Ив. Иовкин в „Градево” от гърците
5) Лазар К. Чекъров „ „ „
6) Георге Тод. Чобанов от гърци в селото
7) Лазар Дончо Цветков идиот
8) Иван Стеф. Славев
9) Никола Г. Карпачушин
10) Георге К. Осевичин
11) Петър К. Велеганов
12) Иван Г. Мутавчиов
13) Тодор Г. Рошков
14) Димитър Ник. Говедарев
15) Иван Г. Клечоров
16) Георге П. Тренчов
17) Михаил Ив. Галабов
18) Костад. Ник Коев (бабуше)
19) Георге Ив. Бояджиски
20) Петар Ив. Шарлаков
21) Костадин Дим. Дузманчин
22) Филип П. Пулин
23) Георге Лаз. Бечков
24) Петър Яне х. Стоянов
25) Костадин Ник. Кадев
26) Димитър Марко х. Попов
27) Георге Тод. Кадев
28) Иван Лз. Мутачиов
29) Костадин Тод. Малчов
30) Иван Г. Малчов
31) Иван Н. Коцев
32) Петър Ат. Пристигарев
33) Костадин Г. Улевинов
34) Лазар Мих. Улевинов
35) Костадин Н. Кикев
36) Костадин Ат. Рабаджиев
37) Лазар Тоше Пашев
38) Георге Мих. Еринин
39) Никола Ив. Дурчов
40) Иван П. Бърдарев
41) Иван Паскалев
42) Иван Кс. Герин (безследно)
43) Георге К. Бизев
44) Методия Мих. Обецанов
45) Благо Джолев
46) Георге Тод. Котирков
47) Тодор Н. Рошков


Загиналите въ войните 1915-1918

1) Методия Бергов
2) Тодор Н. Джолев
3) Лазар Г. Обецанов
4) Иордан Н. Улевинов
5) Димитър К. Кадев
6) Георге Ив. Баненски
7) Георге К. Балев
8) Георге Тод. х. Попов
9) Петар Мих. Кикев
10) Георге Гл. Амиджев
11) Илия Г. Керанджиов
12) Георге Н. Чекъров
13) Елисей Ив. Власев
14) Тодор Ив. Обецанов
15) Петар Н. Спасев
16) Минчо К. Загорчин
17) Нетар Г. Рупчин
18) Митар Мих. Юнчов
19) Костадин Ив. Тодев
20) Петар Д. Рахов
21) Стефан Лз. Малчов
22) Димитар Ив. Дурчов
23) Тодор Кс. Бергов
24) Никола Ив. Дъдалов
25) Димитър Тод. Глушков
26) Георге Дим. Дурчов
27) Никола Г. Денин
28) Никола Ив. Касапинов
29) Костадин Дим. Чекъров
30) Костадин Дим. Бенин (поро)
31) Александър Мих. Думанов
32) Георге М. Тренчов
33) Борис Ив. Голев
34) Георге К. Лечов
35) Георге К. Глушков
36) Никола К. Колчагов (котената)
37) Иордан Ив. Даутов
38) Петар Дим. Кърлев
39) Цвето Яне х.Стоянов
40) Атанас К. Божков
41) Георге Сидор Златев
42) Костадин Стеф. Славев
43) Костадин Г. Джолев
44) Никола К. Джолев
45) Димо Тоше Джолев
46) Никола Г. Глушков
47) Георге Кост. Коюв
48) Георге М. Тренчов
49) Александър Дим. Сирлещов в Ромъния
50) Миле Ник. Колчагов убит от войник в града
51) Георге Чекъров убит на полето от незнайни
52) Пенко Т. Лалев убит в къщата си от „
53) Благо Ник. Гемков „ на полето „ „
54) Митар Вишанов.

Мое мнение

За всички загинали по какъвто и да било начин за освобождението ни аз предлагам общината съ съграждането ни да съградат на местото на св. Петар из горе до Веляновото ленище един четвъртит голем циментов стълб за загиналите въ войните и когато дохождат на 2-рия ден на Великден да се свети вода да дохождат всички хора които имат загинали да запалят по свещ и да разсават пшеница за Бог-да прости загиналите. Стълбът да бъде четвъртит и да се изпишат по него всички тук записани имена за вечно въспоменание и след испеването на хорът Вечная памят всички да коленичат и кажат Бог да ѝ прости.
Иван Дим.Чучулаин
Преписът е от първообразното написано от мен ан 1920 год.

1.Ден на панаира. Думата панаир в българския език идва от гръцката дума Панагия. Свързва се сцърковната служба в чест на даден светец на определен ден от църковния календар, след която обикновено се провежда пазар и народни тържества.
2 Авторът е един от късните преписвачи на Паисиевата история и голяма часто от познанията му се базират на нея.
3 Одрин
4 Виена
5 Добърско
6 Разлог винаги е било името на котловината, а не на селището Мехомия. Авторът търси някакво обяснение за преименуването на Мехомия в Разлог точно по времето на написването на тази история.
7 Според братя Молерови родоначалникът на Витанови – дядо Витан бил руски коритар, преселен от Кюстендил. Първо живял в мествостта Равно боре, а после се преселил в Банско . Братя Димитър иКостадин Молерови – Сборник за Банско и банскалии. – издание 2006 г, стр. 33.
8 Действителната година от надписа е 7122 година от сътворението на света т.е. църквата е строена 1614 г.
9 Фамилията Думба във Виена – известни индустриалци, дипломати и меценати – произхожда от с.Власти, Демирхисарско – дн. Сидеро Кастро в Северна Гърция. Тази фамилия е армънска, не българска. Синът на Йонко Чучулаин, Александър пише за тях, че са от Сер, но най-вероятно и те както и банските търговци са имали кантора там и за това ги свързват с този град.
10 Пантелеймон х.Стоилов е внук на х. Стоил от сина му Георги.
11. Ктитор, а не основател
12. Днешно име Елеон – на 12 км. Северозападно от Серес.
13. Агент на сръбския княз Милош
14. прескачал
15. Стреляне с пушка.
16. Дели Косто Сирлещов
17. В действителност е бил агент на княз Милош, а не на Кара Геори.
18. За живото и дейността на Михаил Герман виж Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането. Събития и личности. С. 2009
19. Това твърдение не почива на никаква историческа истина и не среща в никакви други източници. По всичко личи, че враждата между банскалии и Вук Караджижч в сръбския княжески двор е впечатлила автора и той е търсил обяснение за причините . За банскалии и Вук Караджижч виж Екатерина Бояджиева – цитираното произведение, Илия Конев, Вук Караджич за българите и европейската българистика. С. 2007
20. Йонко Чучулаи, както и други краеведи като братя Молерови, бърка Марко Теодорович Везюв и Марко Георгиевич Везюв. Марко Теодорович е едно поколение преди Марко Георгиевич – бил е търговец и издал е през 1792 г. във Виена буквар. Дипломат на сръбския княз Милош е бил Марко Георгиевич Везюв.
21. За ролята на банскалии – Михаил Герман и Марко Георгиевич - за извоюване на независимостта на Сърбия виж. Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането – С. 2009
22. Никола Бенин е мирското име на Неофит Рилски, както и името на неговия дядо, който е от старите бански търговци. Нито един от тях не е бил на служба при сръбския княз.
23. Авторът смесва биографиите на бащата Тома Вишанов – Молера и на сина Димитър Молеров.
24. В действителност тефтерът,който сега е в експозицията на къща музей “Никола Вапцаров”, е воден от бащата - поп Тодор Везюв, който е следвал в Киевската духовна семинария.
25. В тази история се преплитат факти свързани с търговията с пари, в която участват търговците от Банско през 18-ти и началото на 19-ти век и сеченето на фалшиви пари, с което са се занимавали главно представители на фамилията Хаджирадонови.
26. Хайтите върлуват от края на 18-ти до средата на 19-ти век.
27. Авторът бърка века. Би трябвало да е 18-ти век, т.е. 17.. г.
28. Йонко Чучулаин не съобщава от къде е научил т.н. „Троянска легенда” за произхода на отец Паисий. Считаме за необходимо да цитираме мнението на голямата изследователка на живота и делото на Паисий Хилендарски Надежда Драгова във връзка с подобни легенди от нейната „Книга за Паисий”, С.1981 стр. 75:
„Една класически построена балада на сантиментализма от миналия век. Тази версия е най-популярната. И всъщност най-невъзможната. От убийството на турчин можеш да се скриеш само в гората под хайдушки байрак. Никой манастир няма да се самоподпали, като подслони с тържествено покалугеряване човек, когото властта търси да накаже. Пък и как ще стигне до манастира? Има си предвидена сложна процедура – разрешение от епархията, в случая Самоковската, тескере за пътуване, в случая от самоковския или мехомийският каймакамин – без такъв документ административната власт на целия Атон няма да го приеме, - и още много други неща.
А как са се спасили близките му – брат, братови синове от възмездие? Как са опазили имането и стоката от разграбване?
И всичко това се разказва за години, когато само по донос се бесят архимандрити и удушават патриарси и се изпращат на каторга попове и дякони. Расото не може да спаси от наказание. Легендата се оказва съвсем дезинформирана, което говори, че е млада.”
Можем да добавим още, че въпреки всеобщото мнение, че Паисий се е криел от властта и за това не ни е съобщил родното си място, не е логично да съобщи името на брат си Лаврентий и по този начин да го изложи на риск, ако е имал притеснения за живота си. Самият Лаврентий като игумен и духовник на братята в Хилендарския манастир е бил известна личност и неговият произход и семейни връзки не са били тайна. Може дори да се предположи, че не Паисий е крил самиличността си, а знанието за нея се е загубило във времето от написването на Историята, когато хората от неговия кръг и ангажирани с преписването и разпространинието ѝ са знаели много добре кой е Паисий, до времето на честването на 150 – годишнинато от написването ѝ, когато сред българското следосвобожденска общественост в безсилието си да каже от къде е родоначалникът на българското Възраждане се лансира идеята за някаква тайна.

29 В действителност Лазар Герман не е „в по-скорошни времена”, тъй като е по-голям брат на Михаил Герман и братовчед на Неофит Рилски и Марко Георгиевич.
30. Такъв обир на „дедо Иван х.Вълчев” е невъзможен, тъй кото „дедо” Иван не съществува. Иван Хадживълчов е убит от турци на 30 годишна възраст, а освен това между Лазар Герман и семейство Хадживълчеви не е имало вражда. Доказателство за това може да бъде и фактът, че дъщерята на Лазар Герман – Александра се омъжва за единствения син на убития Иван – Димитър.
31. Хаджиов
32. Развалини от някогашна черква
33. По-вероятно името на бея, дал заема, да е Латиф бей от Неврокоп, търговсик партньор на банските търговци.
34. Никола Сърбина е наследник на дъщерята на х. Димитър х.Стоилов (самият той е лишил синовете си от наследство и оставил всичко на дъщеря си Елена). Вероятно тя е била съпруга на Георге Хаджиов. Другият наследник на къщата на Елена Хаджистоилова е Алюш ага. Най-вероятно Георги Хаджиов и Елена Хаджистоилова са осиновили и двете деца, а Алюш ага е беят, за когото е омъжено сръбското момиче.
35. От първата половина на 17-ти век Банско е около 200 къщи. Виж Петър Петров, По следити на насилието – 2 част, С 1988, стр. 315
36. Става въпрос за щипския и босненски владика Серафим, който за кратко е бил и духовен глава на Самоковската епархия. Виж Йордан Иванов, Свети Иван Рилски и неговият манастир, С 1917, Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането. Събития и личности, С 2009, стр. 237
*Той се е казвал Сърбин понеже там говорат повечето на Сръбски език. Това не отговаря на истината, тъй като този владика се е подписвал – Серафим болгарин.
37. Според други сведения, първата учителка в Банско е Мария х.Кандит Дагарадина
38. Не Костови, а Мижини. От този род произхожда писателят и етнограф Ст. Л. Костов. Мижини произхождат на свой ред от Хаджипопови.
39. Революциите от 1848 г.
40. В действителност унгарски военен лекар, приел исляма и постъпил на турска служба е взел за помощник гръцко момче от остров Тасос, което се научило да лекува рани. Лекарят и помощникът му пристигнали в Банско, където гръкът – Димитриус Панделиус решил да остане. Оженил се за жена от Сирлещовия род и приел нейното фамилно име. По късно този клон на Сирлещови се е преименувал на Докторови. Този Димитър Пандев (Пандели) Сирлещов не бива да се бърка с Димитър Пандев Сирлещов, който е представител на Пандевиая клон на Сирлещовия род.
41. Най-вероятно не закърпената дреха е причина за отказа на търговците от Самоковския еснаф да продават стоката си на вересия. В някои еснафи е имало изричена забрана за продажба на стоки на кредит на търговци, които не са членове на същия еснаф. Може би и в Самоковския табашки еснаф да е имало такова правило. Виж В. Ганев „Историческо развитие на търговско право”, Светлана Дончева, Икономически и политически отговорнисти на еснафите през 18-19 век (Няколко примера от Тракия и Македония) В:Балканите между традицията и модерността. С. 2009, стр. 57.
42. Част от чертежите на втория часовник се намират в търговския тефтер на Юван Билю Хаджирадонов- Държавен архив Благоевград – ЕП -2. Датирани са 1869 г.
43. Йеромонах Максим (неизв. – 8 ноември 1862 г.) Дълго време е таксидиот в Севлиево (1844-1856). Изпратен е в Банско, където и учителства. – Виж Иван Радев, Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през 18-19 в., С 2008
44. Йеромонах Доротей (1811-неизв.) проявява се като противник на гърцизма. Виж Иван Радев, цит. пр.
45 Най-вероятно това събитие е около 18
46 Захарий Хаджигюров – брат на Катерина – съпругата на живописеца Захари Зограф. Деец за църковна независимост. Прекарал много години в Цариград. Довел в Самоков владиката Доситей.
47 Както вече беше отбелязано такъв дедо Иван х.Вълчев не съществува. Иван х.Вълчев е убит като млад от турците. Враждата на дедо Лазко е била с други бански първенци, като Хаджирускови, Хаджиови и др.

„РОДОСЛОВИЕТО“ НА ЕДНА СТАРА КЪЩА

„РОДОСЛОВИЕТО“ НА ЕДНА СТАРА КЪЩА - СВЕТЛАНА ДЯКОНОВА - АРСЕН


Къщата на Хаджиласкови – днес известна като Радоновата къща по името на последните ѝ собственици
През 2008 г. в град Банско беше открит Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“. Това е много добре уреден музей, показващ интересни етнографски, исторически исторически сбирки. Представени са много ценни музейни експонати и богат снимков материал. Както и трябва да бъде музеят се помещава в старинна къща, наричана по името на последните собственици „Радонова къща“. Историята на тази къща е много по-стара и богата и не се изчерпва в фамилията Радонови, не зависимо от ролята им в историята на града и страната, като участници в партизанското движение и комунистическото управление.
Първите собственици на къщата са от рода Хаджиласкови. Хаджи Ласко е родоначалник на рода и е един от най-богатите бански търговци, търгували с памук от Серес в Средна и Западна Европа през 18 в. Във Виенски регистър през 1766 г. са записани няколко търговци от Разлога, сред които Илия Радован, роден в Разлога(1) , съдружник на хаджи Лазко и Никола Мутафчи от Банско. Фирмата им прави 40.000 форинта годишен оборот. Търгуват с памук и монети. Това е най-доходната търговия по това време. Замогнали се от търговията банските търговци пътуват до Божи гроб и Света гора правят щедри дарения на църкви и манастири. Както личи от фамилното име първият представител на този род не прави изключение, за което сведетелства титлата хаджия. До нас е достигнало сведение за дарение на синът на хаджи Ласко на Рилския манастир. Върху един от най-старите комплекти богуслужебни съдове е отбелязано името на Йоан Хаджиласков от 1771 г. (2)
Следващ представител на фамилията е Георги Хаджиласков. Той участва активно в търговията с памук в края на 18 и първата четвърт на 19 в. Съдружник е с редица банскалий.

Търговско писмо на Георги Хаджиласков до Лазар Герман от 1810 г.(3)
Враждите между някои от търговците в Банско не са били редки. От неиздадените материали за историята на селището, писани от пастир Герасим Попов и съхранявани в музеен комплекс Банско, научаваме за драма разиграла се в къщата, чиято история разказваме. „В родът х. Ласкови имало сказание, некой от този род ограбил съседа си х. Русков, на когото жената полудяла и постоянно клела от Хаджиласковия род да не остане кадем. Но така и станало. Към края на своя живот дядо Георги бил съдружник с некой си Георги от Баня. Те търгували с овци. Когато наближило Свети Георги, дедо Георги изпратил известие на съдружника си в Баня да дойде на гости за празника и да си прегледат сметките и на ново да наченат пак през лятото. Когато обедът сваршил двамата съдружници се затворили в една от стаите и започнали да си преглеждат сметките. По едно време дедо Георги почнал да вика за помощ, но вратата била затворена. Синовете и внуците на дедо Георге с помощта на роднини счупили вратата и влезли вътре, но дедо Георги берял душа. Тогава влезлите се нахвърлили върху баненина го убили. През ноща баненина бил занесен с кола под Почивашката и там оставен.” (4)
Един от синовете на Георги Хаджиласков е Иван. Той и съпругата му Александра Тодева имат осем деца Никола (Конде) Иванов Хаджиласков; Богдана Иванова Лазарова; Тодор Иванов; Катерина Хадживълчева; Лазар Иванов; Борис Иванов; Минко Иванов Хаджиласков и Елена Хаджиласкова. След Освобождението на България те стават известни като видните столични предприемачи и търговци братя Иванови. Конде Хаджиласков участва в революционния комитет създаден от хаджи Кандит Дагарадин за подготовка на въстанието през 1876 г. , което поради липса на информация за ставащото в другите краища на Четвърти революционен окръг не избухва в Банско. Арестуван е заедно с хаджи Кандит и Лазар Николов Тодев първо са затворени в Неврокоп, а после и в Серес. Лазар Тодев и Конде са откупени от семействата им, а хаджи Кандит е отведен в Пловдив и осъден на смърт. Присъдата е отменена със съдействието на чуждите консули и буквално е свален от въжето от руския представител в града .(5) Конде Хаджиласков е един от ръководителите на Разложко-Кресненското въстание през 1878г., когато по силата на несправедливите решения на Берлинския конгрес Банско остава извън пределите на свободна България.

Катерина Хадживълчева (Хаджиласкова) около 1874 г. във Виена или Грац.
Къщата става собственост на Минко (Михаил) Хадживълчев като зестра на съпругата му Катерина Хаджиласкова, където тя живее до края на живота си. И там са родени и децата ѝ Мария, Елена, Керяфина, Александра и Райна. След сключването на втория брак на Минко Хадживълчев с Мария Дагарадина и установяването му в София, той настанява в нея хаджи Кандит Дагарадин, който по това време се е разорил и е продал собствената си къща на Никола Пумпалов от Добринище .(6) През 1909 г. хаджи Кандит е убит при грабеж в същата тази къща.
През цялото това време къщата е била средище на революционна дейност като се имат предвид собствениците и обитателите й.
След смъртта на х. Кандит Минко Хадживълчев оставя да живее в къщата семейството на Георги Радонов, който е син на другата дъщеря на х. Кандит и племеник на Мария Дагарадина Хадживълчева.
През 20-те години на миналия век, след смъртта на Минко Хадживълчев дъщеря му Мария Сирлещова, по баща Хадживълчева, като наследничка идва в Банско да продаде къщата на Георги Радонов от нейно и от името на сестрите си. Така къщата най-сетне е станала Радонова .(7)

1.По това време град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия. Д-р Ами Буе направо отъждествява Разлог с Банско. Виж „може да се достигне през един висок прелез между тези две планини планинската река Белица, Разлог или Банишко“ - Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр 398. Интересно е, че в грамотата на Василий II от 1019 г. топонимът Разлог еупотребен наред само с имена на градове, а не на области, както е прието да се смята. В писма от началото на 19 в. между банскалии Банско и Разлог напълно се отъждествяват.
2. Румяна Радкова, Възрожденски надписи от Рилския манастир, ИИИ, 1968, т.2, с.211.
3. НБКМ БИА – ф. 653, а.е1, л.1.
4. Герасим Попов, Материали за историята на Банско, съхранявани във фондовете на Музеен комплекс Банско.
5. Спас Прокопов, НА на БАН ф. 2
6. Сега тази къща е известна като Пумпаловата къща
7. Тази информация е от спомените на Иван Михайлов Иванов (Сирлещов), син на Мария Михайлова Хадживълчева. Същото потвърждават и други потомци на споменатите родове

БАНСКО - ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

БАНСКО - ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Светлана Дяконова - Арсен

С поражението на османските войски край Виена през 1683 г. започва и упадъкът на Османската империя. След още няколко войни през 1699 г. е сключен мирен договор в Карловац, който представлява първата голяма подялба на османски владения в Европа. Упадъкът е в следствие на дълбока вътрешна криза, като вътрешните и външни фактори се сливат и предизвикват промени в обществения и стопански живот на феодалната империя. Като цяло стопанството на Османска Турция се характеризира със засилена феодална експлоатация на селското население и с дребно стоково производство в градовете.
Въпреки бавните темпове на настъпване на новото все пак развитието на капитализма в Европа въвлича и Балканите в сферата на влияние на капиталистическия пазар. Мястото на еврейте и на дубровнишките търговци заемат страни като Франция – 1535г. , Англия – 1579г. , Холандия, а през ХVІІІ в. капитулационни права (1) получават и Австрия и Русия. Бурното развиващата се промишленост в Западна Европа изпитва нужда от големи количества суровини, които могат да се доставят от Балканите. Балканските търговци, доставящи вълна, памук, кожи и други суровини за нуждите на манифактурното производство получават допълнителни привилегии. В Османската империя се внасят манифактурни стоки: текстил, фесове, табакери, часовници(2) , ланци и ключове за тях, рокли, фаянс, моливи, очила и др(3). , но в много по-малки количества поради това, че потребностите от промишлени стоки на широките народни маси са все още малки.(4) Внасят се и луксозни стоки за феодалната класа – „сахати с музика”, огледала и др.

Австийската държава сключва през 18 в. поредица изгодни търговски договори с Портата. Това са Карловацкият мирен дотовор от 1699 , Пожаревацкия от 1718 г. и Белградският мирен договор от 1739 г., който потвърждава предишните търговски споразумение.
През 1717 г. император Карл VІ издава патент, чиято цел е регулиране на развитието на търговията с православните търговци, идващи от Османската империя. Този указ е подновен и от насладницита му. Капитулационните договори спомагат за разпространение на западноевропейското влияние върху народите в Османската империя и конкретно в търговията, включително и върху българските земи. 60 % от българският внос-износ се осъществява със Средна Европа.(5) Австро-турският стокообмен се извършва почти изключително от балканските търговци, включително вътрешната търговия на средноевропейските територии на Дунавската монархия. (6)
Втората половина на 18 в. е периодът на зараждане на българската буржоазна класа. В края на столетието тя все още е малобройна и се приспособява към условията на феодалната система.(7) Търговците от Банско в Средна и Западна Европа не следват гръците, а излизат на пазарите почти наравно с тях по време. Както ще видим по-нататък такъв е случаят със търговската фамилия Хаджиниколови или Сирлещови в Пеща, които бързо заемат водещи позиции в общeството на търговците в този град веднага след освобождаването му от турците в края на 17в.
Банско се намира в областта Разлога и през годините на Възраждането често се отъждествява с това название. В историографията до сега по-голямо място са намерили изследванията относно административно-църковното място на селището, отколкото мястото му в икономическата структура на региона. Известни са опитите на проф. Иван Снегаров да изключи селището от границите на Самоковската епархия.
Информация за село Банско научаваме от най-ранния от поредицата османски документи - тапу тахрир регистри от 1516 г.(8) . Предосманската селищна система на Разлога е слабо засегната от завоеванието и има доста голямо население – около 10 хиляди души. (9) По това време село Банско е второто по големина след Мехомия в котловината Разлог. Тогава град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия. Д-р Ами Буе направо отъждествява Разлог с Банско, като казва „може да се достигне през един висок прелез между тези две планини планинската река Белица, Разлог или Банишко“ (10) . През 16 в. селището преживява криза в следствие на административни реформи в статута на Разлога. Самоковската каза, към която спада и Разлога е извадена от състава на санджак Паша и е присъединена към Софийски санджак (11) . По тава време седем села в разложко: Бачево, Голяма и Малка Белица, Годлево, Горно и Долно Драглище и Добърско са извадени от тимарската система и са придадени към огромния вакъв на джамията Сюлеймание. Поради това започва засилено преселение към тях от Мехомия, Баня и Банско. През разглеждания период кризата се засилва и от климатични промени. По това време се наблюдава така наречения „малък ледников период”(12) . За разлика от Мехомия и Баня, Банско успява да преодолее проблемите и да намери нови начини за препитание на населението си. Това не би могло да стане с увеличаване на обработваемите селскостопански площи, а с увеличаване на количеството на стадата отглеждани от банскалии. Размерът на данъка - 980 овце определен на селището говори за добре развито скотовъдство. За сравнение цялата кааза Самоков е задължена да доставя 15 400 овце. Много от джелепите са вписани като нови, което показва бурното развитие на тази стопанска дейност и ангажиране на голяма част от населението . Стадата се изхранват като мигрират през зимата към Беломорието. Това е голяма възможност за разширяване на контактите със селищата в този район. Този поминък става предпоставка за развитието на табаклъка в Банско и засилване на производството на кожи за износ в Средна и Западна Европа, което пък обяснява бързото включване на банскалии в търговията с тези страни.
През следващия 17 в. данните, с които разполагаме за Банско са от джизие дефтерите, които дават информация само за християнското населени. В началото на века наброява 202 ханета (къщи)(13) , като през 1675 г. намалява до 172, а през 1692 г. достигат до 136. (14) Във фонда на проф. Йордан Иванов, съхраняван в НА БАН се намират негови бележки върху Хилендарска кондика от ХVІІ в., където са описани някои връзки на Банско с Хилендарския манастир(15) . През 1660 г. е отбелязан хаджи Алекси (16)– ктитор от Банско, а през 1681 г. богат гост от Банско харизал на Хилендар бахча. Тези дарения говорят за замогване на жители на селището още през първата половина на ХVІІ в. независимо от тежката криза. Причината за това е активно участие в търговията на Османската империя със Западния свят наравно с гръците. Хаджи Алексия, роден около 1620 е бил търговец на вълна и сахтиян, който замогнал се от търговията е отишъл на хаджилък и е станал ктитор на Светогорския манастир. Друг търговец от Банско от края на 17в., известен ни от родовите изследвания на рода Хадживълчови е Билю (17), баща на Лаврентий, хаджи Вълчо и на Паисий Хилендарски, чиято дейност наследява и развива големия ктитор на Хилендар и Зограф.

В началото на 18 в. село Банско вече е развито и утвърдено търговско селище и е едно от най-активни в търговията със Средна и Западна Европа. След тежката криза от предишния век започва стабилизиране
Сведенията за търговия на балканските търговци със вълна са твърде ограничени, като се има предвид, че до края на 17 в. тя е забранен артикул за чуждустранните търговци и износът ѝ е силно ограничен, тъй като се е използвала изключително за производство на сукно за османската армия и монопол върху търговията с нея са имали само еврейските търговци. Въпреки това в родовите спомени на банскалии се говори за търговия и с вълна. В средата на 18 в. вълната е изместена от памука. Особено голям интерес за западноевропейските търговци представлявал памукът от Солун и Смирна. Банско се намира на пътя от Беломорието за Централна Европа и банските търговци се включват активно в тази търговия. Памукът се изкупува от турските села в Драмско и Серско и е на един от най-богатите хора в Османската империя – беят на Серес – Исмаил бег. Той е съдружник на банскалии в търговията.
През 1766 г. са записани няколко търговци от Разлога, сред които Радован син на х. Вълчо, който заедно със своя съдружник Хаджи Михаил от Мелник прави 20.000 форинта годишен оборот; Илия Радован(18) , съдружник на х. Лазко (19) и Никола Мутафчи (20) от Банско – 40.000 форинта годишен оборот; Симеон Вълко (21) от Разлога и неговият съдружник Ради х. Никола (Сирлещов) от Банско – годишен оборот 5000 форинта и др.(22) – всички търгуващи с памук и внасящи в Османската империя изключително само монети – австрийски талери . (23)
Петър Никола Валеган съобщава, че през 1791 г. от Виена в Белград на кир Георге Боян, че през тази година количествата са с 20 000 денка повече от миналата и цените падат, а няма купувачи.(24) Едномесечната партида памук от Сер за Виена на хаджи Димитър Хаджистоилов през 1801 г. е на стойност 12 646,- гроша, изпратена е с неговата марка ДХС (25). Тодор Никола Герман също има своя марка „ΤΝ”(26)
Годишният добив на памук в Османската империя е около 120 000 центнера (27) Цените на памука се регулират от състоянието на реколтата в Османската империя, от политическата и военна обстановка. Особено ценна е турската червена памучна прежда, която не пуска при пране и начинът на боядисването ѝ е неизвестен в Средна Европа.
Във Виенския данъчен регистър не са отбелязани никакви стоки, изнасяни от Дунавската монархия, но според записани спомени на стари хора от Банско от Йонко Чучулаин „...от там те внасяли всякакви манифактурни стоки и фесове, а от Лайпциг са донасяле шамии и шервета наричани (липецки шервета) и порцеланови съдове под название Белоградски –блюда......” (28)
Резултатът от този век на бурно развитие на търговията довежда и до голямо нарастване на населението в Банско през 1797 г., когато са отчетени 592 ханета – само българи християни. Този век също не е минава без големи сътресения, кавито са кърджалийските набези в Османската империя и войните на Наполеон в Европа.
Балканските търговци се открояват по Европейските пазари с живописното си източно облекло, с дрехите си и начина на живеене „ориенталците“ възбуждат любопитството на европейците. Те правят впечатление и на младия Гьоте на панаира в Лайпциг. Според него „гърците“ носят националното си облекло с достойнство на „внушителните си фигури“(29) . Известно е, че османските завоеватели забраняват цветното и ушито от скъпи материи облекло на раята, подчиненото христианско население да не носи широки, разноцветни дрехи, скъпи кожи и високи калпаци. Както личи от ктиторските портрети на хаджи Вълчо, където той е със скъпи, подплатени с кожи дрехи, носи висок калпак от астраган и с червено дъно, той не се е чувствал задължен да спазва тези заповеди. За съжаление не разполагаме с портрети на други бански търговци, но можем да предположим, че такова е било традиционното им обоблекло.
В началото на 19 в. се наблюдават промени в стоките внасяни от Западна и Средна Европа. Количеството на манифактурните стоки се увеличава. Докато в тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов са записани два юргана и шамия за хаджийката, в тефтера на Юван Билю Хаджирадонов са описани през 1817 г. луксозни стоки като „сахат с музика”, „малък сахат”, „огледала – големи”. Повечето от тези стоки са за серския бей Исмаил бег и Латиф ага от Неврокоп. Също така са записани суми „от Молерчето за боя” (30)
През 1832 г. сродник на Лаза Герман, му изпраща от Виена 18 колета стока, натоварена за Банско в т.ч 7 колета Нибергска различна стока. Филджани - парчета 150, 50 дузини сини кърпи, 40 топа варасет (31) , табакери, фесове, мошама. (32)
Много голямо перо в търговията между Западна Европа и Османската империя представлява монетната търговия. Именно чрез нея страните уравновесяват търговския си баланс. Монетите като стока са обект на голяма спекулация в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Свободното движение на различните монети, различията в монетарните системи на страните, колебанията в курсовете вследствие на войните и други фактори пораждат разлика между номинала на монетите и съдържанието на ценен метал. В тази търговия влизали над 60 вида монети, чийто трафик постепенно се увеличава от кесии до бурета (33). Тя е много по-изгодна(34) от търговията със стоки и въпреки трудностите с осигуряването на сигурен транспорт и на охрана от кърджалийските банди и многото посредници процъфтява. Металните монети взаимно се изтласкват и конкурират. Българските търговци, участващи в тази търговия, имат много добра система на организация на транспорта и информацията (35).Банскалии също внасят монети в Османската империя. За участието им в търговията с монети говорят и преданията, записани от братя Молерови и спомените на Йонко Чучулаин (36), за огромните количества пари, които носели богатите търговци в Банско. Центрове на търговията с пари на българските търговци са панаира в Узунджово и най-вече столицата на Османската империя – Цариград.

В писмо (37) на Тодор Никола Герман от 26 март 1794 година, изпратено от Рехово до Арсен хаджи Никола (Сирлещов) в Банско, се обсъжда тази търговия. Според това писмо „бели пари” – сребърни трудно се намират –„та не можахме да найдеме не 100 гроша останахме по 5 пари на жатица та па нема.” От същото писмо разбираме и курса на обмяна „жатица 6:30 варва....... за 1000 гроша чин 160 жътици”. В търговията с пари има голяма конкуренция. Тодор Герман предупреждава зет си Арсен Хаджиниколов, че х. Констадиновичи не трябва да научават за тази сделка.
Търговските пътища, които ползват търговците от Разлога, са много трудни и опасни, по-скоро пътеки по течението на р. Места, по която се движат само пешеходци или товарен добитък. ....Случва се, товарния добитък да изчакват разминаването си когато се движат в противоположни посоки поради теснината на пътеката.“ (38) Такова описание дава и френският пътешественик и изследавател д-р Ами Буе.(39) За търговията с памук банскалии използват Местенския път, който започва от Сер и се отправя през Драма за Зърневския проход – Зърнево (дн. Като Неврокопион) – Неврокоп (дн. Гоце Делчев) – Банско - Мехомия (дн. Разлог )- прохода Предел -Грна Джумая (дн. Благоевград) – Дупница – София – Ниш – Кюприя – Смедеревска паланка – Земун – Петроварадин – Нови Сад – Сомбор – Калоча – Пеща и Буда – Сен Ендре – Комором – Гьор – Пожон ( Братислава) – Виена или през Нагисомбот (Търнава) за Бърно и Лайпциг .(40)
В изследването си на своеобразни моменти от жизниния път на Паисий Хилендарски проф. Илия Конев проучва пътуването му до „Немската земя”. Там прави предположение, че може би Паисий не е бил само в Сремски Карловци – непосредствено свързани със задачата възложена му от Хилендарския манастир, а е посетил и Нови Сад, Буда, Пеща, Виена и Бранденбург. Приложена е и карта на предполагаемото пътуване на нашия първи историк, съставена от Петър Коледаров. Основание за тези твърдения дават познанията на Паисий за езика на славяните в Бранденбург от първа ръка (41). Ние можем да стигнем и по-далеч и да предположим, че тези знания Паисий е придобил още преди да стане монах и да се заеме с писането на Историята си, когато е пътувал с керваните със сахтиян, вълна и памук. Пътят в публикуваната карта е: Хилендар –Сяр – Валовища – Мелник – Неврокоп - Банско*- Рилски манастир- Самоков – София – Пирот – Ниш – Белград – Земун – Сремски Карловци – Нови Сад* – Суботица* – Пеща* – Буда* – Братислава* – Виена* – Бранденбург*(42) . Предполатаемият път повторя известните търговски пътища за търговия с памук и центровете, където са се установили търговските фирми на банскалии.
По пътя търговците заедно с керваните си отсядат в т.н. „керван-сараи“. Керван сарай за безплатно ползване за 300-500 коня изгражда хаджи Вълчо на 12 километра североизточно от Серес в село Даутлия, сега Елеон в Гърция. Изгражда и мостове над река Места при Лошин и Цирупол – днешното село Господинци.
Търговските фирми и сдружения имат добре изградена структура, като функциите и местонахождението на участниците са разпределени. Най-често собственикът или старшия съдружник се намира в Сер и води тефтерите на фирмата.
Панаири, които посещават банскалии и на които продават донесената от Европа стока са: Серския панаир – „Керван”, които продължава 40 дни – от 1-ви февруари до 10-12 март и е посещаван от търговци от Османската империя и от Западна Европа.(43) Повечето срокове за изплащане на кредити според тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов са до Благовец, т.е. след края на панаира. Друг панаир посещаван от бански търговци е панаирът в Сливен. (44) Във връзка с търговията с мешин, кордовани кожи и азмани на 10 юли 1818 година Пантелеймон Хаджистоилов съобщава от Пеща на Лазар Герман, че панаирът в Осиек (45) е „добро прошель с кордовоното” (46). На Неврокопския панаир, който се провежда в продължение на десет дни от 25 август всяка година, се търгува с манифактура и жива стока.
След изтощителната за Средна Европа Тридесетгодишна война в началото на 18 в. търговията в град Лайпциг е в подем. Средно европейското манифактурно производство търси суровини и Лайпцигските панаири са едно от най-удобните тържища за търговия с Изтока и Югоизтока най-вече за Саксония, чиято търговската политика е по-либерална и улеснява чуждестранните търговци. Тези панаири са едни от основните източници на стока предназначена за внос на Балканите.
Едновременно с присъствието на банските фирми в панирните средища те имат представители и в Земун, където от 1730 г. се е намирала една от карантините на границата между Османската империя и Дунавската монархия. През 1771 г. в гробището на Земун е погребан Николай Пумпал, търговец от Разлога. (47)
В Беч (Виена), Будим, Пеща и Нови Сад има кантори и пълномощници на едрите бански търговци, които прекарват понякога дълги години далеч от дома. Записаният през 1766 г. във Виенския данъчен регистър Ради хаджи Вълко има съдружник в Мелник, а брат му Марко през това време е в Нови Сад.(48) Според тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов, докато той е в Сер, синовете му Георги и Никола последователно го представляват във Виена и Земун през годините 1801-1805 г. От Виена през 1799 година Никола Димитров Хаджистоилов пише писмо (49) до Тодор Герман и го уведомява за трудностите с продажбите на стоката им и многото фалити, свързани с т.н. „Втора Италианска кампания” на Наполеон. Същата организация показват и записите от тефтерите на Юван Билю х. Радохна и на поп Тодор Везюв и запазените търговски писма. Можем да говорим за известна специализация на търговците, като имаме предвид, че някои имена се повтарят за дълъг период от време в даден търговски център, а някои се установяват за постоянно. Пример за това е Димитър Костадинов Хаджиниколов (Сирлещов), който дълги години е предтавител в Земун, а Марко х. Вълко прекарва повече от 15 години в Нови Сад и не се завръща в Родината си. Имало ли е и други банскалии в Нови Сад няма информация, но българска колония там е съществувала, тъй като първият градоначалник, назначен през 1788 г. се е наричал Димитър Български .(50)
Австрийските власти възлагали на търгвците – християни от балканите и задача да събират сведения за политическите събития и военните приготовления на Турция и да докладват наученото от пътуванията си. Без съмнение и банскалии са изпълнявали тези задачи и са крепили надеждите на своите съотечественици с разкази за австрийската и европейска политика спрямо Османската империя. (51)
От оскъдната документация достигнала до нас се вижда, че поне някои от търговците са изучавали т.н. италианско счетоводстово . Търговията със Средна и Западна Европа през 18 и 19 в.в. е едновременно много доходоносна и много опасна дейност. Наред с огромните количества пари донасяни от банскалии от Беч, Будим и Пеща в Банско някои от търговците са застигнати от трагична съдба. Такъв е случаят с Димитър поп Тодоров, който бил убит и хвърлен в р. Сава в Белград от сръбски търговци, от които имал да получава дълг от 30 000 гроша. (52)
Хабсбургската империя включва в себе си много етноси и вероизповедания, но религията, която изповядва управляващата династия, е католическата. През 1690 година австрийският император Леополд І дава свобода първоначално за православните сърби на територията на наследствените земи за изповядване на религията им. В повечето случаи православните търговци, идващи от Балканите, са наричани гърци, въпреки че това понятие включва и сърби, българи, армъни, власи и др. Цитираните по-горе търговци на памук Радован син на х. Вълчо и Илия Радован от Разлога също са записани като изповядващи –“гръцка – неуниатска вяра” ,(53) което по никакъв начин не трябва да се възприема като гърчеене на тези българи. Заслужава да се отбележи, че цитираните търговци са съвременници, а някои от тях и връстници на Пайсий Хилендарски. От четирите фирми на банскалии записани във Виенския данъчен регистър от 1766 г. за три от тях като произход на собствениците или представителите им е записано „Разлога (54) – кралство България”, а една „Разлога – Македония“. Същото се повтаря и при Марко хаджи Вълчо, който пребивава в Нови Сад от 1756 година е записан през 1771 г. с прислужника си Стоян Солон(55) от Банско „Ex Bolgaria, Loco Razlog”(56) , а прислужникът му Богдан Бойчо, роден в Белица – „Ex Macedonia, Loco Bellicha”. Прави впечатление, че банскалии без изключение посочват като свой произход българския и дори не споменават никъде Македония. Тези търговци са с ясно национално самосъзнание още в самото начало на Възраждането. Можем да направим паралел между сухите данни от данъчните документи от Виена и емблематичния пасаж от „История славянабългарска“ : „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?........“
Банскалии имат още една отличителна черта от едрите търговци от другите крайща на страната, които използват в търговската кореспонденция и в документацията гръцки език. Въпреки че са имали познания по гръцки, турски, също така немски и унгарски, всички запазени документи и писма са написани на български език.
През целия ХVІІІ в. присъствието на православните християни в Хабсбургската империя е значително и това се отнася за всички търговски центрове в Наследствените земи. Такива центрове освен Виена (Беч) са Будим (Буда), Пеща, Нови Сад, Земун.
Унгарски изследователи твърдят дори, че през 90-те години 17 в. гърците вече пристигат в гр. Пеща, но това са все още няколко души. един от тях е банскалията хаджи Алекси, родоначелник на Сирлещовия род. Присъствието им и участието им в стопанския живот на града се засилва осезаемо през 18 век.

Още един интересен момент от живота на търговците от османските земи, включително и българите е , че голямата печалба, която натрупват от активната си търговска дейност, влагат в покупка на земевладения. Това от своя страна им дава възможност да претендират на благораднически привилегии и за място сред феодалната йерархия. Така потомците на търговците на памук, вълна и сахтиян стават барони. Има данни за 90 души получили благороднически привилегии по този начин. Това води до бързата асимилация на тази прослойка .(57) Австрийска благородническа титла получават и банскалии. През 1841 г. в съобщениато за сватбата му с една от племенниците на сръбския княз Милош Обренович – Анка към името на Александър Константинович Герман е добавена благородничиска частица и е наречен спахия, а самата титла е получена през 1821 г. най-вероятно от баща му Констадин Теодорович Герман, брат на Лазар и Михаил Герман. (58)
През 1791 г- в Пеща започва строеж на нова православна църква „Успение на пресвета Богородица“ от църковно настоятелство оглавено от банскалията Алекси Хаджиниколов, като общо дело на българи, гърци и армъни. Междувременно председатела на църковното настоятелство кани банския живиписец Тома Вишанов да изографиса новата църква. Самият иконописец Тома Вишанов – Молера произхожда от средите на търговците от Банско и по-късно не прекъсва връзките с тях. Дори продължава да се занимава с дребна търговия на памук.
В историческата и краеведческата литература за Банско се е наложило мнението, че Наполеоновите войни слагат край на търговията на банските търговци със Средна Европа и в частност с Австро-Унгария. Това се твърди в разказите на Йонко Чучулаин и в родовата история на Хаджирадоновия род от Борис Радонов Радонов. Там се казва, че през 1812 г. Юван Билюв Хаджирадонов е фалирал и в следствие на това починал, заради погинала стока.
Това по-скоро е семейна легенда, която не се потвърждава от документите. Търговския тефтер на Юван Бильо х.Радон е воден до 1818 г. Той се е върнал в Банско около 1815 г.и е продължил търговията си с памук от Серско и Драмско в доста големи количества и е поддържал оживени търговски връзки не само с Виена, но и с Пеща и други градове до 1818 г (59). и е бил жив най-малко до 1824 г., когато Димитър Костадинов Хаджиниколов /Сирлещов/ му изпраща много здарве в писмо от Земун (60). Търговският тефтер воден от поп Тодор Везюв от 1798 г. до 1809 г. също не потвърждава тезата за фалит по време на наполеоновите войни. Той също свидетелства за оживена търговия с памук със Средна и Западна Европа. По време на Наполеоновите войни и след 1815 г. се активизират много повече български и румънски търговци, като най-показателни за това е посещението на лайпцигските панаири.
Истина е, че войните подлагат на изпитание търговците – в периода 1804-1815г. блокада спъва редовното организиране на панаирите и през 1807 на тях почти няма балкански търговци. В кореспонденцията си те споделят за трудностите, коита срещат.
Още през 1827 година има данни за дейност на селска община в Банско, когато „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър Сирлещов сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Грман като коджабашия и от петима свидетели. Оформена е като метителница, а на гърба има джиро, след смъртта на кредитора.
Банските търговци участват активно във всички области на обществения живот. Пътуват, ходят на хаджилък – хаджи Димитър Хаджистоилов ни е оставил завещание и кратки описания на пътя си до Божи гроб, от което разбираме, че банскалии и тук се отличават от останалите поклонници. Те не минават през Цариград.
Търговското съсловие строи църкви и купуват книги за тях, поддържа училище. Те не само донасят новото от Европа, но и показват на Европа, че българите и българския език съществува. Широко известна е дейността Лазар Герман и като информатор на Вук Караджич и като строител на църквата в селището. Един документ от търговската му дейност буди любопитството. Това е писмо, съдържащо тайнопис, където са използвани български, гръцки и немски букви т.н. готически шрифт и е предизвикателство за изследователите да го разчетат.
В първите редици в борбата за освобождение на България от Османска власт са отново представители на търговските родове. От тези среди е просветителя на българския народ Неофит Рилски – представител на Бениния род.

Изложеното тук не изчерпва цялата търговски дейност на банскалии. През втората половина на 19 в. тя все повече е свързана със занаятите характерини за селището – табаклъка, даракчийство, дървообработването, пръстеничарството. Някои от тях стават земевладелци в Румъния, коробособственици и банкери в Сърбия и Австро-Унгария. Продължава търговията с добитък и вино, дървен материал. Още дълго кираджии пътуват до освободените български земи, когато Банско остава под османска власт, съгласно решениета на Берлинския конгрес. Макар с по-бавни темпове и в дните на освобождението си през 1912 г. е водещо селище в района. В годините на освобождението си в Софийския университет има 15 студенти, пет от които жени. В 17 НС през 1914 г. от Банско има двама депутати. Редица търговци са преместили дейността си вече в столицата на освободеното Отечество. Наред с това от града има двама директори на столична гимназии, двама съдии, собственичка на придворната книжарница, секретар на екзархията, университетски преподаватели, офицери и дипломат и др.




ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Завещание, оставено при второто му заминавене за Йеросалим от хаджи Димитър Хаджистоилов в търговския си тефтер. Всяка страница на този тефтер е озаглавена с „Во славо Бога”
„Да знам що понесох сос мене за Божи гроп походем готови от дома грош 249
от Сер зех готови 208 жълтици:64 = 1664
и 400 карагроша царицини 1350
и 10 жълтици Стамболи 50
дребни 50
турцки 51
от Сер понесох сос мене готови 3165
Понесох готови пари за Божи гроб Сума гроша 3414
Дома пратих сос се дадох гроша 200
За харч имах за мене издадох 284
За Сер пон
Ако било воли Божия да ми се докара смърт по пати ке пиша и дохта диета та го предам на дружината ми сичко ти дам тристата от них

30 авгос похождам от Сер
Х Дт ХС”

2. Кратко описание на пътуването.

„30 [септ] ември поидох от Ченак за Иафа
Излезох на октомври 2
На ярави кирия 40 гроша
Толко по море 9 дни и нощи ходихме
а га се върнахме 12 дни от Яфа до Ченак кирия 85 гроша
1802 юни 20 излезох на Ченак(61) от морето сос здраве.”

1. Режимът на капитулациите определя преференциален внос на европейските промишлени стоки, както и редица улеснения за чужденци и външни инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, приет от Османската империя по отношение на Западноевропейските страни и Русия.
2. Часовниците, произвеждани от английски, френски , холандски майстори специално за Османската империя били с три капака, вместо с два като тези, предназначени за Западна Европа.
3. Константин Велики, За търговията на Българските градове с Австрия в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., Исторически преглед , 1959, кн. 6, с.65
4. Вирджиния Паскалева, Развитие на градското стопанство и генезисът на българската буржоазия през ХVІІІ в., Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962), Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, БАН, Институт по история, София, 1962 г., с.81
5 Вирджиния Паскалева, Развитие на градското стопанство и генезис на българската буржоазия през ХVІІІв., Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962), Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, БАН, ИИ 1962, с. 81
6 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр. 53
7 Христо Христов, Паисий Хилиндарски, неговото време, жизнен път и дело, С. 1972 стр. 86
8 Григор Бойков, Съдбата на разложката котловина в условията на османска власт (16-19в.)В: Гребенаров Ал., Разлог, история традиции, памет, Благоевград 2009, стр. 56
9 Пак там.
10 Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр 398
11 Пак там, стр. 61-62
12 Този „малък ледников период” намира отражение и в произведенията на европейското изкуство от този период. Виж репродукция на картинана на Петер Брьогел – Младши „Панаир на заледената река Темза” 17 в. В Дорлинг Киндерсли, Энциклопедия Атлас мила, London 1999 стp. Xx-xxi
13 Петър Петров, цит. съчинение, т. II, С 1988 г. стр. 315-316
14 Григор Бойков, цитираното произведение, стр.72
15 НА на БАН фонд 52к-опис 1 – а.е. 130 – 35 л.
16 В списъка на дарителита за изграждането на църквата „Света Троица” в Банско сред имената на „Приложници усопший” има име Алексия. Този хаджи Алексий най-вероятно е родоначалникът на фамилията Сирлещови – кир Алекси (кир Леска), от където идва и името им.
17 Екатерина Бояджиева, Банско, неугасващи имена от възраждането стр. 6, Екатерина Бояджиева Банско и Атон
18 Представител на Хаджирадоновия род от Банско.
19 Хаджи Ласко – родоначалник на голям бански род.
20 Никола Мутафчи – търговец от Банско, роден около 1735 починал около 1830. Търговец на памук, През 1759 г. е записано негово дарение от 50 гроша в кондиката на Зографския манастир в Света Гора .
21 Симеон Вълко най-вероятно е от Добърско, където до 1961 г. се е намирал камък с надпис „Да се знае Симо отива за грот Виена.” - Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.
22 Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С,1983, с.16
23 Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959
24 Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско..
Васил Кънчов публикува две писма на бански търговци, пребиваващи във Виена (Беч) от 1791 г. и от 1809 г. Оригиналите на писмата се съхраняват в НБКМБИА ф. 653.
25 Търговски тефтер на х. Димитър Хаджистоилов – 1777 – 1805 г. Съхранява се у частни лица в гр. София
26 НБКМБИА ф. 653, а.е. 7 – Писмо на Костадин Теодорович до Тодор Герман от 19 април 1811 г. от Земун, изпратено до Банско.
27 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.65 - 1 центнер се равнява на 50 кг.
28 Кратко описание по заселването на Банско, събрано от предания на стари хора – събрал Иван Д. Чучулаин 1928 г. – Държавен архив Благоевград – ЕП -88
29 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.68
30 Димитър Молеров
31 Вероятно маниафктурен плат
32 НБКМБИА ф. 653, а.е.2, Писмо от 19 юни 1832 г.изпратено от Виена от Кръскю Теодоров Zγ(не се чете) до Лазар Герман в Банско.
33 Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С,198с. 67
34 "Лошите пари изтласкват добрите". Максима на сър Томас Грешам (1519-79), основател на Кралс¬ката менителница в Лондон. Той формулира това си твърдение по отношение на сребърните моне¬ти. Наблюдението му върху изтласкването на "силните" монети с по-високо златно съдържание се обяснява със склонността на хората да се запа¬сяват с по-ценната валута и така да я изтласкват от обращение. При биметалната система „лоши” се явяват тези пари, стойността на които на пазара на ценни метали е по-ниска от официалната им парична стойност, а „добри” са тези, които струват по-скъпо от своята официално цена. Например: в САЩ в периода 1792 -1834 година пазарният паритет между среброто и златото е 15,5 към 1. Докато монетният паритет е 15 към 1, търговците купуват за сребърни пари злато, което изнасят зад граница, където могат да получат 15,5 унция сребро за 1 унция злато. Colin d.Campbell – Dartmount College, Rosemary G. Campbell, Edwin G. Dolan George Mason University, Money, Banking, and Monetary Policy, The Dryden Press, a division of Hlt, Rinehart and Winston, Inc. 1988 стр. 35.
35 Константин Велики, посоченото съчинение, Снежана Панова, Интеграция на българския търговец от 18 век в международната търговия, Българско общество за проучване на ХVІІІ в., Интердисциплинарна научна конференция Модерността вчера и днес (25-26 февруари 2002 г. )
36 Йонко Чучулаин – кмет на Банско около 1900 г. и търговец в Румъния. Оставил кратка история на Банско. Същата се съхранява в Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88
37 НБКМБИА ф. 653, а.е. 6, Писмо то Тодор Никола Герман до кир Арсен хаджи Никола в Банцко – 26 март 1794 г. Рехово.
38 Александър Чучулаин, Исторически изследвания на гр. Банско, Музеен комплекс Банско.
39 Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр.327
40 Вирджиния Паскалева, редна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.77-79
41 Илия Конев, Българското Възраждане и просвищението, С 1983, стр. 146-151
42 Означените с * са селища вероятно посетени от Паисий
43 Стефан К. Салгънджиев, Лични дела и спомени от възраждането на Солунските и Серските българи ли 12-годишната неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив 1906 стр. 50, Френски пътеписи за Балканите 15-18 векл С. 1975, стр. 385
44 Михаил Арнаудов, Едно писмо от 1824 г., Отечество, кн. 27 януари 1918 г.
45 От 1712 г. Осиек има привилегията да провежда два панаира годишно. По-късно императрица Мария Терезия потвърждава тези годишни панаири. Те се провеждат на Гергьовден и на Илинден по три дни в цитаделата на града Посещават се от търговци от Унгария, Босна, Щирия и други райони но Дунавската монархия, както и от търговци от Османската империя.
46 НБКМБИА ф. 653, а.е.9, Писмо на Пантелеймон х.Стоилов от 10 юли 1818 г. от Пеща до Лазар Герман в Банско.
47 Илија Николић,Бугари грађани Земуна у другој половини XVIII векаИз протокола (матичних књига) Српске православне цркве Св. Николаја (1716-1781)Балканите. Ние сред другите и те сред нас Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Илия Конев, доктор на филологическите науки, София 1988, стр. 280-300.
48 Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959; Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С 1977
49 НБКМБИА ф. 653, а.е 8, Писмо на Никола Димитров хаджи Стоилов от 14 октомври 1799 г. от Беч (Виен) до Тодор Герман.
50 Istorijski Arhiv Grada Novog Sada https://www.facebook.com/photo.php?fbid=391975777525893&set=a.317908048266000.79811.151887988201341&type=3&theater
51 Христо Гандев, Проблеми на българската Възраждане, С 1976, стр. 61
52 Александър Чучулаин, Исторически изследвания на гр. Банско, Музеен комплекс Банско.
53 т.е. православна
54 По това време град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия.
55 Фамилията Солун или Солунката е съществувала в Банско до времето на строежа на църквата „Света Троица” и е записана в дарителския списък. Сега такава фамилия не съществува и споменът за нея е загубен.
56 Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С. 1977г.- стр. 155-156
57 Пак там. Стр. 325.
58 Йован Попович, О цинцарима, Београд 1998 стр. 267
59 Търговски тефтер на Юван Билю х.Радонов – воден от 1815 до 1818 г. - Държавен архив Благоевград – ЕП -2
60 Михаил Арнаудов, Едно писмо от 1824 г., Отечество, кн. 27 януари 1918 г.
61 Чана̀ккалѐ (на турски: Çanakkale) е град и пристанище в Западна Турция, административен център на вилает Чанаккале. Разположен е на азиатския бряг на Дарданелите (в миналото Хелеспонт) в неговата най-тясна част. Важен транспортен и риболовен център.