Светлана Дяконова-Арсен
Спорът за родното място на отец Паисий Хилендарски може да се нарече вековен. Обикновено той се ожесточава около годишнини свързани с „История славяно-българска“. Оспорващите наложилата се академична теза родното място, семейството и гробът на българския историк са непримирими с поражението си и не се отказват отново и отново да тиражират своите версии. Тези версии се основават на неясни спомени и не разполагат с документално потвърждение. Още повече, като не са в състояние да представят документи, тези автори на краеведчески изследвания обявяват съществуващите и публикувани документи за фалшификат и обвиняват уважавани учени в заговор. Въпреки това е редно и полезно за изследването на въпроса да се разгледат и изследват източниците им, които попадат в категорията на предания – родови и местни.
Първият български историограф пише, че е родом от Самоковска епархия и назовава името на брат си – игуменът Лаврентии – известна и почитана личност в средите, които се е движел Паисии и не дава повече подробности, не защото е криел нещо, а защото не е считал за необходимо. Това обаче дава храна на многобройните версии за родното му място. Основните претенденти освен Банско са с. Кралев дол, с. Доспей, гр. Троян и др. Ще разгледаме някои от легендите свързани с тези селища.
„Троянското предание” за произхода на Отец Паисий
Едно от преданията, разказващи за рода и потомците на Хилендарския монах е т.н. „Троянско предание”. За първи път за нея пише през 1912 г. митрополит Теодосий, кайто разказва за своя среща през 1910 г.със семейство поклонници от Троян в Рилския манастир. Съпругата разказала, че прадедите ѝ произхождат от Македония, преселили се в Троян преди много време от Банско заедно с брат си духовник – Паисий. От тогава родът се нарича Паисиевци.(1) Гластност ѝ дава през 1933 г. троянецът Власи Илиев Лингорски в книгата си „Град Троян през 19 в.“ и в статии във вестник "Мир" през 40 –те години. Той проучва и проследява историята на рода Папазовци от Троян – предполагаеми потомци на Отец Паисий, дошли в града от Сопот, а преди това преселили се от Банско. Също така авторът влиза в задочен спор и с застъпващия Кралевдолското предание - Веле Петров Кралевски. Ето накратко троянското предание, разказана от Власи Лингорски:
„Паисий Хилендарски е от Самоковска епархия, както сам пише, а през 18 век Разлог е във тая епархия.
Родът Папазовци от Троян произхожда от Разлог. Неговият родоначалник е поп Вълчо (Василий). От поп Вълчо до сега този род има пет поколения. Като се смята средно всяко поколение по 40 години, то поп Вълчо е роден преди двесто години, или приблизително към 1730 година. Смята се, че о. Паисий е роден през 1722 г., от което следва, че те са съвременници със поп Вълча. Папазовци са се преселили в Троян към 1750 – 1760 г. Още живият член на този род – Васил Б. Попов, 86 годишен старец, казва че в рода им има предание, според което близък роднина на поп Вълчо, вероятно негов брат убил мюдюрина в Разлог за прелюбодеяние със сестра му. Заради това убийство турските власти там започнали да преследват целият род. Те били много братя и един избягал към Света-гора, друг се скрил в Троянско, трети забегнал в Търново, четвърти в Свищов. Селището им останало пусто и проклето. И до скоро никой не смятал да се посели в него. Това той проверявал от кираджии търговци от Разлог, които докарвали в Троян за продан тютюн, памук, а понякога и катран.
Към 1745 год. , когато отец Паисий е отишел в Хилендар при брат си Лаврентий, Папазовци се скитали да търсят място за заселване. В Троян те се настанили да живеят най-първо на местността „Присоито“ , в махала Попешка и после слезли в Троян.
Поп Вълчо имал син, които кръстил Пенчо, вероятно на някой близък роднина, може би на брат си Паисий Хилендарски. На стари години Пенчо се покалугерил и се нарекъл Паисийй. Почти винаги мирското име Пенче се променя при покалугеряване в Паисий.
В рода Папазовци и до сега се спазва традицията синовете да бъдат кръщавани освен на дядо си и на по-големия брат на бащата. Имената Пенчо, Васил (Вълчо), Димитър и някои други се повтарят във всяко Папазовско семейство (2).“
Интересно е да се отбележи, че тази история е известна в Банско и то доста отдавна. Йонко Чучулаин още през 1920 г. я разказва в своето „Кратко Описание на заселването на Банско, събрано от предания на стари хора”(3) . Самият Йонко Чучлаин поради политически причини не е участник в споровете за родното място на отец Паисий, тъй като дълги години и е емигрант в Румъния. Той е роден през 1862 г. и сведенията за всичко, което е написал през 1920 година са отпреди 1901 г., когато е напуснал първо Банско, а после и България. Ето и самият текст:
„Турците поставили в селото за управители така наричани “Субаший” които съ съдили по тяхно усмотрение и наблюдавали движението на населението, да не би да се образуват за възстание, от тех е зависело докладите им до по-висшата власт и те съ разполагали с имота и честта на населението според техното усмотрение.
От тия “Субаший” един от тех през времето на ІІ –а половина на 17–о столетие в Банско искал да се поругае с честта на една красива девойка и казал това направо на брат й; той (брат й) види се много хитър и в същност герой – казал му види се така: добре! За да не остане сестра му под срам от населението това нещо нема да казват никомо, да бъде тайна и след два дена аз ще те повикам и заведа у дома. За това нещо той съобщил в къщи, обаче намерението си не открил, но приготвил багажа си за пътуване с конете си, понеже е бил кираджия и водител на керван т.е. главатар на кириджий които съ карали стока на търговците за Европа и обратно и като грамотен и развит той се бил запознал с западната култура на западния свет. След два дена той според думата си дадена на Субашията повикал го у тех вечерта, след като го нагостил и напоил добре въвежда го в другата стая гдето щел уж да пренощува и с една брадва го поваля на земята изнася го нейде и го закопава. Веднага натоварва конете си и фамилиярно по скрити пътища отива в Троян и там се установява и се казвал там Петър Папазов (в това село има и до днес един род който се казва Папазовци и те казват, че съ дошли нейде от Разлога) за да заличи следите си обаче и това ниго уталожило от старах да не се узнае кой е ! Още в скоро време заминава с една група шопи които отивали за св. Гора и с тех преоблечен като шоп отива в св. Гора и става монах и се именува Паисий като се настанява в Хилендарския манастир и тъй се изгубва неговото родословие. Той до смъртта си не е посмял да каже месторождението си зарад страхът му от турците , а е казвал само че е от Самоковска епархия, за който се вече знае е странствал, изследвал, написал и направил за Българския народ чрез неговата Българска история наречена “Царственик” , а за сестра му се знае че след некой ден е била намерена удавена във валевицата която е до градината им до къщата им от майка й която я извадила с кука за косата й ; предполага се че или тя се е самоубила или брат й я е хвърлил във валевицата да не каже некъде за случилото се, или е казала на некой от чорбаджийте и за да се не усети що е станало е хвърлена във валевицата – защото после станало голямо издирване за този Субашия къде се е изгубил. (този Отец Паисий първото име е Стоян Баханов той се казва след всички тези събития си дошел в родното село и живеял некъде в роднини близо до глазне и като стар и дрипав калугер заповедал като умре за го закопаят в гробищата от вън в местността “Парцалето” близо до Вионовото блато и той си нагласил ковчега си от черна мура борикести дъски а кръстът си изработил грамаден дарвен кръст тоже само борика който кръст като толкова е бил пресечен от Българските войници през 1912 г. за разпалване на огъня им като са били на лагер на Вионовото блато”
Повествованието е същото, като има малко повече подробности от живота в Банско. Една от тези подробности обаче е показателна за познаването на банскалии на История Славянобългарска. Й. Чучулаин пише:
„Той до смъртта си не е посмял да каже месторождението си зарад страхът му от турците , а е казвал само че е от Самоковска епархия, за който се вече знае е странствал, изследвал, написал и направил за Българския народ чрез неговата Българска история наречена “Царственик” ......“
Интересно е да се отбележи, че един от преписите на Паисиевата История, макар и късен е направен от същия Й. Чучучлайн, като той е преписвал от Печатното издание на книгата – „Царсквеник“. Този „Царственик“ е издаден от Христаки Павлович и в него не е споменато името на атонския монах. Въпреки това преписвачът е знаел самоличността на автора. За разлика от Троянския вариант на „този Отец Паисий първото име е Стоян Баханов“.
Според Надежда Драгова (4) това е : „Една класически построена балада на сантиментализма от миналия век.“ Версията е много популярна, но е „най-невъзможната“, защото за убийство на турчин не е възможно да се скриеш в Манастир, а само „под хайдушки байрак“. Никой манастир няма да се рискува да подслони и тържествено да подстриже човек, когото властта търси да накаже. Необходими са и разрешения от епархията, тескере за пътуване, за да бъде приет от административната власт на Атон. Съдбата на роднините на беглеца също е жестока. „Легендата се оказва съвсем дезинформирана, което говори, че е млада.” (5) Михаил Арнаудов също разглежда тази легенда и не намира връзка на Папзовци с Паисий Хилендарски и брат му хаджи Вълчо.
Чучулаин не съобщава от кого е научил това, а Власи Илиев Лингорски заявява, че неговият информатор я знае от кираджии от Разлога. От друга страна самият Чучулаин се е оплаквал, че се налагало да преписва своята история на Банско, защото я бил дал на някакъв учител, който не му я бил върнал. Написаното от Й. Чучулаин е използвано и от краеведи и журналисти през периода 1920 – 1950 години без да се цитира източника и по този начин се мултиплицира разказаното. Вероятно така е достигнало и до Димитър Талев, за да напише книгата си „Хилендарският монах“, която макар и не сполучлива и съвсем не достоверна е оставила дълбоки следи в съзнанието на хората. Сега вече написаното в този роман се разказва като предание в Банско. Интересното е, че единствено банската версия не е издигната и защитавана от местни краеведи, както останалите версии, а от известни учени.
Можем да добавим още, че въпреки всеобщото мнение, че Паисий се е криел от властта и за това не ни е съобщил родното си място, не е логично да съобщи името на брат си Лаврентий и по този начин да го изложи на риск, ако е имал притеснения за живота си. Самият Лаврентий като игумен и духовник на братята в Хилендарския манастир е бил известна личност и неговият произход и семейни връзки не са били тайна.
Да се върнем на троянската легенда. Както посочихме Йонко Чучулаин бърка века, когато е живял Отец Паисий, като посочва 17-ти век. Власи Илиев Лингорски пише за заселването на семейството на троянския Паисий в Троян в средата на 18-ти век, когато Паисий вече се е замонашил.
Историята на монаха Паисий от Троян намираме в „Летопис на Троянската обител, намираща се в архиепископата Великотърновски и в епископата Ловчански”(6) Изброени са имената на игумена и монаси, измъчвани и убити от турците по време на кърджалийските нападения. Това са Пахомий, Никодим, Теодосий и др. По това време голяма част от монасите се разбягват. По-късно се събират под ръководството на преподобния Паисий:
„Тях пък ги събра в обителта преподобния Паисий , и той родом от Сопот, който бил по преди йерей и женен. Докато още бил жив Пахомий, той бил в обителта и служел в църквата. И разбойниците, убили Пахомий и Никодима, го пощадили, тъй като видели неговите прости нрави и неговата проста риза, с която бил облечен. Този Паисий след убийството на Пахомий доведе до своето отечество Сопот своята съпруга и с нея се съгласиха двамата да приемат монашески образ на живот и заявиха това пред самия йерей Ловчански Антим Първи, който ги и подстрига тях двамата в лето 1785. След това Паисий изпрати своята съпруга като монахиня наречена Варвара в своето отечество, в девическия манастир; сам той остана в Троянската обител и братята го поставиха за игумен. Той началствува над братята 32 летя, бе във всичко въздържан и добродетелен. Той събра още много монаси, а малката по-рано каменна църква – продължи и украси; и по-хубави килии създаде за братята, и гостоприемница за идващите на поклонение християни, която цялата, заедно с църквата, видима беше даже до лето 1835. Той създаде на половин част на юг от обителта от друга страна на река Черни Осъм скит на името на чудотвореца Николай. Като достигна дълбока старост, и като усети своето скорошни отшествие към бога, той съзва братята и като им каза поучително слово за любов, смирение и въздължание, отиде с мир про годпода бога в лето 1817, месец февруария, 12 ден.”
Както се вижда от този летопис на Троянския манастир, там наистина е имало монах и игумен на име Паисий, който първо е бил свещеник и женен и следователно напълно възможно е да е оставил потомци, каквито са фамилията Папазовци, които претендират за потомци на Хилендарския монах. Троянския Паисий е преживял ужасите на кърджалийските времена. Като се съпоставят годините, този Паисий би следвало да е предполагаемият според „Троянската легенда“ братов син на българския историк - Пенчо, а съвпадението на имената е довело до конструиране на легендата и нагласяне на имена и дати в предишното поколение.
Същото се отнася и за предполагаемия брат Вълчо, който според троянецът Власи Илиев Лингорски през 1750 г. става Васил. Хаджи Вълчо – братът на Отец Паисий е роден около 1703 г. и е завършил земния си път също като монах под името Пафнутий в скита Черни вир на Зографския манастир Света Гора около 1770 г.(7) , а родът и наследниците му са известни и много добре проучени. Като голям критор и търговец работил в Западна и Средна Европа за него има неоспорими документални свидетелства в чужди архиви. Така например известно е от австрийските данъчни регистри точната година на раждане на един от синовете му Радован х. Вълчо – 1724 г. (8) Според В. Лингорски „Селището им останало пусто и проклето. И до скоро никой не смятал да се посели в него.“ Тази информация има от търговци от Разложко. Във връзка с това е интересно да добавим, че за такова прокълнато място няма спомен у преките потомци на хаджи Вълчо или в историята на Банско, но съществува спомен за изоставено местоживелище в семейните предания на друг голям род от района. Това са Дивизиеви от с. Елешница, Разложко. Те също претендират за родова връзка с Паисий Хилендарски, като съпругата на техния родоначалник е внучка на хаджи Вълчо.
Троянското предание, като най-близко до Банско може да се изучи по-задълбочено с цел разширяването на знанията за историята на селищата Банско и Троян, както и за родовите връзки между тези селища, но не дава убедителни доказателства за някаква доказана връзка на троянски род Папазовци с великият Хилендарец.
1. В. Мир 3534, 18.04.1912 г.
2.В.Ил.Лингорски, Отец Паисий Хирендарски е от Троян едно Мнение, в. Мир 1934 г.
3.Държавния архив – гр. Благоевград. ЕП -88
4.Надежда Драгова ,Книга за Паисий, С.1981 стр. 75:
5. Пак там.
6. Начев В и Ферманджиев Н., Писахме да се знае, приписки и летописи, С 1984
7.Екатерина Бояджиева, Банско, неугасващи имена от Възраждането, стр. 22
8. Polychronis K. Enepekides, Griechische Handelsgesellschaften und Kaufleute in Wien aus dem Jahre 1766 (Eine Konskriptionbuch), Thessalonike 1959
СЛЕДВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар