Къщата на Хаджиласкови – днес известна като Радоновата къща по името на последните ѝ собственици
През 2008 г. в град Банско беше открит Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“. Това е много добре уреден музей, показващ интересни етнографски, исторически исторически сбирки. Представени са много ценни музейни експонати и богат снимков материал. Както и трябва да бъде музеят се помещава в старинна къща, наричана по името на последните собственици „Радонова къща“. Историята на тази къща е много по-стара и богата и не се изчерпва в фамилията Радонови, не зависимо от ролята им в историята на града и страната, като участници в партизанското движение и комунистическото управление.
Първите собственици на къщата са от рода Хаджиласкови. Хаджи Ласко е родоначалник на рода и е един от най-богатите бански търговци, търгували с памук от Серес в Средна и Западна Европа през 18 в. Във Виенски регистър през 1766 г. са записани няколко търговци от Разлога, сред които Илия Радован, роден в Разлога(1) , съдружник на хаджи Лазко и Никола Мутафчи от Банско. Фирмата им прави 40.000 форинта годишен оборот. Търгуват с памук и монети. Това е най-доходната търговия по това време. Замогнали се от търговията банските търговци пътуват до Божи гроб и Света гора правят щедри дарения на църкви и манастири. Както личи от фамилното име първият представител на този род не прави изключение, за което сведетелства титлата хаджия. До нас е достигнало сведение за дарение на синът на хаджи Ласко на Рилския манастир. Върху един от най-старите комплекти богуслужебни съдове е отбелязано името на Йоан Хаджиласков от 1771 г. (2)
Следващ представител на фамилията е Георги Хаджиласков. Той участва активно в търговията с памук в края на 18 и първата четвърт на 19 в. Съдружник е с редица банскалий.
Търговско писмо на Георги Хаджиласков до Лазар Герман от 1810 г.(3)
Враждите между някои от търговците в Банско не са били редки. От неиздадените материали за историята на селището, писани от пастир Герасим Попов и съхранявани в музеен комплекс Банско, научаваме за драма разиграла се в къщата, чиято история разказваме. „В родът х. Ласкови имало сказание, некой от този род ограбил съседа си х. Русков, на когото жената полудяла и постоянно клела от Хаджиласковия род да не остане кадем. Но така и станало. Към края на своя живот дядо Георги бил съдружник с некой си Георги от Баня. Те търгували с овци. Когато наближило Свети Георги, дедо Георги изпратил известие на съдружника си в Баня да дойде на гости за празника и да си прегледат сметките и на ново да наченат пак през лятото. Когато обедът сваршил двамата съдружници се затворили в една от стаите и започнали да си преглеждат сметките. По едно време дедо Георги почнал да вика за помощ, но вратата била затворена. Синовете и внуците на дедо Георге с помощта на роднини счупили вратата и влезли вътре, но дедо Георги берял душа. Тогава влезлите се нахвърлили върху баненина го убили. През ноща баненина бил занесен с кола под Почивашката и там оставен.” (4)
Един от синовете на Георги Хаджиласков е Иван. Той и съпругата му Александра Тодева имат осем деца Никола (Конде) Иванов Хаджиласков; Богдана Иванова Лазарова; Тодор Иванов; Катерина Хадживълчева; Лазар Иванов; Борис Иванов; Минко Иванов Хаджиласков и Елена Хаджиласкова. След Освобождението на България те стават известни като видните столични предприемачи и търговци братя Иванови. Конде Хаджиласков участва в революционния комитет създаден от хаджи Кандит Дагарадин за подготовка на въстанието през 1876 г. , което поради липса на информация за ставащото в другите краища на Четвърти революционен окръг не избухва в Банско. Арестуван е заедно с хаджи Кандит и Лазар Николов Тодев първо са затворени в Неврокоп, а после и в Серес. Лазар Тодев и Конде са откупени от семействата им, а хаджи Кандит е отведен в Пловдив и осъден на смърт. Присъдата е отменена със съдействието на чуждите консули и буквално е свален от въжето от руския представител в града .(5) Конде Хаджиласков е един от ръководителите на Разложко-Кресненското въстание през 1878г., когато по силата на несправедливите решения на Берлинския конгрес Банско остава извън пределите на свободна България.
Катерина Хадживълчева (Хаджиласкова) около 1874 г. във Виена или Грац.
Къщата става собственост на Минко (Михаил) Хадживълчев като зестра на съпругата му Катерина Хаджиласкова, където тя живее до края на живота си. И там са родени и децата ѝ Мария, Елена, Керяфина, Александра и Райна. След сключването на втория брак на Минко Хадживълчев с Мария Дагарадина и установяването му в София, той настанява в нея хаджи Кандит Дагарадин, който по това време се е разорил и е продал собствената си къща на Никола Пумпалов от Добринище .(6) През 1909 г. хаджи Кандит е убит при грабеж в същата тази къща.
През цялото това време къщата е била средище на революционна дейност като се имат предвид собствениците и обитателите й.
След смъртта на х. Кандит Минко Хадживълчев оставя да живее в къщата семейството на Георги Радонов, който е син на другата дъщеря на х. Кандит и племеник на Мария Дагарадина Хадживълчева.
През 20-те години на миналия век, след смъртта на Минко Хадживълчев дъщеря му Мария Сирлещова, по баща Хадживълчева, като наследничка идва в Банско да продаде къщата на Георги Радонов от нейно и от името на сестрите си. Така къщата най-сетне е станала Радонова .(7)
1.По това време град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия. Д-р Ами Буе направо отъждествява Разлог с Банско. Виж „може да се достигне през един висок прелез между тези две планини планинската река Белица, Разлог или Банишко“ - Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр 398. Интересно е, че в грамотата на Василий II от 1019 г. топонимът Разлог еупотребен наред само с имена на градове, а не на области, както е прието да се смята. В писма от началото на 19 в. между банскалии Банско и Разлог напълно се отъждествяват.
2. Румяна Радкова, Възрожденски надписи от Рилския манастир, ИИИ, 1968, т.2, с.211.
3. НБКМ БИА – ф. 653, а.е1, л.1.
4. Герасим Попов, Материали за историята на Банско, съхранявани във фондовете на Музеен комплекс Банско.
5. Спас Прокопов, НА на БАН ф. 2
6. Сега тази къща е известна като Пумпаловата къща
7. Тази информация е от спомените на Иван Михайлов Иванов (Сирлещов), син на Мария Михайлова Хадживълчева. Същото потвърждават и други потомци на споменатите родове
