Светлана Дяконова - Арсен
Въпреки бавните темпове на настъпване на новото все пак развитието на капитализма в Европа въвлича и Балканите в сферата на влияние на капиталистическия пазар. Мястото на еврейте и на дубровнишките търговци заемат страни като Франция – 1535г. , Англия – 1579г. , Холандия, а през ХVІІІ в. капитулационни права (1) получават и Австрия и Русия. Бурното развиващата се промишленост в Западна Европа изпитва нужда от големи количества суровини, които могат да се доставят от Балканите. Балканските търговци, доставящи вълна, памук, кожи и други суровини за нуждите на манифактурното производство получават допълнителни привилегии. В Османската империя се внасят манифактурни стоки: текстил, фесове, табакери, часовници(2) , ланци и ключове за тях, рокли, фаянс, моливи, очила и др(3). , но в много по-малки количества поради това, че потребностите от промишлени стоки на широките народни маси са все още малки.(4) Внасят се и луксозни стоки за феодалната класа – „сахати с музика”, огледала и др.
През 1717 г. император Карл VІ издава патент, чиято цел е регулиране на развитието на търговията с православните търговци, идващи от Османската империя. Този указ е подновен и от насладницита му. Капитулационните договори спомагат за разпространение на западноевропейското влияние върху народите в Османската империя и конкретно в търговията, включително и върху българските земи. 60 % от българският внос-износ се осъществява със Средна Европа.(5) Австро-турският стокообмен се извършва почти изключително от балканските търговци, включително вътрешната търговия на средноевропейските територии на Дунавската монархия. (6)
Втората половина на 18 в. е периодът на зараждане на българската буржоазна класа. В края на столетието тя все още е малобройна и се приспособява към условията на феодалната система.(7) Търговците от Банско в Средна и Западна Европа не следват гръците, а излизат на пазарите почти наравно с тях по време. Както ще видим по-нататък такъв е случаят със търговската фамилия Хаджиниколови или Сирлещови в Пеща, които бързо заемат водещи позиции в общeството на търговците в този град веднага след освобождаването му от турците в края на 17в.
Банско се намира в областта Разлога и през годините на Възраждането често се отъждествява с това название. В историографията до сега по-голямо място са намерили изследванията относно административно-църковното място на селището, отколкото мястото му в икономическата структура на региона. Известни са опитите на проф. Иван Снегаров да изключи селището от границите на Самоковската епархия.
Информация за село Банско научаваме от най-ранния от поредицата османски документи - тапу тахрир регистри от 1516 г.(8) . Предосманската селищна система на Разлога е слабо засегната от завоеванието и има доста голямо население – около 10 хиляди души. (9) По това време село Банско е второто по големина след Мехомия в котловината Разлог. Тогава град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия. Д-р Ами Буе направо отъждествява Разлог с Банско, като казва „може да се достигне през един висок прелез между тези две планини планинската река Белица, Разлог или Банишко“ (10) . През 16 в. селището преживява криза в следствие на административни реформи в статута на Разлога. Самоковската каза, към която спада и Разлога е извадена от състава на санджак Паша и е присъединена към Софийски санджак (11) . По тава време седем села в разложко: Бачево, Голяма и Малка Белица, Годлево, Горно и Долно Драглище и Добърско са извадени от тимарската система и са придадени към огромния вакъв на джамията Сюлеймание. Поради това започва засилено преселение към тях от Мехомия, Баня и Банско. През разглеждания период кризата се засилва и от климатични промени. По това време се наблюдава така наречения „малък ледников период”(12) . За разлика от Мехомия и Баня, Банско успява да преодолее проблемите и да намери нови начини за препитание на населението си. Това не би могло да стане с увеличаване на обработваемите селскостопански площи, а с увеличаване на количеството на стадата отглеждани от банскалии. Размерът на данъка - 980 овце определен на селището говори за добре развито скотовъдство. За сравнение цялата кааза Самоков е задължена да доставя 15 400 овце. Много от джелепите са вписани като нови, което показва бурното развитие на тази стопанска дейност и ангажиране на голяма част от населението . Стадата се изхранват като мигрират през зимата към Беломорието. Това е голяма възможност за разширяване на контактите със селищата в този район. Този поминък става предпоставка за развитието на табаклъка в Банско и засилване на производството на кожи за износ в Средна и Западна Европа, което пък обяснява бързото включване на банскалии в търговията с тези страни.
През следващия 17 в. данните, с които разполагаме за Банско са от джизие дефтерите, които дават информация само за християнското населени. В началото на века наброява 202 ханета (къщи)(13) , като през 1675 г. намалява до 172, а през 1692 г. достигат до 136. (14) Във фонда на проф. Йордан Иванов, съхраняван в НА БАН се намират негови бележки върху Хилендарска кондика от ХVІІ в., където са описани някои връзки на Банско с Хилендарския манастир(15) . През 1660 г. е отбелязан хаджи Алекси (16)– ктитор от Банско, а през 1681 г. богат гост от Банско харизал на Хилендар бахча. Тези дарения говорят за замогване на жители на селището още през първата половина на ХVІІ в. независимо от тежката криза. Причината за това е активно участие в търговията на Османската империя със Западния свят наравно с гръците. Хаджи Алексия, роден около 1620 е бил търговец на вълна и сахтиян, който замогнал се от търговията е отишъл на хаджилък и е станал ктитор на Светогорския манастир. Друг търговец от Банско от края на 17в., известен ни от родовите изследвания на рода Хадживълчови е Билю (17), баща на Лаврентий, хаджи Вълчо и на Паисий Хилендарски, чиято дейност наследява и развива големия ктитор на Хилендар и Зограф.
В началото на 18 в. село Банско вече е развито и утвърдено търговско селище и е едно от най-активни в търговията със Средна и Западна Европа. След тежката криза от предишния век започва стабилизиране
Сведенията за търговия на балканските търговци със вълна са твърде ограничени, като се има предвид, че до края на 17 в. тя е забранен артикул за чуждустранните търговци и износът ѝ е силно ограничен, тъй като се е използвала изключително за производство на сукно за османската армия и монопол върху търговията с нея са имали само еврейските търговци. Въпреки това в родовите спомени на банскалии се говори за търговия и с вълна. В средата на 18 в. вълната е изместена от памука. Особено голям интерес за западноевропейските търговци представлявал памукът от Солун и Смирна. Банско се намира на пътя от Беломорието за Централна Европа и банските търговци се включват активно в тази търговия. Памукът се изкупува от турските села в Драмско и Серско и е на един от най-богатите хора в Османската империя – беят на Серес – Исмаил бег. Той е съдружник на банскалии в търговията.
През 1766 г. са записани няколко търговци от Разлога, сред които Радован син на х. Вълчо, който заедно със своя съдружник Хаджи Михаил от Мелник прави 20.000 форинта годишен оборот; Илия Радован(18) , съдружник на х. Лазко (19) и Никола Мутафчи (20) от Банско – 40.000 форинта годишен оборот; Симеон Вълко (21) от Разлога и неговият съдружник Ради х. Никола (Сирлещов) от Банско – годишен оборот 5000 форинта и др.(22) – всички търгуващи с памук и внасящи в Османската империя изключително само монети – австрийски талери . (23)
Петър Никола Валеган съобщава, че през 1791 г. от Виена в Белград на кир Георге Боян, че през тази година количествата са с 20 000 денка повече от миналата и цените падат, а няма купувачи.(24) Едномесечната партида памук от Сер за Виена на хаджи Димитър Хаджистоилов през 1801 г. е на стойност 12 646,- гроша, изпратена е с неговата марка ДХС (25). Тодор Никола Герман също има своя марка „ΤΝ”(26)
Годишният добив на памук в Османската империя е около 120 000 центнера (27) Цените на памука се регулират от състоянието на реколтата в Османската империя, от политическата и военна обстановка. Особено ценна е турската червена памучна прежда, която не пуска при пране и начинът на боядисването ѝ е неизвестен в Средна Европа.
Във Виенския данъчен регистър не са отбелязани никакви стоки, изнасяни от Дунавската монархия, но според записани спомени на стари хора от Банско от Йонко Чучулаин „...от там те внасяли всякакви манифактурни стоки и фесове, а от Лайпциг са донасяле шамии и шервета наричани (липецки шервета) и порцеланови съдове под название Белоградски –блюда......” (28)
Резултатът от този век на бурно развитие на търговията довежда и до голямо нарастване на населението в Банско през 1797 г., когато са отчетени 592 ханета – само българи християни. Този век също не е минава без големи сътресения, кавито са кърджалийските набези в Османската империя и войните на Наполеон в Европа.
Балканските търговци се открояват по Европейските пазари с живописното си източно облекло, с дрехите си и начина на живеене „ориенталците“ възбуждат любопитството на европейците. Те правят впечатление и на младия Гьоте на панаира в Лайпциг. Според него „гърците“ носят националното си облекло с достойнство на „внушителните си фигури“(29) . Известно е, че османските завоеватели забраняват цветното и ушито от скъпи материи облекло на раята, подчиненото христианско население да не носи широки, разноцветни дрехи, скъпи кожи и високи калпаци. Както личи от ктиторските портрети на хаджи Вълчо, където той е със скъпи, подплатени с кожи дрехи, носи висок калпак от астраган и с червено дъно, той не се е чувствал задължен да спазва тези заповеди. За съжаление не разполагаме с портрети на други бански търговци, но можем да предположим, че такова е било традиционното им обоблекло.
В началото на 19 в. се наблюдават промени в стоките внасяни от Западна и Средна Европа. Количеството на манифактурните стоки се увеличава. Докато в тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов са записани два юргана и шамия за хаджийката, в тефтера на Юван Билю Хаджирадонов са описани през 1817 г. луксозни стоки като „сахат с музика”, „малък сахат”, „огледала – големи”. Повечето от тези стоки са за серския бей Исмаил бег и Латиф ага от Неврокоп. Също така са записани суми „от Молерчето за боя” (30)
През 1832 г. сродник на Лаза Герман, му изпраща от Виена 18 колета стока, натоварена за Банско в т.ч 7 колета Нибергска различна стока. Филджани - парчета 150, 50 дузини сини кърпи, 40 топа варасет (31) , табакери, фесове, мошама. (32)
Много голямо перо в търговията между Западна Европа и Османската империя представлява монетната търговия. Именно чрез нея страните уравновесяват търговския си баланс. Монетите като стока са обект на голяма спекулация в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Свободното движение на различните монети, различията в монетарните системи на страните, колебанията в курсовете вследствие на войните и други фактори пораждат разлика между номинала на монетите и съдържанието на ценен метал. В тази търговия влизали над 60 вида монети, чийто трафик постепенно се увеличава от кесии до бурета (33). Тя е много по-изгодна(34) от търговията със стоки и въпреки трудностите с осигуряването на сигурен транспорт и на охрана от кърджалийските банди и многото посредници процъфтява. Металните монети взаимно се изтласкват и конкурират. Българските търговци, участващи в тази търговия, имат много добра система на организация на транспорта и информацията (35).Банскалии също внасят монети в Османската империя. За участието им в търговията с монети говорят и преданията, записани от братя Молерови и спомените на Йонко Чучулаин (36), за огромните количества пари, които носели богатите търговци в Банско. Центрове на търговията с пари на българските търговци са панаира в Узунджово и най-вече столицата на Османската империя – Цариград.
Търговските пътища, които ползват търговците от Разлога, са много трудни и опасни, по-скоро пътеки по течението на р. Места, по която се движат само пешеходци или товарен добитък. ....Случва се, товарния добитък да изчакват разминаването си когато се движат в противоположни посоки поради теснината на пътеката.“ (38) Такова описание дава и френският пътешественик и изследавател д-р Ами Буе.(39) За търговията с памук банскалии използват Местенския път, който започва от Сер и се отправя през Драма за Зърневския проход – Зърнево (дн. Като Неврокопион) – Неврокоп (дн. Гоце Делчев) – Банско - Мехомия (дн. Разлог )- прохода Предел -Грна Джумая (дн. Благоевград) – Дупница – София – Ниш – Кюприя – Смедеревска паланка – Земун – Петроварадин – Нови Сад – Сомбор – Калоча – Пеща и Буда – Сен Ендре – Комором – Гьор – Пожон ( Братислава) – Виена или през Нагисомбот (Търнава) за Бърно и Лайпциг .(40)
В изследването си на своеобразни моменти от жизниния път на Паисий Хилендарски проф. Илия Конев проучва пътуването му до „Немската земя”. Там прави предположение, че може би Паисий не е бил само в Сремски Карловци – непосредствено свързани със задачата възложена му от Хилендарския манастир, а е посетил и Нови Сад, Буда, Пеща, Виена и Бранденбург. Приложена е и карта на предполагаемото пътуване на нашия първи историк, съставена от Петър Коледаров. Основание за тези твърдения дават познанията на Паисий за езика на славяните в Бранденбург от първа ръка (41). Ние можем да стигнем и по-далеч и да предположим, че тези знания Паисий е придобил още преди да стане монах и да се заеме с писането на Историята си, когато е пътувал с керваните със сахтиян, вълна и памук. Пътят в публикуваната карта е: Хилендар –Сяр – Валовища – Мелник – Неврокоп - Банско*- Рилски манастир- Самоков – София – Пирот – Ниш – Белград – Земун – Сремски Карловци – Нови Сад* – Суботица* – Пеща* – Буда* – Братислава* – Виена* – Бранденбург*(42) . Предполатаемият път повторя известните търговски пътища за търговия с памук и центровете, където са се установили търговските фирми на банскалии.
По пътя търговците заедно с керваните си отсядат в т.н. „керван-сараи“. Керван сарай за безплатно ползване за 300-500 коня изгражда хаджи Вълчо на 12 километра североизточно от Серес в село Даутлия, сега Елеон в Гърция. Изгражда и мостове над река Места при Лошин и Цирупол – днешното село Господинци.
Търговските фирми и сдружения имат добре изградена структура, като функциите и местонахождението на участниците са разпределени. Най-често собственикът или старшия съдружник се намира в Сер и води тефтерите на фирмата.
Панаири, които посещават банскалии и на които продават донесената от Европа стока са: Серския панаир – „Керван”, които продължава 40 дни – от 1-ви февруари до 10-12 март и е посещаван от търговци от Османската империя и от Западна Европа.(43) Повечето срокове за изплащане на кредити според тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов са до Благовец, т.е. след края на панаира. Друг панаир посещаван от бански търговци е панаирът в Сливен. (44) Във връзка с търговията с мешин, кордовани кожи и азмани на 10 юли 1818 година Пантелеймон Хаджистоилов съобщава от Пеща на Лазар Герман, че панаирът в Осиек (45) е „добро прошель с кордовоното” (46). На Неврокопския панаир, който се провежда в продължение на десет дни от 25 август всяка година, се търгува с манифактура и жива стока.
След изтощителната за Средна Европа Тридесетгодишна война в началото на 18 в. търговията в град Лайпциг е в подем. Средно европейското манифактурно производство търси суровини и Лайпцигските панаири са едно от най-удобните тържища за търговия с Изтока и Югоизтока най-вече за Саксония, чиято търговската политика е по-либерална и улеснява чуждестранните търговци. Тези панаири са едни от основните източници на стока предназначена за внос на Балканите.
Едновременно с присъствието на банските фирми в панирните средища те имат представители и в Земун, където от 1730 г. се е намирала една от карантините на границата между Османската империя и Дунавската монархия. През 1771 г. в гробището на Земун е погребан Николай Пумпал, търговец от Разлога. (47)
В Беч (Виена), Будим, Пеща и Нови Сад има кантори и пълномощници на едрите бански търговци, които прекарват понякога дълги години далеч от дома. Записаният през 1766 г. във Виенския данъчен регистър Ради хаджи Вълко има съдружник в Мелник, а брат му Марко през това време е в Нови Сад.(48) Според тефтера на хаджи Димитър Хаджистоилов, докато той е в Сер, синовете му Георги и Никола последователно го представляват във Виена и Земун през годините 1801-1805 г. От Виена през 1799 година Никола Димитров Хаджистоилов пише писмо (49) до Тодор Герман и го уведомява за трудностите с продажбите на стоката им и многото фалити, свързани с т.н. „Втора Италианска кампания” на Наполеон. Същата организация показват и записите от тефтерите на Юван Билю х. Радохна и на поп Тодор Везюв и запазените търговски писма. Можем да говорим за известна специализация на търговците, като имаме предвид, че някои имена се повтарят за дълъг период от време в даден търговски център, а някои се установяват за постоянно. Пример за това е Димитър Костадинов Хаджиниколов (Сирлещов), който дълги години е предтавител в Земун, а Марко х. Вълко прекарва повече от 15 години в Нови Сад и не се завръща в Родината си. Имало ли е и други банскалии в Нови Сад няма информация, но българска колония там е съществувала, тъй като първият градоначалник, назначен през 1788 г. се е наричал Димитър Български .(50)
Австрийските власти възлагали на търгвците – християни от балканите и задача да събират сведения за политическите събития и военните приготовления на Турция и да докладват наученото от пътуванията си. Без съмнение и банскалии са изпълнявали тези задачи и са крепили надеждите на своите съотечественици с разкази за австрийската и европейска политика спрямо Османската империя. (51)
От оскъдната документация достигнала до нас се вижда, че поне някои от търговците са изучавали т.н. италианско счетоводстово . Търговията със Средна и Западна Европа през 18 и 19 в.в. е едновременно много доходоносна и много опасна дейност. Наред с огромните количества пари донасяни от банскалии от Беч, Будим и Пеща в Банско някои от търговците са застигнати от трагична съдба. Такъв е случаят с Димитър поп Тодоров, който бил убит и хвърлен в р. Сава в Белград от сръбски търговци, от които имал да получава дълг от 30 000 гроша. (52)
Хабсбургската империя включва в себе си много етноси и вероизповедания, но религията, която изповядва управляващата династия, е католическата. През 1690 година австрийският император Леополд І дава свобода първоначално за православните сърби на територията на наследствените земи за изповядване на религията им. В повечето случаи православните търговци, идващи от Балканите, са наричани гърци, въпреки че това понятие включва и сърби, българи, армъни, власи и др. Цитираните по-горе търговци на памук Радован син на х. Вълчо и Илия Радован от Разлога също са записани като изповядващи –“гръцка – неуниатска вяра” ,(53) което по никакъв начин не трябва да се възприема като гърчеене на тези българи. Заслужава да се отбележи, че цитираните търговци са съвременници, а някои от тях и връстници на Пайсий Хилендарски. От четирите фирми на банскалии записани във Виенския данъчен регистър от 1766 г. за три от тях като произход на собствениците или представителите им е записано „Разлога (54) – кралство България”, а една „Разлога – Македония“. Същото се повтаря и при Марко хаджи Вълчо, който пребивава в Нови Сад от 1756 година е записан през 1771 г. с прислужника си Стоян Солон(55) от Банско „Ex Bolgaria, Loco Razlog”(56) , а прислужникът му Богдан Бойчо, роден в Белица – „Ex Macedonia, Loco Bellicha”. Прави впечатление, че банскалии без изключение посочват като свой произход българския и дори не споменават никъде Македония. Тези търговци са с ясно национално самосъзнание още в самото начало на Възраждането. Можем да направим паралел между сухите данни от данъчните документи от Виена и емблематичния пасаж от „История славянабългарска“ : „О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?........“
Банскалии имат още една отличителна черта от едрите търговци от другите крайща на страната, които използват в търговската кореспонденция и в документацията гръцки език. Въпреки че са имали познания по гръцки, турски, също така немски и унгарски, всички запазени документи и писма са написани на български език.
През целия ХVІІІ в. присъствието на православните християни в Хабсбургската империя е значително и това се отнася за всички търговски центрове в Наследствените земи. Такива центрове освен Виена (Беч) са Будим (Буда), Пеща, Нови Сад, Земун.
Унгарски изследователи твърдят дори, че през 90-те години 17 в. гърците вече пристигат в гр. Пеща, но това са все още няколко души. един от тях е банскалията хаджи Алекси, родоначелник на Сирлещовия род. Присъствието им и участието им в стопанския живот на града се засилва осезаемо през 18 век.
През 1791 г- в Пеща започва строеж на нова православна църква „Успение на пресвета Богородица“ от църковно настоятелство оглавено от банскалията Алекси Хаджиниколов, като общо дело на българи, гърци и армъни. Междувременно председатела на църковното настоятелство кани банския живиписец Тома Вишанов да изографиса новата църква. Самият иконописец Тома Вишанов – Молера произхожда от средите на търговците от Банско и по-късно не прекъсва връзките с тях. Дори продължава да се занимава с дребна търговия на памук.
В историческата и краеведческата литература за Банско се е наложило мнението, че Наполеоновите войни слагат край на търговията на банските търговци със Средна Европа и в частност с Австро-Унгария. Това се твърди в разказите на Йонко Чучулаин и в родовата история на Хаджирадоновия род от Борис Радонов Радонов. Там се казва, че през 1812 г. Юван Билюв Хаджирадонов е фалирал и в следствие на това починал, заради погинала стока.
Това по-скоро е семейна легенда, която не се потвърждава от документите. Търговския тефтер на Юван Бильо х.Радон е воден до 1818 г. Той се е върнал в Банско около 1815 г.и е продължил търговията си с памук от Серско и Драмско в доста големи количества и е поддържал оживени търговски връзки не само с Виена, но и с Пеща и други градове до 1818 г (59). и е бил жив най-малко до 1824 г., когато Димитър Костадинов Хаджиниколов /Сирлещов/ му изпраща много здарве в писмо от Земун (60). Търговският тефтер воден от поп Тодор Везюв от 1798 г. до 1809 г. също не потвърждава тезата за фалит по време на наполеоновите войни. Той също свидетелства за оживена търговия с памук със Средна и Западна Европа. По време на Наполеоновите войни и след 1815 г. се активизират много повече български и румънски търговци, като най-показателни за това е посещението на лайпцигските панаири.
Истина е, че войните подлагат на изпитание търговците – в периода 1804-1815г. блокада спъва редовното организиране на панаирите и през 1807 на тях почти няма балкански търговци. В кореспонденцията си те споделят за трудностите, коита срещат.
Още през 1827 година има данни за дейност на селска община в Банско, когато „Банцки селяне малки и велики” взимат заем от Димитър Сирлещов сумата от 460 гроша с разписка, подписана от Лазар Грман като коджабашия и от петима свидетели. Оформена е като метителница, а на гърба има джиро, след смъртта на кредитора.
Банските търговци участват активно във всички области на обществения живот. Пътуват, ходят на хаджилък – хаджи Димитър Хаджистоилов ни е оставил завещание и кратки описания на пътя си до Божи гроб, от което разбираме, че банскалии и тук се отличават от останалите поклонници. Те не минават през Цариград.
Търговското съсловие строи църкви и купуват книги за тях, поддържа училище. Те не само донасят новото от Европа, но и показват на Европа, че българите и българския език съществува. Широко известна е дейността Лазар Герман и като информатор на Вук Караджич и като строител на църквата в селището. Един документ от търговската му дейност буди любопитството. Това е писмо, съдържащо тайнопис, където са използвани български, гръцки и немски букви т.н. готически шрифт и е предизвикателство за изследователите да го разчетат.
В първите редици в борбата за освобождение на България от Османска власт са отново представители на търговските родове. От тези среди е просветителя на българския народ Неофит Рилски – представител на Бениния род.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Завещание, оставено при второто му заминавене за Йеросалим от хаджи Димитър Хаджистоилов в търговския си тефтер. Всяка страница на този тефтер е озаглавена с „Во славо Бога”
„Да знам що понесох сос мене за Божи гроп походем готови от дома грош 249
от Сер зех готови 208 жълтици:64 = 1664
и 400 карагроша царицини 1350
и 10 жълтици Стамболи 50
дребни 50
турцки 51
от Сер понесох сос мене готови 3165
Понесох готови пари за Божи гроб Сума гроша 3414
Дома пратих сос се дадох гроша 200
За харч имах за мене издадох 284
За Сер пон
Ако било воли Божия да ми се докара смърт по пати ке пиша и дохта диета та го предам на дружината ми сичко ти дам тристата от них
30 авгос похождам от Сер
Х Дт ХС”
2. Кратко описание на пътуването.
„30 [септ] ември поидох от Ченак за Иафа
Излезох на октомври 2
На ярави кирия 40 гроша
Толко по море 9 дни и нощи ходихме
а га се върнахме 12 дни от Яфа до Ченак кирия 85 гроша
1802 юни 20 излезох на Ченак(61) от морето сос здраве.”
1. Режимът на капитулациите определя преференциален внос на европейските промишлени стоки, както и редица улеснения за чужденци и външни инвестиции, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, приет от Османската империя по отношение на Западноевропейските страни и Русия.
2. Часовниците, произвеждани от английски, френски , холандски майстори специално за Османската империя били с три капака, вместо с два като тези, предназначени за Западна Европа.
3. Константин Велики, За търговията на Българските градове с Австрия в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., Исторически преглед , 1959, кн. 6, с.65
4. Вирджиния Паскалева, Развитие на градското стопанство и генезисът на българската буржоазия през ХVІІІ в., Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962), Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, БАН, Институт по история, София, 1962 г., с.81
5 Вирджиния Паскалева, Развитие на градското стопанство и генезис на българската буржоазия през ХVІІІв., Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962), Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История Славянобългарска, БАН, ИИ 1962, с. 81
6 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр. 53
7 Христо Христов, Паисий Хилиндарски, неговото време, жизнен път и дело, С. 1972 стр. 86
8 Григор Бойков, Съдбата на разложката котловина в условията на османска власт (16-19в.)В: Гребенаров Ал., Разлог, история традиции, памет, Благоевград 2009, стр. 56
9 Пак там.
10 Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр 398
11 Пак там, стр. 61-62
12 Този „малък ледников период” намира отражение и в произведенията на европейското изкуство от този период. Виж репродукция на картинана на Петер Брьогел – Младши „Панаир на заледената река Темза” 17 в. В Дорлинг Киндерсли, Энциклопедия Атлас мила, London 1999 стp. Xx-xxi
13 Петър Петров, цит. съчинение, т. II, С 1988 г. стр. 315-316
14 Григор Бойков, цитираното произведение, стр.72
15 НА на БАН фонд 52к-опис 1 – а.е. 130 – 35 л.
16 В списъка на дарителита за изграждането на църквата „Света Троица” в Банско сред имената на „Приложници усопший” има име Алексия. Този хаджи Алексий най-вероятно е родоначалникът на фамилията Сирлещови – кир Алекси (кир Леска), от където идва и името им.
17 Екатерина Бояджиева, Банско, неугасващи имена от възраждането стр. 6, Екатерина Бояджиева Банско и Атон
18 Представител на Хаджирадоновия род от Банско.
19 Хаджи Ласко – родоначалник на голям бански род.
20 Никола Мутафчи – търговец от Банско, роден около 1735 починал около 1830. Търговец на памук, През 1759 г. е записано негово дарение от 50 гроша в кондиката на Зографския манастир в Света Гора .
21 Симеон Вълко най-вероятно е от Добърско, където до 1961 г. се е намирал камък с надпис „Да се знае Симо отива за грот Виена.” - Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.
22 Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С,1983, с.16
23 Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959
24 Васил Кънчов, Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско..
Васил Кънчов публикува две писма на бански търговци, пребиваващи във Виена (Беч) от 1791 г. и от 1809 г. Оригиналите на писмата се съхраняват в НБКМБИА ф. 653.
25 Търговски тефтер на х. Димитър Хаджистоилов – 1777 – 1805 г. Съхранява се у частни лица в гр. София
26 НБКМБИА ф. 653, а.е. 7 – Писмо на Костадин Теодорович до Тодор Герман от 19 април 1811 г. от Земун, изпратено до Банско.
27 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.65 - 1 центнер се равнява на 50 кг.
28 Кратко описание по заселването на Банско, събрано от предания на стари хора – събрал Иван Д. Чучулаин 1928 г. – Държавен архив Благоевград – ЕП -88
29 Вирджиния Паскалева, Средна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.68
30 Димитър Молеров
31 Вероятно маниафктурен плат
32 НБКМБИА ф. 653, а.е.2, Писмо от 19 юни 1832 г.изпратено от Виена от Кръскю Теодоров Zγ(не се чете) до Лазар Герман в Банско.
33 Румяна Радкова, Неофит Рилски и новобългарската култура, С,198с. 67
34 "Лошите пари изтласкват добрите". Максима на сър Томас Грешам (1519-79), основател на Кралс¬ката менителница в Лондон. Той формулира това си твърдение по отношение на сребърните моне¬ти. Наблюдението му върху изтласкването на "силните" монети с по-високо златно съдържание се обяснява със склонността на хората да се запа¬сяват с по-ценната валута и така да я изтласкват от обращение. При биметалната система „лоши” се явяват тези пари, стойността на които на пазара на ценни метали е по-ниска от официалната им парична стойност, а „добри” са тези, които струват по-скъпо от своята официално цена. Например: в САЩ в периода 1792 -1834 година пазарният паритет между среброто и златото е 15,5 към 1. Докато монетният паритет е 15 към 1, търговците купуват за сребърни пари злато, което изнасят зад граница, където могат да получат 15,5 унция сребро за 1 унция злато. Colin d.Campbell – Dartmount College, Rosemary G. Campbell, Edwin G. Dolan George Mason University, Money, Banking, and Monetary Policy, The Dryden Press, a division of Hlt, Rinehart and Winston, Inc. 1988 стр. 35.
35 Константин Велики, посоченото съчинение, Снежана Панова, Интеграция на българския търговец от 18 век в международната търговия, Българско общество за проучване на ХVІІІ в., Интердисциплинарна научна конференция Модерността вчера и днес (25-26 февруари 2002 г. )
36 Йонко Чучулаин – кмет на Банско около 1900 г. и търговец в Румъния. Оставил кратка история на Банско. Същата се съхранява в Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88
37 НБКМБИА ф. 653, а.е. 6, Писмо то Тодор Никола Герман до кир Арсен хаджи Никола в Банцко – 26 март 1794 г. Рехово.
38 Александър Чучулаин, Исторически изследвания на гр. Банско, Музеен комплекс Банско.
39 Френски пътеписи за Балканите, XIX в.Съст. и ред. Бистра Цветкова: 20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/ стр.327
40 Вирджиния Паскалева, редна Европа и земите по Долния Дунав през 18-19 в. стр.77-79
41 Илия Конев, Българското Възраждане и просвищението, С 1983, стр. 146-151
42 Означените с * са селища вероятно посетени от Паисий
43 Стефан К. Салгънджиев, Лични дела и спомени от възраждането на Солунските и Серските българи ли 12-годишната неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив 1906 стр. 50, Френски пътеписи за Балканите 15-18 векл С. 1975, стр. 385
44 Михаил Арнаудов, Едно писмо от 1824 г., Отечество, кн. 27 януари 1918 г.
45 От 1712 г. Осиек има привилегията да провежда два панаира годишно. По-късно императрица Мария Терезия потвърждава тези годишни панаири. Те се провеждат на Гергьовден и на Илинден по три дни в цитаделата на града Посещават се от търговци от Унгария, Босна, Щирия и други райони но Дунавската монархия, както и от търговци от Османската империя.
46 НБКМБИА ф. 653, а.е.9, Писмо на Пантелеймон х.Стоилов от 10 юли 1818 г. от Пеща до Лазар Герман в Банско.
47 Илија Николић,Бугари грађани Земуна у другој половини XVIII векаИз протокола (матичних књига) Српске православне цркве Св. Николаја (1716-1781)Балканите. Ние сред другите и те сред нас Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Илия Конев, доктор на филологическите науки, София 1988, стр. 280-300.
48 Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959; Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С 1977
49 НБКМБИА ф. 653, а.е 8, Писмо на Никола Димитров хаджи Стоилов от 14 октомври 1799 г. от Беч (Виен) до Тодор Герман.
50 Istorijski Arhiv Grada Novog Sada https://www.facebook.com/photo.php?fbid=391975777525893&set=a.317908048266000.79811.151887988201341&type=3&theater
51 Христо Гандев, Проблеми на българската Възраждане, С 1976, стр. 61
52 Александър Чучулаин, Исторически изследвания на гр. Банско, Музеен комплекс Банско.
53 т.е. православна
54 По това време град с името Разлог не съществува и този топоним се асоциира по-скоро с Банско. Много по-късно на Мехомия е дадено името Разлог, като по този начин се изкривяват доста исторически събития и географски понятия.
55 Фамилията Солун или Солунката е съществувала в Банско до времето на строежа на църквата „Света Троица” и е записана в дарителския списък. Сега такава фамилия не съществува и споменът за нея е загубен.
56 Марта Бур – Марковска - Балканите и унгарският пазар през 18 в. С. 1977г.- стр. 155-156
57 Пак там. Стр. 325.
58 Йован Попович, О цинцарима, Београд 1998 стр. 267
59 Търговски тефтер на Юван Билю х.Радонов – воден от 1815 до 1818 г. - Държавен архив Благоевград – ЕП -2
60 Михаил Арнаудов, Едно писмо от 1824 г., Отечество, кн. 27 януари 1918 г.
61 Чана̀ккалѐ (на турски: Çanakkale) е град и пристанище в Западна Турция, административен център на вилает Чанаккале. Разположен е на азиатския бряг на Дарданелите (в миналото Хелеспонт) в неговата най-тясна част. Важен транспортен и риболовен център.
Благодаря !
ОтговорИзтриванеРобите в Османската империя са имали права, които при социализма нямахме .
Затова криха истината от нас ...