вторник, 12 май 2015 г.

ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА ПУБЛИКУВА МАТЕРИАЛИТЕ МИ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОД ЧУЖДО ИМЕ. НЯКОЙ СИ ТОМА СПАСИЕВ

ТЪРГОВЦИТЕ И ХРАМА - СВЕТЛАНА ДЯКОНОВА - АРСЕН

В колонията в Пеща в края на ХVIII в. живее и работи банският търговец Алекси Хаджиниколович Сирлещов, докато братята му Ради и Арсен са в Банско, а съдружникът им Симеон Вълко /от Добърско/ е във Виена. Титулярът на фирмата, баща им хаджи Никола най-вероятно е в Сер.
На 6.11.1788 г. От името на цялата гръцка община е изпратена молба до наместническия съвет в Пеща, с която се иска разрешение за построяване на нова православна църква с мотива, че православната църковна община се състои от сърби и гърци, макар и еднакви по религия, различни по език и гърците не разбират службата, която се води на сръбски език. Наместническият съвет нарежда в съществуващата сръбска църква да се служи и на гръцки език, но сърбите отказват под предлог, че църквата е основана от тях.

В молбата на гърците се изтъква, че църквата е твърде малка и не може да побере черкуващите се. Главите на семейства, поемат ангажимент да построят нова църква, за което искат разрешение от управлението на град Пеща и мнението на будимския сръбски епископ Стефан Стратимирович . В своя отговор той категорично се противопоставя на желанието на гърците. Според него православната общност се състои не от две, а от четири народности – сърби, гърци, македоно-власи и българи. Всички православни с изключение на стотина души разбират сръбски, а освен това служба има и на гръцки. В една нова общност биха се появили пак нови противоречия, например между македоно-власи и гърци, които и в други градове имат раздори помежду си. Епископът прилага и списък на тези, които искат да строят църква – 25 гръцки домакинства, 41 македоно-власи и 3 арнаутски домакинства т.е. 69 с 466 членове на семейства. За окончателното решаване на въпроса е назначен специален пълномощник със задача подробно да разследва случая. Накрая главният съдия докладва делото пред магистрата. Междувременно броят, на тези които изразяват желание да подпомогнат построяването на новата църква нараства на 179 домакинства с 620 членове. Те обещават да депозират 49865 форинта. От тази сума гърците предоставят 32464, а куцувласите 17401.
След всичко това въпреки протестите на сръбската страна, въз основа на положителното мнение на пещенския магистрат от 27 ноември 1789 г., Наместническият съвет разрешава построяването на новата църква, като общо дело на гърците и куцувласите, които по този въпрос показали пълно единство. Още същата година Деметър Аргири и още петима гръцки търговци откупуват за 20150 форинта мястото от католически орден , където през 90-те години на ХVІІІ в. започва строеж на новата църква, в която се служи само на гръцки. Междувременно, за да има място за извършване на черковните служби докато бъде построена църквата новата общност получава разрешение № 20073 да основе параклис на ул. „Галамб” в сградата на църковната община на 21 октомври 1791 г. Параклисът е ползван почти десет години . Историята на създаването на този църква в Пеща е съобщена от унгарския учен Фювеш в Ö Füves A, pesti görögök önallosagert folztott harca 175 evvel ezelött. Той не съобщава данни за становището и участието на българските търговци в строежа на църквата, но във своята книга „Балканите и унгарският пазар през 18 в.” Марта Бур – Марковска отбелязва, че в столичния Архив на Будапеща се пази папка с документи, отнасяща се до строежа на църквата, която е надписана по следния начин: “Görögkeleti romanok es bulgarok temporuepites“(Intimata a.m. 4294) – Построяване на църквата от българи и румъни. Това означава, че българите са се присъединили към гърците и куцовласите. Дори може би част от цитираните гръцки семейства да са били всъщност българи.
Ето какво разказва Н. Ничев – български легационен свещенник през 30-те и 40-те години в българската църква към дипломатическото представителство в Будапеща – в статията си „Български паметници от ХVІІІ в. В Будапеща” в. Зора, г. ХХІV бр. 6938 от 12 август 1942 г.
„Всеки българин, който е имал случай да мине през Будапеща, пътувайки с параход по Дунав близо до пристанището на града е забелязал един величествен храм в православен стил с две високо издигащи се камбанарии ..........
Не далеч от северния вход на църквата ще се натъкнете на паметна плоча висока 1,20 м и широка 80 см. Със следния надпис, написан на чист български език с български букви:
„Алекси хаджи Николович, българин от Разлога, Македония, на 53 години, умрял на 23 март 1802 година.” Същият този надпис по-долу е написан на гръцки. ..........
Около църквата има една триетажна стара постройка по
нуждите на църковната община. Разглеждайки зданието но първия етаж над вратата на църковната канцелария видях друга плоча със следния надпис на унгарски език (Görög keleti es macedon Egzhazközeg), който надпис на български значи : „гръцко източна гръцка и македонска църква”.
Данни за историята на тази Будапещенска църква свещеник Ничев е научил в писма на унгарското държавно хранилище на историческите писма – държавен архив. Може би това е същата тази папка, за която пише Марта Бур – Марковска.

„На 19 ноември 1791 г. значи по време на духовното и политическото ни робство – в Будапеща пребиваващите там българи и гърци, разни търговци и занаятчии се събрали на общо събрание и решили да основат църковна община и да построят храм. Когато станало въпрос как да се наименува общността, гърците настояли да се пише: „Гръцко-източна гръцка община”. Будният българин Алекси х. Николович протестирал, като заявил, че те не са гърци и не могат да приемат тая формула. След дълги пререкания и понеже българите са били мнозинство, спрели се на по-горе цитирания надпис, който днес стои на паметната плоча. Председател на първото настоятелство е избран хаджи Николович, а за подпредседател грък Агорасто. След смъртта на А. Х. Николович за председател е избран грък.”
В цитираната статия свещенник Ничев твърди макар и доста емоционално, че българите са били мнозинство. Както отбелязах по-горе, голяма част от българските търговци са били записвани в Европейските страни като гърци като определение за тяхната гръцка-неуниятска вяра, т.е. православна вяра.
Ако пресметнем броя на участвалите в построяването на църквата домакинства и броя на членовете на същите и сравним с данните, които дава епископ Стратимирович (въпреки че той като заинтересована страна би могъл и да не е коректен) за незнаещите сръбски, т.е. за разбиращите само гръцки език излиза, че в действителност гръцки са едва 16 или 28 домакинства, тъй като средния брой на членове на домакинствата при двете „преброявания” се мени от 6,7 на 3,5. Може би за намаляване на средния брой на членовете на домакинствата играят роля именно присъединилите се български търговци. От данните, с които разполатаме за тях, знаем, че те рядко са били в чужбина със семействата си, а членове на домакинствата им са били по-скоро калфите и чираците, на работа при тях. . Следователно не случайно в унгарските архиви документите за построяване на православната църква в Пеща са надписани по този начин, а именно - Построяване на църквата от българи и румъни.
За активното участие на българите и в частност на банскалията Алекси Хаджиниколович (Сирлещов) в построяването на църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Пеща говори още един интересен факт. Според най-новите проучвания на творчеството на иконописеца и основател на Банската иконописна школа Тома Вишанов – Молера в Унгария са открити много негови и на неговия кръг творби . Те се намират в сръбската православна църква в Будакалас и в православния храм „Успение Богородично” на площад „Петьофи” в Будапеща – същата гръцка църква, чието строителство започва през 1791 г. Според Марта Надь в споменатите църкви се намират 43 икони, създадени от кръга на Тома Вишанов – Молера и голяма част от тях са елементи на общ ансамбъл. Тя смята, че Тома Вишанов – Молера и неговият кръг са нарисували иконите от иконостаса използван още в първоначалния параклис. Според нея основоположникът на банската живописна школа е препоръчан на гърците и армъните от сърбите, с които живописецът е имал контакти още от времето на своето обучение. Като се имат предвид, обаче изложените по-горе обстоятелства по изграждането на православния храм „Успение на Пресвата Богородица” в Пеща можем да твърдим, че Тома Вишанов – Молера е получил поканата за тази работа от своя сънародник Алекси Хаджиниколович Сирлещов от Банско. И по-късно тази църква запазва присъствието на българите. През 1818 година свещенник там е българинът Йоан Теодорович, който е записан като спомощесвувател на изданието „Мизимацъ Г. Доситея Обрадовича, Част Втора Собранiя разныхъ Нравоучителныхъ Вещей въ ползу и увеселенiе у Будим 1818“

Самият иконописец Тома Вишанов – Молера произхожда от средите на търговците от Банско. Според сведенията за неговия живот, той е заминал за Западна Европа заедно с керваните пренасящи памук и сахтиян и е отишъл да учи рисуване с издръжакта на банските търговци . Вероятно е заминал около петнадесетата си година, на колкото години е заминал и Георги Хаджи Иконом – търговец от Разлога във Виена през 1766 г. В семейната история на Хаджипоповия род, писана от пастир Герасим Попов около средата на миналия век и допълвана от негови племеници , се споменават двама братя на Тома Вишанов, чиито имена са неизвестни. В публикуваната от Полихронис Енепекидис “Konskriptionbuch” фигурира Георги х.Иконом от Разлок, Кралство България, който вероятно е един от тези братя . От сведенията записани от виенските власти може да се види ранната възраст, на която са заминавали в чужбина бъдещите търговците. В случая Георги Хаджи Иконом на 16 години за пръв път отива във Виена. Това се случва през 1758 г. , вероятно по това време или малко по-късно заминава и Тома Вишанов. Той прекарва около 30 годни в Средна Европа, където учи живопис и след това рисува за православните общности, установили се там.
Тома Вишанов – Молера и по-късно не прекъсва връзките със средата си. Дори продължава да се занимава с търговия. За това може да съдим от тефтера на хаджи Димитър от Банско, където има запис отнасящ се до Тома Вишанов Молера (Кир Томата Х.І., Томата Хаджи Икономович, Молера Х.І) . Този запис е от Сер от 1803 г. и е за негов дълг в размер на 1400 гроша „заедно с файдата” към Димитър Хаджистоилов. Тъй като се споменават и 4 чифта вретища (чували за опаковане на памука) и 46 гроша кирия /транспортни разходи/ – обикновено представляваща 10 % от стойността на памука, сигурно става въпрос за дребна търговия с памук, която Тома Вишанов е осъществявал наред рисуването. Освен това и в Банско („в селото”) „Томата хаджи Икономович” е взел на заем 909 гроша. Тези нови сведения, макар и далеч от творчеството на големия майстор, хвърлят светлина върху неговия живот и потвърждават твърдението на изследователите на творчеството му, че завърнал се в Родината си той не е приет от православните християни и е получавал много малко поръчки за работа. Това го е накарало да се занимава и с търговия на памук.

В БЛОГА НЕ ПУБЛИКУВАМ ИЗТОЧНИЦИ И БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ, ТЪЙ КАТО ОТ ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА ПУБЛИКУВА МАТЕРИАЛИТЕ МИ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОД ЧУЖДО ИМЕ. НЯКОЙ СИ ТОМА СПАСИЕВ

петък, 7 ноември 2014 г.

Кратко Описание на заселването на Банско, събрано От предания на стари хора Събрал: Иван Д. Чучулаин На 1928 год.

Кратко
Описание на заселването на Банско, събрано
От предания на стари хора
Събрал: Иван Д. Чучулаин
На 1928 год.


Предговор

Обяснение


За събиране на тези предания за зеселването на Банско и другите исторически сведения са ми послужили следните обстоятелства. Баща ми Димитър Кръскюв Чучулаин беше по занятие папукчия (обущар) и беше най първия майстор по онова време между обущарите и всички стари чорбаджии дохождаха в дукяна му да си прават попрявят обущата си. Той беше любопитен да ги разпитва за стари работи и истории за Банско, така и майка му (баба ми ) Мария Чучулаин и тя имаше тази черта да приказва за стари работи. Сведения даваха старите хора като: Дедо Георге Марков х. Русков стар дългогодишен кмет , Дедо Тоше х. Стоянов, Дедо Никола Кожарев, Дедо Димитър Ив. Х. Вълчев тоже дългогодишен кмет, Дедо Георе Лз. Голев, Дедо Георге Кочуков, Дедо Лазе Никулчин и други....
Аз като дете зяпах да слушам разказите им запомнювах разказите им. Така останалото в паметта ми написах настоящата история по заселваето на Банско и че ако знае некой по-точни сведения да ги напише – като не претендирам че мойто описание е най-верното – което ще сравняват четците ако се яви повторно друго описание за Банско.

Описание
По
Историята на поселището Банско събрано по предания от стари хора.
(събрал и наредил: Иван Димитров Чучулаин от гр. Банско)

Тази кутлувина между планините: Рила, Пирин и Доспат се е казвала Разложка кутлувина от най-стари времена като место не на главни пътища е било прибежище на видни хора критически времена.
Местонстта е била гористо място, заселена е била на малки поселища (махали) и се именували повечето на имената на черквите им коита са били построени във всяко поселище, или или пък на други имена които сега носят. Така в околностите или синора на Банско са развалините на тези черкви и места. Те са: Св. Тройца, Св. Неделя, Св. Четирийсе, Каменица, Кефанца, за която черква при разкопките ѝ от Дедо поп Димитър Рабаджиов – казваше че била с западна черква (католическа) види се и от Римското господство в Македония: после са Рупчовец – Св. Среда, Св. Архангел, цареви падини, Св. Илия, Св. Варвара и Св. Текла от тези двете поселища са дошли хората в Банско. – затова имаме местноста Дъбовец до реката Места ( Кара-су) на които хора и до днес потомците им имат имоти там. Това са Клечорови, Говедареви, Кехайови, Кърлеви и пр. т.е. махалата към Костови блата, а некой си отишел в Елешница, като жена му била от Елешница, затова имат Елешничаните некое място по край реката наречено „топилото” ( понеже има топла вода) останало от този човек по наследие. После следват Св. Георге, това било най-голямото поселище като на пътя за вътрешността на Македония и за България ,там и до днес се виждат тухли развалините и на голем хан които се намират на Голевата нива, която и до днес се нарича от тех „ХАНО”. Имало е направен водопровод с чиста Балканска вода, доарана от четири и повече километра от местността „Чучурето” по пътя за „Пресечен-камен” а главата и е по-горе гдето се казва „Варницата” и гдето е правена вар за градиво на поселищата защото има изобилен материял бел камен и дърва за гориво. Този водопровод е направен с калени тръби, от които се извадиха доста много за направата на сегашната чешма на местността Св. Георго. Тази стара постройка е така солидна направа че при все че е голямо днеска Банско – дали ще може да направи такова нещо и да похарчи толкова пари. После мествостта Рупчовец и Каменица, от Рупчовец се казва че са били „Рупи” и след дохождането на турците – повечето избегали по Доспат планина и заселили селото „Рупчос” което е било после потурчено, а от Каменица заселили селото „Каменица”в Чепинското корито. После : Св. Никола било е и матнастир, Св. Атанас, Св. Димитър (тоже манастир) гдето посадени дъбови дървета на тази височина когато всичко наоколо е борова гора. После идват Св. Яким, Св. Влас, Св. Иван и Св. Петър и Св. Павел. Това поселище е било много старо, като били посадени две дъбови дървета и носели название : едното Св. Петър – другото Св. Павел и казват че си много приличали по ръст и фигура и който знае дървото Св. Петър колко грамадно беше – ще си представи и за другото дърво. Дървото Св. Павел е било паднало от силен вятър есентана 1857 година, а другото Св. Петър (казва се че има фотография от него когато е съществувало у г-н Байкушев горски инспектор в България, който дохождал в турско време в Банско и го е фотографирал) Тоже ветер паднало през мс. Авг. 1912 г. преди започването на Балканската война.( Това место е служело и за гробища на поселищата на разпръснатите по местността „Крайнец” малки поселища тоже и от така неречините „Грамадето” което показват овощните дървета – защото това не е случайно изникнало а е ръка засаждала, а местността е само камъни а работната земя е от един до три декари най много и ако иска некой да си набърка две пърчета ниви – нема възможност да вдигне ограда (камъните) помежду им. От там са горна махала и тези около местността Костови блата.) Това величествено дърво е било според показанието на горския инспектор най голямото в Балканския полуостров. После идват „Шипоцко” от тази местност се казва че са потомци Самоковското село Шипочен и според други и селото „Шипка” на Стара планина. От там са родовете х. Рускови, х. Ласкови, Чалини и пр. После иде „Карагонско” или „Капетаниц”. От това поселище са: Кадеви, Юнчови, Рупчини, Чекарови, Колчагови, Дурчови и пр. То е било като център, в него е бил управителят на целата кутлувина, името му е било Бан (княз) и на негово име е кръстено новото сгрупирано поселище наречено Банско а от топлите води ( бани ) които са в неколко села. Местността Карагонско се казва че водата за водениците му и за напояване околността му е била докарана от реката която днес се нарича Бела река (Ярко) която тече под Предел в Мехомийско на която се вижде и днес канавът водящ в местността Карагонско за напояване поселището. После Св. Петка манастира „Панаигоден” и „Св. Марена” . Църквата в Карагонско е 25 м. дължина и 16 м мерена по развалините и там е служил некой си свещенник толкоз шишкав че е влизал в църквата на преко през вратата. Той е служил и в манастирчето „Панаигоден”(1)
Още по на запад е имало и други поселища към Предел. Там е бил и глвния затвор за престъпниците (тъмница) и до днес съществуват развалини и извори наречени тъмничните кладенци. Те са сега в Мехомийски синор а са били вътре в крепостта. По нататък са били белите църкви, Св. Катерина и др. В Мехомийски синор.
Като дошли турците в Балканския полуострови(2)го завоевали – най после дошли и в тази кутлувина, като са стояли 70 години в тогавашната им столица Едрене (3)и след покоряването на целия Балкански полуостров със Сърбия, Влашко и дори Вена(4)и след близо до 100-120 години те дошли през планината от Самоков над с. Недобърско (5)и Годлево и се опътили за Мехомия – тогава се казвала тя Разлог.(6)Жителите ѝ тогава се изплашили и се събрали в църквата им на молба и некой си стар свещенник казал: да намерат вино и да ги пречасти всички и после да умрат от турския ятаган. Те потърсили вино не намерили за преческа тогава турили вода в един мех който е носил вино. Сплакнали меха и във вид на вино пречестили всички. Като дошли турците по чуда не ги избили и те с тази вяра, че са се спасили с тази преческа преименували разлог с името МЕХО-МИЯ което име носи и до днес. До освобождението през Балканската война 1912-1913 г. имаше там кули останали още от Римско време като крепоста за отбрена от външни влагове и беха до тогава в турски дворове: 1)Кула в двора на х.Сулиман Боюклийски, 2) кула у Бегови в градината на Сулиман Чауш, 3)в двора на Молла Салий Асан Агов и 4) кула на пазарището която имаше и Часовник и от нея се хвърляше голема пушка през Рамазана. В турското министерство но войната (харбие-назари) гдето са вписани завоеванията казва се: се е записало завоеванието така: Разлог казаси, Ситан калеси, Чам Бахчеси т.е. (Разложка околия, Ситанската крепост, в Боровата градина) защото с тази Ситанска крепосткоято се нарича и днес „градището” се задържали и не се предали отведнаж на турците по първите хора и се водил бой а турците с топове мъчели се да разрушат крепостта и за да могар да я обстрелват по направо турците направили издигнато място, което направили с донесена пръст с торби а това издигнато място се казва сега „Пончина могила” на която искачили топовета, но и това не помогнало, нито могли да се доберат до нея че место от северо-исток е недостъпно, а из запад на дерето към „Църна – могила” е било заградено с дебел зид и не са могли и от том да влязат . Вътре в крепостта те са имали достатъчно вода и провизии, водата е била взета по калени тръби от горния чучур на църно-могилския път от коитж тръби и до днес се намира от страната на височината по „Ситан”Преданието казва: че турците хванали некоя стара жена и много я мъчили и истезавали да каже где е водата им и за да не обади точно казала им: вземете едно магаре хрането го и недавайте му вода и след три дена пуснете го – то ще намери водата! Това като направили и пуснали магарето – то взело до копо с ногото на едно место и ти (турзите) раскопали и намерили тръбите и пресекли водата. Тогава хората избягали по горото като оставили всичко ценно в некой бунар вътре в крепостта и го затрупали и забегнали по другата река в местността наречина „Циганското градище” за различие от другата крепост. Това място тогава било непроходимо от гора и скалисто място. От там полека – лека се добрали до други хора от поселищата и така се заселило ново село Банско (тогава са избите по първите хора а другите са останали да обработват земята).
Когато се събрали хората от разните махали да заселят Банско те го нарекли на владетелът им княз (Бан) и най напред дошли от поселището Св. Троица и турили началото на Банско ( то е било първо гористо място и под него върбеняк и водно място) от които първия е бил некой си Хаджи Захо който е бил и най богария човек на онова време и си направил къщичка в Боровата гора до реката, която къща беше много стара и беше по наследство на дедо Захо Витанов, но тя изгоря на 1869-1870 г. с нея изгоря и дедо Захо Витанов, който след един ден умре от раните си. Тая къща беше с цели дъски, понеже не е имало още бичкии (триони) за дъски(7).До него дошъл хаджи поп Висарион (Вишан) от когото се води родът Х.попови. После: Боини които и днес имат така наричано место „Мурите”, понеже е било мурова гора. След тех Събеви, Йопеви, Калистрини, Бергови и пр. От тези Бергови има и в Голийна Баня изабщо долна Глазне махала на които до днес нивите им са нататък към Св. Троица и още надолу както казахме към Мурите неки си отишли и към Баня а повечето се преселили в Банско, а и нивите им като са били надолу – затова стария синор на Банско е до средата на Бане т.е. до така наречените „селските копане” но по-после са били истикани нагоре и за определяне на синора е издигната една „Бунка” която стои и днес под блатото „почивачката” из западната страна на шосето. Този х. Захо основателя на Банско от когото потомци Витанови – той съградил в с. Баня така наречената българска баня, сводообразно солидно здание с гранитни камъни вътре в басейна и на когото е записано името на горния праг на Банята ( на каменния праг) грубо издялано „х. Захо” а в по-последно време като се умножило населението и се утеснило пералището наречено врещег е направен втори врещег от х. Стоил от Банско който носи и сега името х.стоилов врещег който е много модерен, постлан е с бели плочници от долу а наоколо с дълан гранитен камен, обаче водата му е по хладка от другия врещег. От водата по край врещега влиза в басейна на Банята, която го розхлажда и от студената вода която тече по край нея, защото самата вода е много топла и миризмата и е на кюкюрт (тефе) или развалени яйца. Така че от всички развалени поселища (трохалища) се групирали около тези първи поселници на Банско са основали селото Банско. След неколко време е минал един турски паша на име Солиман Паша от Пловдив за Сер и от гдето минал всичко потурчил. Тогава са потурчени Доспатските българи наричани „Руппи” и Бабяк и Дервентските села към Неврокоп и им дал името помаци т.е. потурчени българи.
След тези събития като се установили преселенията и зеселищата почнали хората да се увличат и в търговията, която полека-лека е достигнала да цветущо състояние от 17,18, и 19 – векове за което изобилстват писма на Банско наречие. Те (търговците) най напред са били от с. Недобърско, после от с. Обидим и сетне от Банско. Защо са били първо от Недобърско? Това свидетелсуват Старата им черква Св.Св. Тодоровци Тирон и Стратилат, съградена през 1122 г.(8)и на сградата ѝ има камък в олтаря ѝ с византийския двуглав орел което показ, че при падането на България под Византия в 1070-1090 година е прибрало царската фамилия и Болярите, които се крили из непроходимите лесове на Рила и Пирин ; в тази черквица е имало черковни книги написани на зайчи кожи и старо-Българско Евангелие които книги ги взел един мехомаийчанин на име Яне Боткин и ги предал в Пловдив на некой евреин и може да са вземани после от находящя се в Пловдив Руски консул и занесени в некой музей и така се изгубила тази многоценна архива от най стари времена.
Затова именно са произлезли от там първите търговци които со били потомци но бивши боляри търговци от България, а от Обидим като големи скотовъдци които са пращали зимно време стадата си на паша във вътрешността на Македония дори до морето и са се сношавали с тези търговци , като са имали и много коне за пренасяна на стоки и така се зародило така да се кажи това приятелство и после сдружение за търговия като богати хора, а като се оформило вече поселището Банско, явили се от всечки поселенци богати хора и поели те търговията и като по-напредничави заели така да се каже в техни ръце търговията съз запад, като ходили в Париж, Вена, Буда-пеща, Венеция, Лайпциг, Нюрнберг, Рогоза и др. Градове. Те изнасяли от Сер памук, сусам, анасон, кожи от дивеч, обработени (сахтиян и мешин) за което е било доста развито табакарството в Банско, а главния депозит за складиране на събраните стоки от Македония е бил у търговеца Лазар Думбата(9)в Сер. ( Този тарговец във време на Наполеоновото нашествие в Австрия през 1812 година, който унищожил парите на Австрия – нашите търговци се въздържали да ги необменяват и така полека лека падали парично и се прекратила търговията им, а този Думбата съумял тогава и като падали парите той закупувал къщи и места в Вена, а като дошло нормално време - той останал в голямо имущество и бил най богатия търговец в Вена, а и до сега съществува от този род видни политически и търговски хора наричани по прекор „Думба”) А търговци от Банско са били х. Стоил и син му Пантелеймон(10) , Х. Вълчо, и синът му х. Георге един от основателите(11)на Зографския манастир, гдето и до сега се казва едно придверие в сградата на мънастира „Хадживълчевата махала”, тоя х. Вълчо е съградил един хан в с. Даутлия(12)над Сер да събира 500 коня за кираджиите които са чакали там догдето се приготват товарите в Сер, после съградил моста на Кара-сув обидимското место, за да минават на Елешничко – през гората на Матан дере по стария Римски път през Къркария, црънча, на пловдивското шосе – София – Белград-Вена. После са били търговците: Михаил Тод. Герман(13) , х. Никола Сирлещов, Бенини, поп Тодор, Велеганови, дедо Тодор Мутавчиюв, който пръв е донесъл железна каса да си пази парите, която синовете му така наречини лисета (които са били много развратни) я изнесли една нощ на Костови блата при циганите и с големите чукове я били една гощ за да я разбият и да вземат парите му, но не могли да я разбият. После хора му казали де е касата му и той отишел с кола и си я прибрал. После идват х. Ласкови и брат х. Петър който е бил бездетник и имуществото му повечето на Лаго в Добринища ливада и сега се казва Х. Петрев лак която ливада е от потомците на х.Ласкови. После х. Рускови, х. Радонови и пр. И от там се донасяли всякакви манифактурни стоки и фесове, а от Лайпциг са донасяни шамии и шервета наричани (липевски шервета) и порцеланови съдове под названието Белградски – блюда. Те са докарвали парите си с кираджии, те са били сребърни и населението ги е наричало кара-грошове, те са били повечето от Австрийската императрица Мария Тереза, и се именували по турски ЧИЧЕКЛИИ т.е. цветни и от испански наричави Дириклии т.е. Стълбови, понеже Испанския герб е имаше вид на два стълба прикрепена корона.
Като са доносили парите с кириджиѝ със стока наричан керван т.е. много коне чета кираджии е било обичай да ги посрежнат от вън на селото близки и приятели, после ги събирали у тех на угощение и са туряли парите си но един куп на двора и са играели хоро около тех. Имало некой комик и много игрохорец когото всекога са викали на угощенията да ги весели с шегите си – той ги е прехвърлял(14)купищата пари с играенето на хорото, а некой си Кара Никола х. Радонов донесъл двадесет товара пари и като ги турили на куп той не могъл да ги прехвърли и после казвал че на всички чорбаджии прехвърлил парите а на Кара Никола не е могъл да ги прехвърли. Неговата жена била толкова капризна на тоалета си че е носила жълтици и на папуците и. Като се научили за това турците че има много пари у търговците в Банско, захванали да дохождат в разни времена тълпи въоръжени турци хайдути наричани „хайте” за да ги обират за това те (търговците) захванали да си градат къщи със скревалища наричани кимири за да се крият там догдето преминат хайтите. Имало е пазачи назначавани от търговците които като виждали че идват извиквали са: идват хайтите ! Тогава всички се криели тези крепости обградени с дебели зидове и железни врати и с дупки на зидовето наричани Митиризи за хвърляне(15)на пушка против приближавающите се хайти до тех. В тех са криели и покъщнините си и близки хора. Такива къщи са : къщата на х. Вълчо, сега притежание на наследниците от Димитър Георгиев Сирлещов, тя беше продадена от синовете на дедо Никола х. Вълчев Георге и Марко които беха избегали от него в гр. Браила в Романия; от които има фамилии видни личности в Романската администрация и военни, имат и фабрика за сапун и свещи. Също такава къща има и съседите им Тодеви и у х. Гео[р]геви. Така и къщата на х. Стоилови е била с кимер и тя е притежание на Георге Лаз. Тодев. Тя през 1878 г. в бегството ни от турците ( във въстанието наречено Разложси въстание) турците като разбили кимера и взели всичко скрито там, един казал да претрият дървото завора (Сурмета) що крепи вратата извътре за да не могат вече да се запинат отвътре – така като го претрили с трион , истекли от него пари и досументи напълно вътре и така е унищожено богат исторически материял. Има още такива къщи с креписти у х. Ласкови, у Сирлещови Лазарови нари„ана Кулата, у х. Попови още у х. Рускови и х. Никола Сирлещов бивша къща на дедо Костадин Сирлещов.(16)
От тези търговски фамилии като запознати с западната колтура – те съ въспитавали некой от децата си в Париж, Вена, Буда-Пеща, Рим и Венеция. О тех съ излезли видни хора от които да споменем ( както казва преданието) Михаил Тодоров Герман (Голев) той е бил секретар на княза кара – Георте(17) в Сърбия ( понеже е бил княза неграмотен) в време барбата за освобождение и образуване на княжество Сърбия, после министър председател и по-после след това пълномощен министър в Букерещ. Той е бил много хитър дипломат, той е диктувал на Кара – Георге какво да прави. Заради това той захванал да го ревнува и търсел случай да го махне – най много по подстрекателството на Вук Караджич. Това като разбрала жената на Кара – Георге и тайно му съобщила на Германов за намерението на Кара-Георге и той сам испросил да го пратят в Букурещ за пълномощен министър което му е било веднага дадено за да се махне от него и след заминаването му в скоро време бил убит Кара-Георге и постъпил на престола княз Михаил Обренович и останал на същия пост и при княз Михаил. Този Германов е бил женен за Италиянка ( избранница му през време на студентството му в Рим и Венеция) с нея дошел в Банско и я оставил дълго време да живее при родителите му у Голеве. Тя е научила в Банско тогавашните моми да плетат чорапи с игли без куки което плетиво и днес съществува в Банско, разни тантели и прибирани прескутници(18).Този Вук Караджич който е бил учен човек – той води потеклото си от Банско(19)– когато събирали поселищата в образуването на Банско тези махали са имали по неколко лица първенци и като съседи все съ имали вражди помежду си. Така от този род съ били заядливи хора и след време мнозинството надделяло и ги подгонили и се изселили в с. Добринища те се казвали по прекор Караджови които и до сега съществува прекора Караджови в с. Добринища. От този род излязал некой си и се завъртел некъде в Босна или Харватско и там се оженил под название караджич от неговото потомство некой си свършил университета в Загреб и като се оформила Сърбия в княжество той дошел в Белград и като начетен човек той е бил на почит, но по предение от дедове и бащи той е бил неприятел на Банскалийте които били завзели всички постове. Това се потвърждава и от документи и т.е. когато е бил Михаил Германов още в Белград и после в Букурещ той казвал на княз Михаил че този Бугарин е противен на Вас (което Германов разбрал с писмото от самия княз Михаил) а той писал на княза: да каже на Вук Караджич да се бере паметта че като се върне в Белград ще му счупи и другия крак (понеже той бил куц с единия крак) от този род е още и Стефан Караджа въспетия герой за свободата. Този Михаил Германов като пълномощен министър в Букурещиздал един паспорт на внук си Димитър Кс. Голев със слугата му Янкул циганино и този паспорт беще у мене и когато избегах от турското правителство (като кодже-башия член съдия при кадията) през 1902 г. ноемвр. 8-ми Ст.Стил взех със себе си и го предедох на Георги К. Голев който тогава беше хотелиер на хотел Брезник който паспорт е сега на лици у синъ му Димитър Г. Голев адвокат и бивш народен представител през 1926 год.
От това време е бил Марко Тодоров Везюв дипловатически агент в Цариград после в Букурещ(20) , той е личността който е действувал и посредничил за подписване “Берата” за признаване на княжество Сърбия под ведомството на Султана т.е. Васално княжество.(21)Той е ходил при всички тогавашни Паши, облечен в дълги копринени дрехи и обут с жълти островърхи ботуши и когато се им покланял и целувал полите им, оставял по една пълна кисея до нозете им със златни пари, които тогово со били “Рубий” и така се признало Сърбия за васално княжество на Султана. После Никола Бенин(22)министър на княз Милоша първите двама Мих. Германов и Марко Т. Везюв (са умрели в Букурещ като богати хора)
После Пантелеймон х. Стоилов е бил председател на търговската камара в Белград, Попов (Попович) некой си драматург и др. още и Димитър х. Попов Молера(23)– който е свършил във Венеция живописване – живописец, от който са изписани черкви в Сърбия, Рилския манастир, черквата в Банско, мънастира Зограф на св. Гора и много други черкви в България и Македония която живопис и днес е ненадмината по живопиство от други художници и от това име на немски език е Молер (живоипсец) тогавашните търговци са му турили прекор Молеров когото се води фамилията Молерови в Банско. От този Димитър Молеров е останала една ценна книга (модел) (издадена във Венеция) за иконопиството – за всички по-важни събития от вехтия и новия завети, от Апостолите и светийте в християнската въра. Тъзи книга е на немски или италиански язици. А от търговскити сметки има останал един тефтер (Регистър) от Димитър поп Тодоров от който се вижде, че е свършил този човек Висше търговско училище.(24)
Да се повърнем пак за старите търговци които доносили пари с товари, а най много на този с дванадесет товари Кара Никола х. Радонов що казва преданието: къде в Австрия имало един хан на полето, който е бил грамадно здание и в него – имало едно скривалище подземие. Една чета фалшиво-монетна дружина, та констатирала това скривалище, нагнездила се там и захванала да плаши пътниците и ханджийте и само деня стоели хора там, защото не е имало наоколо друг наблизо хан . и това се разчуло на около, че в този хан има вампири и сенки и още други страшилища Това станало известно и на висшето Административно управление, един от висшите чиновници – човек безстрашен и герой казал – че ще иде да види и констатира, що за чудо е това и ако остане жив ще казва какво е видял; така той предрешен като пътник отишел на този хан за да пренощува и ханджията му казал да не спи в него а отвън в плевнята , гдето спят всички пътници които миновот, че излиза някакво страшилище – той казал че мене ни ме е страх от нищо, аз ще спя в хано и нека ме одуши страшилището; така той влязал в една от стаите да пренощуав, на сред нощ той чуе един шум, едно бумкани и разни други слухове, той излиза от стаята и тръгва към страната от гдето иде шумът, подават се от там две светлини като очи които дори ослепяват и той вървейки напред - пада в една пропаст и го заобикалят неколко душе добре въоръжени хора които искали да го убият, обаче той добил кураж и казал им, че аз съм еди кой си и съм дошел да изследа толкоз разгласеното страшилище и ако ме убиете – властта ще дойде да ме търси и Вие ще пострадате. Те се съветвали какво да правят и решили да го пуснат с условие и под клетва да не казва що е видял (те правели пари). Той приел тово и се заклел върху Евангелието и кръста и ножа, че ще пази тайната до живот и че ако каже те няма да бъдат заловени а той ще бъде убит. Тогава го пуснали като му взели адреса и № на къщата му и улицата. Той като излязал заранта разказвал страшни неща. След неколко време един от тех дошел с един кон в града гдето живеел този човек натоварен с едни дисаги пари и му казал : благодарят ти другарите ми за твоята верност и ти испращат тези пари подарък, а те излязоха от пределите на царството. Те съ били парите 12 товара на Кара Никола.(25)Той е градил къщата от дедо Георге Лз. Сирлещов наречена и до днес кулата. Там е правено после пак пари, и некой го подсвадили на турците и в последствие даване глоби и рушвети западнал и продал и къщата за да се избави от затвор, това е стар занаят на потомците х. Радонови.
След преминаването на времето на хайтите(26)– (като изгонването им е станало тъй: те били се настанили в една ушева къща и като чули хората това нещо, събрали се една чета (дружина) под водителството на дедо Лазко Чекъров (Мечкаре) и по Маричината улица вървейки с викове и закани се опътили към къщата гдето съ били хайтите и по зидовето секали огън с ножовето си и като чули хайтите тези закани избегали и не дохождали вече) Турците поставили в селото за управители така наричани “Субаший” които съ съдили по тяхно усмотрение и наблюдавали движението на населението, да не би да се образуват за възстание, от тех е зависело докладите им до по-висшата власт и те съ разполагали с имота и честта на населението според техното усмотрение.
От тия “Субаший” един тех през времето на ІІ –а половина на 17 –о столетие(27)в Банско искал да се поругае с честта на една красива девойка и казал това направо на брат й; той (брат й) види се много хитър и в същност герой – казал му види се така: добре! За да не остане сестра му под срам от населението това нещо нема да казват никомо, да бъде тайна и след два дена аз ще те повикам и заведа у дома. За това нещо той съобщил в къщи, обаче намерението си не открил, но приготвил багажа си за пътуване с конете си, понеже е бил кираджия и водител на керван т.е. главатар на кириджий които съ карали стока на търговците за Европа и обратно и като грамотен и развит той се бил запознел с западната култура на западния свет. След два дена той според думата си дадена на Субашията повикал го у тех вечерта, след като го нагостил и напоил добре въвежда го в другата стая гдето щел уж да пренощува и с една брадва го поваля на земята изнася го нейде и го закопава. Веднага натоварва конете си и фамилиярно по скрити пътища отива в Троян и там се установява и се казвал там Петър Папазов (в това село има и до днес един род който се казва Папазовци и те казват, че съ дошли нейде от Разлога) за да заличи следите си обаче и това ниго уталожило от старах да не се узнае кой е ! Още в скоро време заминава с една група шопи които отивали за св. Гора и с тех преоблечен като шоп отива в св. Гора и става монах и се именува Паисий като се настанява в Хилендарския манастир и тъй се изгубва неговото родословие. Той до смъртта си не е посмял да каже месторождението си зарад страхът му от турците , а е казвал само че е от Самоковска епархия, за който се вече знае е странствал, изследвал, написал и направил за Българския народ чрез неговата Българска история наречена “Царственик” , а за сестра му се знае че след некой ден е била намерена удавена във валевицата която е до градината им до къщата им от майка й която я извадила с кука за косата й ; предполага се че или тя се е самоубила или брат й я е хвърлил във валевицата да не каже некъде за случилото се, или е казала на некой от чорбаджийте и за да се не усети що е станало е хвърлена във валевицата – защото после станало голямо издирване за този Субашия къде се е изгубил. (този Отец Паисий първото име е Стоян Баханов той се казва след всички тези събития си дошел в родното село и живеял некъде в роднини близо до глазне и като стар и дрипав калугер заповедал като умре за го закопаят в гробищата от вън в местността “Парцалето” близо до Вионовото блато и той си нагласил ковчега си от черна мура борикести дъски а кръстът си изработил грамаден дарвен кръст тоже само борика който кръст като толкова е бил пресечен от Българските войници през 1912 г. за разпалване на огъня им като са били на лагер на Вионовото блато – ние нива (ленище) в Забиница и като отивахме с баща ми да го вадим аз го питах: Татко ? кой е закопан тук? А той ми каза че некой си калугер Паисий и бившия мирови съдия в Мехомия Г-н Живко Христов и той чул този слух и ме запита какво зная за този кръст? Аз му казах горното сведение от баща ми и той пожела да виси мястото – обаче беше още снег и не можехме да отидем на местото гдето е бил закопан този калугер и на връщане имаше код Спасевата плевня до Глазне имаше събрали се десетина души от тази махала които очакваха да се завърнем и да узнаят защо сме ходили към този край и като попитаха съдията той захвана да им расправя че търсим гроба на отец Паисий, кой е бил той и какъв е бил той аз навръщане му направих забележка: защо каза това на тия хора, това са хора хайдуци и може би ще разкопаят мястото за да видат що има вътре и та[ка] и стана. През м. Априлий 1935 год. срещу денят Благовещение през нощта хората Георге Ив. Чакъров и Георге Бистрин, Георге Ив. Тренчов съ разкопали гробът и съ търсили пари там ( те съ по занятие иманяри) отнесли дъските от ковчега у Георги Ив. Тренчов и той ги изгорил че били боринести а дълвото от кръста що е било в земята оставили пак у него на съхранение – това казах на г-н Живко Христов бившия мирови съдия за да го изследва и да доложи на съдебните власти за изследване.)(28)
После се появил Никола поп Петров Бенин наименуван по-после в монашески чин Неофит, които е познат под името Неофит Рилски, той свършил и Гръцкото висше училище тогава в Мелник при известния професор грък Адемос .Той е първия учител на новата Българска книжнин, пръв издал Българска граматика, въспитал е много Български учители , Директор на Априловската Гимназия в Габрово, той е канен от Сръбския кнез Милош да бъде сръбски потрарх в Шабац, което той отхвърлил. Негов ученик е бил даскал Никола поп Филипов от Банско който пръв въведе в Банско Ландкастеровата метода (взаимно училище) с таблици и железни обръч. През 1864 год. е превел от Славянске на Български язик новия завет и носи името Неофитово Евангелие, бил е дълго време игумен на Рилския манастир и от там носи името Неофит Рилски, и името му е поставено извън стената на съборната черква на манастира за въспоминание. Даскал Никола поп Филипов освен в Банско – учителствувал е на много места в България и македония и във френския колеж в зейтунлука в Солун.
В по-скорошните времена(29)от фамилията Герман (Голев) е бил в Банско видно лице Лазар Тод. Германов, наличан от населението дедо Лако Голев който бил водител, настоятел и налижител така да се кажи за съграждането на Черквата ни „Св. Тройца”(той дедо Ласко е бил и наложителин върху населението под покровителството на Мехмед бей от Неврокоп, той вдигнал една нощ къщата на дедо Ласко – Глушков от мястото й на горния Бостан Голево място (?) преместил из горе пътя гдето е сега защото добровилно не отстъпвал. Още и четата на Терзи Никола – пратил и обрал къщата на дедо Иван х. Вълчев(30)като взел и той дел от заграбеното.) Имало е противници на дедо Ласко Голев за съграждането на черквата, това са били следните съселяни: Георге Хов(31)водител и последователи Георге и Атанас х. Рускови, Георге Кочуков, Никола Кожарев, Никола Гечков и др. Те предателствували пред турците, че изменяват мерката за постраяването на черквата и пр. Защото първото измерване от властите било обкръжено с колове и коловете съ премествани нощя в по-голем размир като съ правили други дупки с железни колове и съ премествали без да се ударе по същите колове и така по-малко по-малко съ окръглили такова голямо пространство. Най после за прозореца над олтаря съ казали противниците че се гледало в Мехомия и ще служи за оглед на турците против тех и с голямо усърдие и подкупи съ могли да успеят да го оставят незатворен прозореца. А те (противниците) съ правили после проклятие (анатема) на дедо Ласко Голев после го наклеветили в Неврокоп на по-вишс съд че е изел много пари от селото, закарали го там, затворили го и там умрел в Неврокоп. И такава черква не се подобна по големина в целия Балкански полуостров – защото не се побирало населението в долната черквица „Св. Богородица”. Още за черквата „Св. Троица” казва преданието. Като обмисляли старите търговци във Вена наречини Бечлий да съградат черква по голема, обаче да в сред селото по поражание на „Св. Стефан” във Вена, която е центъра на града, избрали най-напред местото, това били по-вечето градни и за да има основоние за съграждане на черква те прибегнали до олема хитрост и ето как! Първо искупили градините и ги отчуждили, после казали на турциет, че искат да съградат черква на това място, че това в стари време е било черква и че им се приказва на сън да съградат черква и че има нейде ( приказвало се на сън) останал кръст и икона стари което ще се намери за доказателство от съновидеца. След това изработили да дойде Царски ферман за строежа на черквата той съновидеца ще захване да разкопава и ако се намеир нещо за доказателство че е било трохалище(32)ще се даде позволение. Тогава те закопали един железен кръст раждясал и една стара икона пред денът на дохождането на комисията и това било пред денът „Св. Димитър 26-ти Октомври Ст. Стил и за щастие през нощта завалял сняг и се покрили следите на всичко тогава съновидеца показал неколки места да се раскопава, и тука нема, там нема и на едно место се намерило заровеното от тях кръст и икона и така се дало позволение да се гради черквата, тя е свършена на 1835 година. Най главното нещо за съграждането на черкваат е било пари от где да се вземат толкова; след многото подаръци и налози за строежа ѝ, многото ангария т.е. безплатна работа и материяли – прибегнали до заем от един Бей от неврокоп Мехмед бей (33)който имал мното пари и се казвал по прекор от самите търци Алтън бей (златен бей) че е имал тре меха от биволска кожа пълни с жълтици; от него взели заем триста хиляди гроша. Записите с поръчителите му подпичатани с печетите на първенците с красиви печати гравирани във Вена, Тези записи беха в мен събрани и ги пазех (но баща ми Димитър Кръскюв Чучулаин, след един обиск в къщата ми от турците през 1894 год. когато влезоха турски войници в двора ми – не дадоха да излезе никой от къщата ми некой, аз се сетих че ще стане нещо обиск направих се на безинтересен и се работих в дюкяна ми обущарството – аз казах на жена ми Киряфина (родена Георгева Сирлещова) която грамотна така : вземи детето си то беше още в пелени това беше син ми Евлоги, качи се на потоно, разви го и на това место в този сандък има книги и портрети , повий детето с них и слезни долу, тя го пови така станало детето като пълен човал дебело. Обаче като дойдоха големците да растрашат, те не забележиха това и така се спасиха тези документи, имаше мноо книги стари , в. „Зорница” цели години вързани по-отделно и други учебници, че бех тогава секретар на Черковно-училищната община и книжар за учениците при училището което беше основола Екзархията. Тогава беше директор на училището Лука Милийчин от Белица. След това приключение минаха неколко дни, уталожи си всичко и тези книги турихме отделно, но баща ми дойде растърси всичко, събра ги и ги изгори в пещта която гореше за печене на хлеб – тогава аз му казах недей татко така прави, а той ми каза: че ти повече ми си мил от тези книги, а може и дрг път да ти претърсят къщата и защо да пострадаш? За това да съм поне от тези книги свободен. Най много съжалявам за тези записи и за препис на Пайсиевата История така се изгуби тази ценна архива.) От моя препис на Пайсиевата История има препис у Иконом Костад. Ив. Чучучлаин запазен до сега който я преписа от мен. За този Мехмед бей се казва още: във времето на възстанието на Сърбия за освобождението ѝ от турците като навлизали на вътре турците - пленили от некоя богата фамилия между другото и две деца братя мъжко и женско, името на мъжкото било Никола(34) , а сестричето му неизвестно, давали ги в Банско и един от Банско търговец на име Георге Хаджиов е бил бездетен и ги изкупил за да ги усинови, обаче негови неприятели между които е бил най влиятелния пред Бея дедо Ласко Голев, той дошел да ги види и се спазарил с него (срещу пари види се) да вземе той момчето а Бея да вземе момичето и го отвел в Неврокоп – като навършило дванадесет годишна възраст, той го взел за жена и от нея се е родил синът му Тефик бей когото изучил в Париж и той е бил голем защитник на Банско до гдето се сгради черквата; той много пъти е канен на гости у Георге Хов но е възпрепятствуван от деде Ласко Голев – той е направил най-красивата порта в Банско за да посреща Бея но тово не му се удало. А този Сърбин Никола посиненико на Георге Хов. Излезал много развален човек и чорбаджиите го нарекли „Шияко” Хов. Неговите синове Георге и Иван също били крадци и пияници и като ги затваряли в хапсханата (затвора) в Мехомия и после испращале в Неврокоп тета им беицата и е пущала скоро и те с това ставали още по нахални, но банскалий ги с бой усмирявали.
А пък за долната черква „Успение Богородично” за нейното съграждане преданието казво : (понеже нема никъде надпис) че е градена в едно тъмно место от дърве и водно место Селото било вече дванадесет къщи(35)след заселването и от тези хора излезли да огледат местото и в този връбенак забелязали един харлупак и като го преглеждали съгладели вътре изсипани много пари и през нощта дошли отсекли върбата и натоварили два човола пари които товарири на кола и отнесли у тех и решили с тези пари да съградат черква на това место в знак на въспоменание за щедрото подаряване от Св. Богородица на новото село – като съ били разрушени всички черквици на бившите заселища и требвало да имат черквица и гробища и наименували я „успение Богородично” защо е било денът 15 –ти Август Ст.Ст. когато съ намерили парите. Тя е градена все нощя. Като се появили вече хора търговци, занаятчии, резбари и иконописци и като най прочути от Банско които да надминат всички черкви по красота и ( хора под иго) като мислили че като градат черква че принасят дар на Бога и градили и мънастири все с тази мисъл. Те съ били най искусни резбари (марангози) доставяли им им местно орехово дърво и украсили черквата „Св. Богородица” с такъво искустно резбарство тапплото (?), че като е голема Редкост и може би първо по рода си в Балканския полуостров . Тя била (казва се ) малка до вратата на мъжкото отделение и като не могли да се събират вътре Богомолците, по вечето съ стояли от вън на слънце, ветър, дъжд, снег и студ – обаче не им се позволявало от турците да я уголемят , но в едно време имало един кадия много хитър и след голем рушвет ги научил да приготвят материал и така в три нощи е изградена Южната част (женското отделение) и турците от с. Баня искали да я сроват, обаче кадията ги уталожил, така и претъреването на керемидите е ставало нощя. Понеже е било водно местото – тя има по средата направен варосанен канал (Гириз) за изсушаване на местото, който гириз се указа в 1902 г. Ноември 5-ти Ст.Ст. Когато бех затворен в Мехомия при аскере като кодже-Башия – като ме държеха отговорен за оръжие у населението раздадено от Македонската Революционна Организация да го предам и че склада бил подземие некакво си в долното черква, докараха ме от Мехомия с аскер и чиновници много, военни и граждански и расковаха на средата вътре в черквата и като видехе че е канал – запитаха ме : защо е това? Аз им казах, че това е направена за изсушаване на местото понеже е водно. После за да не остане така раскопано, дадоха на Епитропа Иван Драгосинов х. Радонов две бели меджидии да поправи раскопаното.
После: Последния Ипекски Патриарх Владика(36)на когото името е неизвестно е бил от Банско, от родът на Кундеви до скоро се казваше Кундево Владика, за когото ни е казвал (когато бехме ученици) даскал Никола поп Филипов, че е от родът Кундеви* Той е ръкоположил внук си за свещенник, който се е казвал поп Стефан Кундев, от него е синът му поп Никола поп Стефанов, който е поповал и в Романи, а негов син е поп Михаил поп Николов поп Стефанов от тогава е родът поп Стефанови, а те са Кундеви. Внуци има сега : Професор Костадин Стефанов в Софийския университет, друг Евангелски проповедник, ученици в Америка и в Американски училища в Самоков, Г-жа Цилка началница на даржавните болници в Албания, Банкови чиновници и пр.
Има още: Лазар поп Димитров Рабаджиев който е католически Владика за цела Македония под название Абат Младенов чрез когото съ приели католичество много села и градове в Западна Македония; после по некоя причина бил обиден от началството си, отива в Цариград при негово Блаженство Българския Екзарх Iосив I-ви който щел да принесе големи услуги за повръщането на тези Българи в Западно Македония пак в Лоното на православното вера – обаче католиците в Цариград го грабват една вечер от квартирата му, качват го на един параход и го откарват в Рим. Там какъв отговор е дар на папата на се знае , но не е бил пуснат да излезе от Ватикана до смъртта си. В това му последно време, той там е пак търсил да допринесе нещо за Бъбгарския народ и е прекарвал времето си в обширната Ватиканска библиотека. Намерил там в нея целата архива от град търновската библиотека от последния патриарх, като архива (библиотека) е била пренесена в Рим след завоеването на гр. Търново от турците, той я преписал на други томове (защото не се позволява да се изнесат оригиналите) и е съобщил това на Българския консул по онова време в Рим , да дойде човек от българското правителство упълномощен да ги получи, обаче смъртта го грабва. Той е завещал това да се предаде на българското правителство този негов труд и требва Българската Академия на науките да испрати нарочно човек упълномощен да ги прибере. Това ще костува разбира се много пари за отиване и препоръки. За това нещо има писма в които се поканвали едно лице да отиде в Рим, обаче той сам нямал средства за това (това лице е Иван Тод. Петканчин Банскалия). На Абат Младенов брат му Иван поп Димитров Рабаджиев който беше учител, по погрешка го задигнаха турците като комита; това е било за Даскал Захов (Михаил поп Димитров Захов), а в следствието се казвал Иван поп Димитров и така го задигнаха и осъдиха на заточение и с всички средства се мъчил Абат Младенов да го освободи не е могъл, а негов братовчед пак беше учител на име Иван Лазар Рабаджиев който загина от турците в Бегството ни през възстанието на 1878 година а сестрата на Иван поп Димитров Рабаджиев беше първата учителка в Банско.(37)След тех беше пак учител и певец в черквата Даскал Никола поп Филипов, който е учителствувал в много градове в Македония и във френската семинария в гр. Солун на Български после в Банско много години наред до освобождението на България, после в София се настанил на улица „Морава? № 62 там бил ръкоположен за свещенник и там сваршил живото си. Той неможеше да се ползува от преводите си от Славянски на Български затова че употребяваше много турски думи. Дъщеря му Мария тоже беше учителка.
А още въ времето на така наречената турска гвардия Еничари, имаше двама братя от Банско Ивано и Георги Костови (38)от които има потомци в София, от тех е Стефан Л. Костов театрален писател и драматург. Те като си дохождаха в Банско на отпуск носеха си саблите и лесичи опашки на шапките си изотзад.
А след като пропаднали парично търговците от Банско както казахме от войните наполеонови, последвало френската революция(39) , Маджарското възстание от които избягали хора Маджари – един доктор военен (40)се добрал до Банско (види се познат на търговците) на име Илия и населинието го казвало Илия Икемджи, той е бил специалист за рани , от него е излекуван Димитър Пандев Сирлещов., който е имал скруфили (сираджи) по лицето така наричани от хората и много други с рани и много други болежки. След това последвало Севастополския бой и се прекратили всички търговии на Банските търговци. Останалоте от тех потомци едни се отдали на занаяти, други други на търговия на жива стока като съ ходили да закупуват въ Влашко и Сърбия коне и мулета, която стока карали по панаирите : Неврокоп, Търлис и дере панаира. А занаяти са били леяри на пръстени и обеци и детски игри от калай (може би и грошчета) и са ходили да ги разнасят по България, Сърбия, Влашко, даже и в Анадола: Измир (Смирна) Яфа и Иерусалим, от съ ставали случайин мнозина хаджии. После сандъкчии, стругари на дървени издалия: пармаци, пира (коювли) нозе за маси и пр.и пр. Като наводнили с това целия балкански полуостров. после табаклък които обработнали с хиляди парчета сахтиян и мешин, за които дохождаха големи търговци за тях. Връзваха ги на денкове и с кираджий закарваха ги въ Вена. Търговец на сахтиян първо е бил дедо Тодор Мутафчиов, който е взимал стока и от Самоковския Еснаф; когато отишел там да пазарува стоката (сахтияне) пазарил той: че след като испрати стоката – да доплати остатъка т.е. с почак в две недели; Те се съгласили като взели предварително повече от половината от стойността му. Като взел да прави проба на стоката (на Кожите) той си съблякал кожуха и останал по аладжа т.е. дълга дреха като на Евреин, те видели че е закърпена изотзад с друг вид аладжа и те се смутили и съветвали да му не дават стоката без пари, като казвали, че той ако има пари неще има такава закръпка на дрехата му и след като вързал стоката той забележил едно брожение между тех! Той ги викал в стаята и и ги попитал ? какво имат и се така Шушукат? един от тех по откровен казал му: „Базригян? Ние се досетихме и не искаме да дадеме стоката си вересия(41)– тогава той им казал :”добре! Кой колко има да взима? Те му събрали сметката , той вдигнал дисагите се извадил една мешинка съ златни пари и наброил им цялата сума като им казал, че имал на друго мято да върши работа, но това нема нищо. Тогава като излязал от вън (имало турци табаци) казали тове е (гьот япали базригян) т.е. (съ закръпка на дирнико търговец) после дохождаше да закупва сахтияне в Банско Г-н Григория Ефтенков от Босна град Сараево. След него беше търговец кир Иван Тодев съ синът на брат му кир Никола : Лазар Н. Тодев които ходиха в Вена за да се поднови старата търговия с Бански търговци. Те донесоха като подарък двата крайни полиелей в черквата св. „Тройца” после дойде един турчин като търговец от Шкодра от една компания наречена синя компания като взе сахтияна на почак от всичките табаци и писле фалира и не плати вече на търговците табаци и проподнаха и те и се затвори и този занаят по немане на средства да продължат – останаха много малцина слабо да работат което следва и до днес в Банско само за мешин. Имаше и голем еснаф обущари, но след освобождението на България издойдоха от вън и други обущари от селата Сухо и Висока Солунски села, донесоха и готово изработени обуща и се растури и това съсловием сега има малцина които работат обущарство, но повече за поправки.
Въ време на занаятите имаше и архитектура. Да споменем още и за съграждането на кулата, тя е свършена 1865 год. като е градена три години през летния сезон. Майстор е бил Глигор Бл. Доюв и друг Никола Скачкин с други дулгери все Банскалий. Чесовника е направен от дедо Тодор Ив. Х. Радонов Банскалия и (той беше изработил друг часовник който беше направен с оглед да го предеде в селото ни и да има четири циферблати според направата на кулата че има четири отверстия за тази цел, той биеше на четвърт час с по-малка камбана а цел час на голема камбана. Той беше само от стомана (чилик) и казваше че всичкото му изкуство е приложено тук в този часовник. След предложението да го купи селото беше така: да вземе стария часовник да го даде на с. Добринища и да вземе тридисет лири от селото за новия часовник но по интригите които съ изобилни в селото ни не се прие това негово предложение и го отнесоха и продадоха на Зограф манастир на св. Гора и там е и сега бие на друга държава. Същия чесовник го носиха на Пловдивското изложение през 1892 г. И турското правителство го награди съ сребърен медал като изделие от турски подданник)(42)Същия дедо Тодор беше фабрикантин на дараци за влачене на вълна, фаврика за низане на телени зъби на кожа за дараците, той е направил много дараци – в Банско, Рилския манастир, Неврокоп и пр. После камбаните на кулата ни са от Лазар Д. Велеганов живущ в Пловдив тоже Банскалиа. Това потвърждава че всичко в черквата и училище е все местно изделие. А за първата камбана горе която сега не се употребява ето как е! Метоха на Рилския манастир в Банско (след като изгоре в комунистческа община) сега съ съградени на местото му къщи - като отуждиха Гърбеви, Голеви, Кюркчиюви, Загорчини, Тренчови за училището и театралния салон и читалището. Мънастиря испращаше през Велики пости по един Духовник да исповедва хората – Имаше един духовник на име Максим (43)той беше много Шашкав и дохождаше често при баща ми в Обущарницата да разговаря; казваше че бил богат, по едно време заръча на баща ми да му направи едни ботуши и баща ми направи му които той многа хареса. Той ходеше тогава често в мехомия по исповед и плащане на данъци от манастира и метоха в мехомия един ден той турил ботушите си отзад на седлото и по нещастие испаднал едната ботуша нейде по пътя не се намери вече; тогава той дохожда при баща ми и му казва да му направи една ботуша, а баща ми му казва: отче ! ние немаме благословия от Старите майстори да правим една обувка, защото или майстора умира или носача. а той каза: смеейки се: това съ бабини дивотии направи ми ти ботушата та нека умра аз. Добре казва: щом приемаш те това ще ти направя. Така баща ми му направи една ботуша; и за зла врага що се казва – след десетина умре калугеро – тогава чорбаджийте испратиха един скороходец дедо Павле Дунин селски падар до манастира да съобщи станалото – скоро дойдоха от манастира калугери да го погребат и приберат багажа му обаче парите не найдоха много щатално претарсиха метоха и най после и прислужниците му претърсиха и заклинеха, обаче всичко напразно. Тогава те като се върнали в манастира правили молитва и заклинания (анатеми) че които ги е намерил и усвоил да не остане потомство от него. На другата година испратиха друг Духовник(44)той се заел да поправи яхъра за коня си и да пременат прага на плавната защота бил загнил , намерил под прага паритему – една бакърна оканица пълна с жълтици – това като съобщили в манастира – калугерите се осрамили за извършеното от тех анатемосвоне върху селото – решили да подарят една камбана която е леяна в немско като излишна на манастира която е била подарена от некой Влашки чокой и така се сдобило Банско с камбана подарена от Рилския манастир.
А пък по време на брожението за политическия и църковния въпроси нашите чорбаджий като желаехе да се сдобият и с Българсик влдика, защото имало е Самоков Гръцки Владика на име Матей и понеже бил много нахален него го наличали Дели-матей ; испратили един ден да ръкоположи за свещенник Димитър ПопНиколов Захов а той го натирил позорно с ругатни – той се връща в Банско и расказва на чорбаджийте приключението - Тогава кир Блага Тодев взел съ себе се трема души въоръжени и с тех и този за свещенник що го е испъдил (те са били двама братя Чекарови Георги и Коста и Георге Димкин Зайков) и през планината отиват в Самоков една заран и право в митрополията, остава един на портата един на стълбата и един на Владичката врата гдето седи Владиката, а кир Благо влиза при него и му казва: защо не даваш свидетелство за свещенник на този човек? А той като си е бил делия (луд) взел да се развика и като насичил кир Благо кобура в градите извикал на помощ – а един от слугите му казал че всички врати съ заети от въоръжени хора и той по този начин подписал свидетелството поднесено под носа му че е готов да го ръкоположи и след два дена отишел в черквата и го ръкоположил, като му казали че ако се оплаче нейде ще бъде убит веднага(45).Така той до край не е вече пристъпол в Банско. После те (чорбаджийте) честа отиваха в Самоков да се съобщават с х. Захария по черковни въпроси и като се свърши и дойде в Самоков за Митрополит български Доситей той дойде и в Банско (като Самоковска Епархия) през 1871 год. с него дойде и х. Захария(46) , комуто беше дадено прамо да носи сабя и чорбаджийте го дори на ръце носеха. А за политическото освобождение на България – Банско не е останало надире, а едало неговата дан. В четата на Христо Ботев имаме човек от Банско, той е Никола Захов Пицин той е умрел, но когато беше жив и беще пийнал казваше само това : моят учител! Нема такъв човек на тая доня да се роди и заплакваше! Той и грамото от Христо Ботев че е бил четник в неговата дружина и казваше че на всякого са били дадени на тръгването им от Романия по-тридесет лири Турски. И когато Българското правителство търсеше останалите поборници да ги възнагради (от Ботевата чета) той мълчеше и нищо не казваше, че ако се явеше, турците щеха веднага да го махнат. А за Дякон Левски и Бенковски мнозина Банскалии пострадаха като ги затвъриха в Неврокоп под предлог че съ се срещали с тех а именно : Лазар Н. Тодев, Николо Ив. Х.Ласков, Михаил Дм. Х.Вълчев и Х.Кандит Дъгарадин, така и от другите села от Мехомия, Баня, Драглище и Якоруса а най вече пострада Х.Кандит от Банско, като главен виновник когото закарали бос за Пловдив и го приели вече на бесилката и за негово щастие пристогнали на местото Европейските консули находящи се тогава в Пловдив и го освободили.
После в Руско-турската война 1877-1878 год. след св.Стефанския договор беше голема радост на българите че се освобождеват от пет-вековното робство, но като се научиха Българите че се отваря на ново конгрес в Берлин – всички истръпнаха и се питаха: дали не ще останем под зобство; тогава се скастри и почти унищожи Българския блян и се очертаха новите сегашни граинци и за да може евентуално да се освободи нашия край Разложко и до се намери пред свършен факт и под съветите на Руското войнство в гр. Горна Джумая събира се съвет като военен щаб за да се нападне възсаннически този край и под водителството на Майор Бано Маринов от опълченците на „Шипка? Като имали за предводители Банскалийте Михаил Дм. Х.Вълчев, Никола Ив. х. Ласков, Никола Ат. Ковев (Фурнаджиев) Костадин поп Ив. Захов с около 250-300 души отишли при Дедо Димитър х.Вълчев тогава коджа-башия съ задача да му кажат целта им и ако се съпротиви да го убият веднага, обаче той виждайки и син му Михаил между тех, казал че всичко каквото може ще им съдействува; веднага Майор Маринав даво заповед да се обгради конака гдето е аскера, да се плени ако се предаде или да се избие. Заранта излиза Юз-башията да отиде на кафене и на моста пред конака го убиват; като вижда това стражата на портата съобщава вътре и войника Боразане изсвирва срещу Мехомия за тревога през прозореца на нуждника и срещу него от къщата на Петър Атанасов (сега Динкова колчегова) имало четник и стреля срещу него и погоди през бурията в устата му и пада той мъртав. Тогава се предават войниците (на четниците наричани отурците комите) а по край село из мехомия се водѝ цел ден сражение между четниците и Мехомийските турци баши-бозук, като видеха че немогат да пробият до вечерта оттеглиха се и на другия ден беше по-тихо обаче имаше и престрелка от селета Драглищете гдето имаше друга чета комити пад водителството на некой си от Рила щеюр – Влахо, който нападна село Баня на Алиаговата къща гдето се били събрали всички Баненски турци защото къщата му преди две години беше градена все от делан камен, като кога този Али-ага какво ще последва и тези селяни от срещните села викали: излези Али –ага ти платим ушоро, защото той беше ушорджия в тия села Драглищите и Недобръско – те били въоръжени с коси и железни куки, тук-там с пушки. След пленяването на аскера в Банско имаше случайно останали в Банско на Тодево хан четирима турци – трема мухаджири от които двамо ушорджии и един мехомийски турчин на име Солиман Боюклийски. Те ги поканили да се предадат те приели тримата обаче Солиман не им давал да се предадат а им казал че ще ги избие той сам и не ще даде да се предадат на тези „гяури” най после той приел но с условие да дойде големецо нему ще се предам, тогава всички му казали, че това е лъжа, че този мехомийски помак те лъже, а той (Маринов) казал че се решава да се появи пред него и да види при какви условия иска да се предаде? И явил се на ъгъла на Сирлещовата фурна (сега Йоше Агов) той викнал Солимане? Аз съм началника какво ще кажеш? Той казва ти ли си? И изхвърля с една манчестерова пушка и го ранява смъртно в кръста и пада и придружаващите го до ъгъла другари се втурват и го вдигат и се дръпват скоро назад да ги не застриля и тех и след това направат одър-люлка и го занасят на рамене в гр. Горна Джумая, тогава на другия ден пристига наместник начелник един Хърватин на име Среткович който носеше очила и цилиндър, в този ден се направи и един дървен топ от бор „църнак” обкован с много железни обръчи и го туриха на една двуколка и го закараха за село Баня като се слушаше сражението на четата на Щерю Влха а турците от мехомия се беха пръснали на верига по височината „св. Троица” а нашия топ го закараха на ръце: Чичо ми Иван Георгиев Чучулаин, Никола Г. Даутов и Минко Бизев и го откараха през ливадите между корийте за да не съгледат турците и по край големия камен над село Баня го покачиха на баира и като чуха гърмежа му паднаха по лице на земята, а аз с майора т.е. началника Среткович се качих след него на кулата когато той наблюдаваше с далекоглед (телескоп) развоя на битката и види се загледа че се пука топа – той каза само ето и нашия топ! Той почна да слиза на долу и другите с него и аз след тех и не го видех повече този човек. Аз съм очевидец и бех 16 год. аз носех пушка като комита. След два дена почне да се явява без знак из Мехомия като виде нашите че идат – решиха се неколцина да се срещнат с тех, това беше страна на турците – един на име Исмаил Ефенди който беше мюдир и ловък човек човек дошел като парламентьор, за да види що се иска, а те му отговорили, че искаме да се предаде Мехомия – той казал че иска два дена да се намислят и решат, а това било план да се забавят нашите до гдето пристигне войската от Сер и Неврокоп. в това време се събрираше стар бакър от хората за да се излее един топ, когато туриха у Георге Звончаре като изкопаха дупка за туране модела му – туриха и два меха да духат за растопване на бакъра – един от меховете експлодира - кой знае защо и изхвъркнаха всички тежести от горе му и за щастие не удариха никого и така се разури този план, а ако се беше усъществил този плана – надали щеше да осатне селото не опожарено. Като видехе населението че това е комитска работа – захванаха да се готвят да избегат, едни избегали към Горна Джумая но към село Градево – хайдуците ги ударят без да знаят хората и все от страх у тех, че уж турците ги гонат и те изхвърляли багажа си, парите си, некой и децата се и после те обирали изхвърленото, а другите от тех пресрещнати от турците при „Изворите” в Мехомийско през нощта и избили неколцина мъже ижени а останалите бегали по гората и след неколко дни пристигнала Амнистия – се завърнали, а като влезли турците в селото ни; всичко що срещнали старци и идиоти всичко избили всичко двадесет души. След това пратиха обявление в Дупница и Джумая че Царе и дал Амнистия и да се върнат всички по домовете си, обаче ние като се връщахме намирахме къщите си обрани от мехомийски турци и много Българи мохамидани съ капрали с колите си различни неща яма даже и бирикет с колите си карали в мехомия.
Да се повърнем малко пак на зад
В Банско не съ оставяли толкова да върлуват турците, ккато на друго место, като съ проявлявали своя героизъм критически времена и ако не съ могли те лично – те съ покровителствували Българскита контрачети срещу турците. Такъв е бил случая с некой си Терзи Никола за него се казва, че е имало обичай да се събира от Мелничките села на събор пред денът на Св Тройца всяка година. Той бил син на богати родители и бил много буен и свел. Там на местото гдето е ставал събора се отваря и сега панаир и турците го наричали Торица панаир там се правели забави, хора, пехливани (борци) и други увеселения като надбягвания, хвърляни камъни, надхритване ? и пр. и пр. на този събор почнали да дохождат и турците да гледат и захванали да им се бъркат в игрите. Този Никола се осмелил да излиза пред турците да води хорото и те съ го били много пъти, а една огина освен що го били, но съблекли му дрехите които били много скъпи и ги съсекли на парчета. Той на другата година събрал другари все смелчаги и казал им: сега като отидем на събора и ако се нахвърлят Турците върху мене - пък Вие да се нахвърлите върху тех; тъй и станало и тези десетина негови другари завели в плен неколко души турци и ги искарали в Пирина. Съсекли ги и играли хоро около тех и от тогава не се върнали вече в селата им и съ били после страшилище на турците той станал водител на Българската чета наричан Войвода. Летно време съ били в планината Пирин а зимно време съ живеели в Банско и ги е хранил дедо Лазко Голев; той с тех си е служил и за негов интерес, проявявал натис[к] срещу противниците си. Той (дедо Ласко) е накарал да нападнат къщата на дедо Иван х.Вълчев и да я обере и да даде му част от ограбеното.(47)После едно време минали харамий все арнаути от Самоковската планина, влезли в селото откровено, взели от селото ястия, дрехи, цървули и други техни прищевки и излезли да заминат за Мелник (в това време този дедо Ласко Голев пратил известие на този Никола, ако тези не ги очистиш нема вече да те храня.) и като вървели към гората срещнали едно чобанче което се връщало от стадото за да вземе хляб от домовете на овчарите той се казвал на име Доне Коюв а по прекор е бил назван Върлине Коюв така че бил много висок като върлина затова турили това прозвище. Те го завели с тех да им покаже пътят за Мелник Като стигнали до еднин извор наречен „Циганско кладенче” седнали да ядат и на печеното агне на плешката гледал Билюк-Башията (войводата) и казал им : ей аркадашлар т.е. братя, другари лоша ни се предсказва, лоша креща ще имаме, но прегледайте пушките си на кре........и пак вървейки на горе пак им казал да си прегледат оръжията ........... в местността „УСИПА” пуснали си чобанчето да се върне....................................... като стигнали до една голема скала – ударил ти този [Никола]..............14 души, отсекъл им главите и ги ту[рил].............................и от тогава е наречен [Главите]..............................................
........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
..................дедо Никола Родин у когото имало скривалище в градината му ..................., Никола Златев, дедо Тоше Пицин, дедо Митър Колчагов, дедо Никола .........се събрали в къщата на некой си от тех, пили из вино с ..........на пушкете и пили от тех. На дедо Никола Златев който е бил .........от всички кираджий и му умирали конето, той му давал пари да си купува коне...... пъти. Еднаж като заминали кираджийте през местността „Превалата” и са били подпили а някой от кираджийте заспали (хайката) тръгнал на страна дедо Никола Малчов и му казал че под Зъбчето в Студенчица е закопал пари и да иде да ги извади и да му ги донесе и ще даде и нему; но наблизо под една „уина”(храст) бил легнал кираджията дедо Тоше Пицин и чул този разговор. След това като се върнали в Банско кираджийте ....дедо Никола Малчов не отешел още тогава да извади парита като отишел другия ....[вид]ел изровено местото сато го преварил дедо Тоше Пицин и като казал това ........................................................... казвал че подозила че той ги е извадил и го лъже а не ............................всички кираджий и така ......... на другата година какво е ................ дедо Тоше.....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Негов Тодор Ив. х.Радонов наричан Оста Тодор, 5) Георги Марков х.Русков 6) Костадин Сирлещов, 7) Георги Чекъров 8) Брат му Коста Чекаров, 9) Димитър Ив. Баряков, 10) ..... Мечкаре, 11)Минката Тодев. Те излезли през нощта да не ги види или некой, като взели съ себе си по две пушки. Като излезли от селото за гората, този Тодор ги попитал ? с какво съ напълнили пушките? Те отговорили с куршуми – казал че с куршуми или ще удариш или не - но скоро извадете куршумите и турнете ........че с тех непременно ще го удариш защото човек умира от зърно грах от съчми – така направили всички и като отишли в местността „Превалата”...... налягали в гората и чакали там догдето пак се стъмни и да търсят харамийте. През деня минали овци с чобанин и го задържали при тех като разпитвали: где съ харамийте! Но той не казвал нищо, след няколко време минал друг Влах, хващат го и него и го влъзват добре и почнали с бой и истезания да ..... где съ харамийте и най-после казали им где съ, завели ги през нощта .... им наоколо им и полека – лека наближили да тех и на зората в местността „Мозговица” взели да се събират харамийте около огъня им и се разговорили кой какъв сън е видел (сънувал) а Билюс-Башията казал че е сънувал един казан от варе.................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
много тъмно и валеше снег – (куриер беше Никола Дръдалов и другарите му Иван Груюв и Иван Гюров всичките от с. Баня) тръгнахме по посока за реката глазне прегазихме я а фурнаджията на кон когато организацията взе от Йонко Колчагов – между селата Бачево и Годлево по дерето на горе и на заранта стигнахме на езин извор все в мъгла и снег пътувахме и вечерта стигнахме на навесите манастирски като преседехме некой ден да отпочинеме запътихме се за София. Работих неколко време в Арсенала кожени работи – извадих си тайно пашапорт за Романия и една вечер с влака пристигнах в Букурещ и друия ден с кола на с. Марма при Шуретата ме и седех при тех с една малка заплата тринадесет и половина (13 1 /2) години и през 1916 г. Ме извикаха от там кмит и на Авгост 6-ти ст.ст. на празника Преображение излязох от Романия – през Варчорова, Оршова , по бунова на Лом по влака за София. От София-Белово, Юндола – Банско, като кметувах две години до свършека на Европейската война. От сега нататък младите да следват историята, понеже аз като емигрант в Романия четиринадекет (14) години не съм бил тука и незная що е ставало тука.

За знание

За починалите лица в 1878 год. в Разложкито въстание таса нареченото стана денът Св. Арахангел т.е. на 8-мий ноемвр. 1878 год. ст.ст. и след избегването на населението от селото ни Банско и в сражението с турците и при влизането в селото колкото съ убите да се знаят: следва долуозначените имена.
1) Никола Улевинов убит при изволите
2) Иван Лз. Рабаджиев „ „ „
3) Павле Юнчов „ „ „
4) Димит. Пз. Х.Попов (Тумбе) „ „
5) Никола Г. Голев трионджията в грамадето
6) Александре Ушев „ „ „
7) Мария Зоте Миленова в котечкото
8) Елена Захова мома „ „ „
9) Катерина Иванова Миленова в Карагонско
10) Гйоше П. Пинчов на Вионовото блато в сражението
11) Никола Петканчин при тех от Георге Димкин Зайков негов Шурей и Димитър Везялов четник
12) Георги Филип Чучулаин в селото
13) Елена Саве Гърбева в Шипоцко
14) ......... Тоше Кикев в селото
15) Дедо Петър Гинчин „ „
16) Дедо Митър Еринин „ „
17) Син му Тодор М. Еринин „ „ идиот
18) Минката Г. Цветков „ „ „
19) Георге Бл. Рабажиев (гадране) „ „
20) Коле Панев „ „
21) Златин Белев „ „
22) Сандра Белева „ „
След въстанието през 1878 год. от населението от бегството им в селото ни турците съ избивали хора който се им попаднал Банскалиа и до основоване на Революционната организация съ избити тези лица.
1) Дедо Атанас Марков х.Русков
2) Иван Г. Сирлещов в предел от Осенски турци
3) Никола Г. Страков „ „ „
4) Иван Коста Амиджев на Попова глава
5) Исидор Ив. Баханов на Аврамово
6) Георге Ив. Малчов „ „ „ „
7) Костадин Дим. поп Тодоров на Неврокопски панаир
8) Марко Ив. Елешничанино на Лютата река
9) Георге Дим. Рошков на Дъбовец
10) Коле П. Пейчов комитата над „Пещерите”

Въ време на организацията пак от турците избити

1) Митар Ник. Чучулаин кот Серките
2) Брат му Георге Чучулаин „ „
3) Георге Мит. Загорчин в Равно боре
4) Благо Тод. Тодев „ „
5) Петър Мит. Загорчин „ „
6) Георге Тод. Чолев „ „
7) Иван Д. Сирлещов в „Влай” кресненско
8) Костадин Ив. Чолев в с. „Буки”
9) Никола Марком Кацарев в Неврокоп
10) Митар Г. Рошков „
11) Никола Нунков Рискюв в „Еди-куле”
12) Тодор Ник. Чочанов в „Алистрати”
13) Атанас Мит. Гурев „
14) Никола К. Сабев Маляков убити в чепинската гора вътре в колибата им
15) Митар Г. Малчов от
16) Михаил Ив. Елешниченино турска чета на 1-и Декемвр. 1907 година
17) Борис Ив. Тодев убити от турски аскер който ги карал на затвор
18) Никола Мит. Проданичин в Сер, в местността св. Георге средния път
19) Милан Ив. Колчагов имат поставен каменен кръст.

В Илинденското възстание 1903 год.
Убите в Бачевската планина
1) Радон Г. Тодев (войвода) 13) Марко Ат.Зехтинджиев
2) Иван Г. Даскарев 14) Христо Тод.Мутавчиев
3) Тодор Глигора Кърлев 15) Иван Тодоров Пидов
4) Георге К. Везалов 16)Костад. Мих. Кочуков
5) Тодор Ив. Топорилов 17)Висил Ник. Драгосинов
6) Иван Г. Говедарев 18)Лаза Г. Тренчев
7) Георге Марко Скабрин 19)Иван Пет. Генков
8) Иван Г. Баряков 20)Атанас Гл. Дворнюв
9) Георге Ил.Бърдарев 21)Лазар Ат.Иляничин
10)Иван Н.Витанов (Гърбев) 22)Георге Пет. Керанджиов
11)Илиа Ив. Мехомийски 23)Минчо Ник. Кюркчиов
12)Костадин Ив. Доюв
Други избите от Гръцки чети, отивайки на работа за „Св. Гора” и избите в местността „Алибджезда” на 13 ноемвр. 1907 год. ст.ст.
1) Петър Ат. Джолев
2) Петър Стеф. Рандев
3) Костадин Петар Коцев
4) Никола Г. Хаджиов
5) Лазар Ник. Пинчов
6) Иван Г. Денин
7) Лазар Кефко Белев
8) Тодор К. Гемков
9) Благо П. Топорилов
10) Иван П. Топорилов
11) Митар Лаз. Асев
12) Иван Ник. Въчин
13) Благо Кост. Пицин
14) Лазар Ник. Дволнюв

Още избити от турците
1) Иван Ангел Еринин в „Пресечен камък”
2) Никола Тоше Кикев „ „
3) Иван Г. Голев в къщата му
4) Костадин Захо Сабев в „Гладно поле”
5) Син му „ „
6) Аврам П. Цонев в Неврокоп
7) Миле Кс. Сирлещов (трионджиски) в „Гряновиците”


Въ време на организацията като се била расцепила на партий или пък противници на организацията; които съ исчезнали или като турски шпиони.
1) Костадин Ник. Рабаджиев – четник
2) Теофил Ив. Сирлещов - четник
3) Михаил Тод. Кундев който води хапс Никола Фурнаджиев
4) Милче Ив. Улевинов (турски шпионин) убит при къщата му
5) Митар Тоше Тренчев „ „ „ код нусторовата фурна
6) Тодор Митр. Тренчов убит от организацията в Пумпалов Дукян
7) Иван К. Цигорийн че съ били турски шпиони
8) Георге Кс. Даутев „ „ „ „
9) Зарко поп Г. Колчагов шпионин
10) Никола поп Г. Колчагов също
11) Марко Ив. Татлушин убит код Гечкове
12) Иван Ал. Загорчин „ в гората
13) Пенката Бечков „ на заточение
14) Костадин Ат. Кадев (пажако) в къщата му
15) Саве Ив. Мехомийски въ Ваканчино Дукян
16) Коце Лаз. Голев въ Сирлещово (агово) Дукян
17) Никола Стеф. Въчин в Алибеково на височината като четник с войводата Малешевски


Безследно исчезнали
1) Митар Г. Рошков
2) Коста х. Ласков
3) Никола Лз. Люлев
4) Щерю Атанасов
5) Лазар Н. Кадев
6) Лазар Марко х. Русков
7) Симо Ив. Скабрин
8) Веселина Атанасова
9) Катерина Милче Улевинова
10) Петра Г. х. Рускова
11) Милтана Ив. Дядолова
12) Пана Веселина Атанасова
13) Богдана Лз. Витанова
14) Катерина Ат. Витанова
15) Кръста П. Балева
16) Елена Лз. Сирлещова
17) Пенко Веселин Гемков
18) Георге Хаджиов
19) Георге Пет. Керанджиов
20) Михаил поп Дим. Захов
21) Георге Лз. Юнчов
22) Георге Г. Лечов
23) Митар Лз. Вахрин (Марвако)
24) Михаил Трендафил Кожарев
25) Георге Тоше Тодев
26) Тодор Г. Тодев
27) Митар Ат. Неврокопли ( кривия нос)
28) Тошко Пет. Тушнин


Загинали през войната в 1912 -1913 год.

1) Коце Н. Агов в „Сухо”
2) Иван Дим. Бенин в „ Кешан”
3) Георге Ил. Ковачев в „Сер”
4) Георге Ив. Иовкин в „Градево” от гърците
5) Лазар К. Чекъров „ „ „
6) Георге Тод. Чобанов от гърци в селото
7) Лазар Дончо Цветков идиот
8) Иван Стеф. Славев
9) Никола Г. Карпачушин
10) Георге К. Осевичин
11) Петър К. Велеганов
12) Иван Г. Мутавчиов
13) Тодор Г. Рошков
14) Димитър Ник. Говедарев
15) Иван Г. Клечоров
16) Георге П. Тренчов
17) Михаил Ив. Галабов
18) Костад. Ник Коев (бабуше)
19) Георге Ив. Бояджиски
20) Петар Ив. Шарлаков
21) Костадин Дим. Дузманчин
22) Филип П. Пулин
23) Георге Лаз. Бечков
24) Петър Яне х. Стоянов
25) Костадин Ник. Кадев
26) Димитър Марко х. Попов
27) Георге Тод. Кадев
28) Иван Лз. Мутачиов
29) Костадин Тод. Малчов
30) Иван Г. Малчов
31) Иван Н. Коцев
32) Петър Ат. Пристигарев
33) Костадин Г. Улевинов
34) Лазар Мих. Улевинов
35) Костадин Н. Кикев
36) Костадин Ат. Рабаджиев
37) Лазар Тоше Пашев
38) Георге Мих. Еринин
39) Никола Ив. Дурчов
40) Иван П. Бърдарев
41) Иван Паскалев
42) Иван Кс. Герин (безследно)
43) Георге К. Бизев
44) Методия Мих. Обецанов
45) Благо Джолев
46) Георге Тод. Котирков
47) Тодор Н. Рошков


Загиналите въ войните 1915-1918

1) Методия Бергов
2) Тодор Н. Джолев
3) Лазар Г. Обецанов
4) Иордан Н. Улевинов
5) Димитър К. Кадев
6) Георге Ив. Баненски
7) Георге К. Балев
8) Георге Тод. х. Попов
9) Петар Мих. Кикев
10) Георге Гл. Амиджев
11) Илия Г. Керанджиов
12) Георге Н. Чекъров
13) Елисей Ив. Власев
14) Тодор Ив. Обецанов
15) Петар Н. Спасев
16) Минчо К. Загорчин
17) Нетар Г. Рупчин
18) Митар Мих. Юнчов
19) Костадин Ив. Тодев
20) Петар Д. Рахов
21) Стефан Лз. Малчов
22) Димитар Ив. Дурчов
23) Тодор Кс. Бергов
24) Никола Ив. Дъдалов
25) Димитър Тод. Глушков
26) Георге Дим. Дурчов
27) Никола Г. Денин
28) Никола Ив. Касапинов
29) Костадин Дим. Чекъров
30) Костадин Дим. Бенин (поро)
31) Александър Мих. Думанов
32) Георге М. Тренчов
33) Борис Ив. Голев
34) Георге К. Лечов
35) Георге К. Глушков
36) Никола К. Колчагов (котената)
37) Иордан Ив. Даутов
38) Петар Дим. Кърлев
39) Цвето Яне х.Стоянов
40) Атанас К. Божков
41) Георге Сидор Златев
42) Костадин Стеф. Славев
43) Костадин Г. Джолев
44) Никола К. Джолев
45) Димо Тоше Джолев
46) Никола Г. Глушков
47) Георге Кост. Коюв
48) Георге М. Тренчов
49) Александър Дим. Сирлещов в Ромъния
50) Миле Ник. Колчагов убит от войник в града
51) Георге Чекъров убит на полето от незнайни
52) Пенко Т. Лалев убит в къщата си от „
53) Благо Ник. Гемков „ на полето „ „
54) Митар Вишанов.

Мое мнение

За всички загинали по какъвто и да било начин за освобождението ни аз предлагам общината съ съграждането ни да съградат на местото на св. Петар из горе до Веляновото ленище един четвъртит голем циментов стълб за загиналите въ войните и когато дохождат на 2-рия ден на Великден да се свети вода да дохождат всички хора които имат загинали да запалят по свещ и да разсават пшеница за Бог-да прости загиналите. Стълбът да бъде четвъртит и да се изпишат по него всички тук записани имена за вечно въспоменание и след испеването на хорът Вечная памят всички да коленичат и кажат Бог да ѝ прости.
Иван Дим.Чучулаин
Преписът е от първообразното написано от мен ан 1920 год.

1.Ден на панаира. Думата панаир в българския език идва от гръцката дума Панагия. Свързва се сцърковната служба в чест на даден светец на определен ден от църковния календар, след която обикновено се провежда пазар и народни тържества.
2 Авторът е един от късните преписвачи на Паисиевата история и голяма часто от познанията му се базират на нея.
3 Одрин
4 Виена
5 Добърско
6 Разлог винаги е било името на котловината, а не на селището Мехомия. Авторът търси някакво обяснение за преименуването на Мехомия в Разлог точно по времето на написването на тази история.
7 Според братя Молерови родоначалникът на Витанови – дядо Витан бил руски коритар, преселен от Кюстендил. Първо живял в мествостта Равно боре, а после се преселил в Банско . Братя Димитър иКостадин Молерови – Сборник за Банско и банскалии. – издание 2006 г, стр. 33.
8 Действителната година от надписа е 7122 година от сътворението на света т.е. църквата е строена 1614 г.
9 Фамилията Думба във Виена – известни индустриалци, дипломати и меценати – произхожда от с.Власти, Демирхисарско – дн. Сидеро Кастро в Северна Гърция. Тази фамилия е армънска, не българска. Синът на Йонко Чучулаин, Александър пише за тях, че са от Сер, но най-вероятно и те както и банските търговци са имали кантора там и за това ги свързват с този град.
10 Пантелеймон х.Стоилов е внук на х. Стоил от сина му Георги.
11. Ктитор, а не основател
12. Днешно име Елеон – на 12 км. Северозападно от Серес.
13. Агент на сръбския княз Милош
14. прескачал
15. Стреляне с пушка.
16. Дели Косто Сирлещов
17. В действителност е бил агент на княз Милош, а не на Кара Геори.
18. За живото и дейността на Михаил Герман виж Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането. Събития и личности. С. 2009
19. Това твърдение не почива на никаква историческа истина и не среща в никакви други източници. По всичко личи, че враждата между банскалии и Вук Караджижч в сръбския княжески двор е впечатлила автора и той е търсил обяснение за причините . За банскалии и Вук Караджижч виж Екатерина Бояджиева – цитираното произведение, Илия Конев, Вук Караджич за българите и европейската българистика. С. 2007
20. Йонко Чучулаи, както и други краеведи като братя Молерови, бърка Марко Теодорович Везюв и Марко Георгиевич Везюв. Марко Теодорович е едно поколение преди Марко Георгиевич – бил е търговец и издал е през 1792 г. във Виена буквар. Дипломат на сръбския княз Милош е бил Марко Георгиевич Везюв.
21. За ролята на банскалии – Михаил Герман и Марко Георгиевич - за извоюване на независимостта на Сърбия виж. Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането – С. 2009
22. Никола Бенин е мирското име на Неофит Рилски, както и името на неговия дядо, който е от старите бански търговци. Нито един от тях не е бил на служба при сръбския княз.
23. Авторът смесва биографиите на бащата Тома Вишанов – Молера и на сина Димитър Молеров.
24. В действителност тефтерът,който сега е в експозицията на къща музей “Никола Вапцаров”, е воден от бащата - поп Тодор Везюв, който е следвал в Киевската духовна семинария.
25. В тази история се преплитат факти свързани с търговията с пари, в която участват търговците от Банско през 18-ти и началото на 19-ти век и сеченето на фалшиви пари, с което са се занимавали главно представители на фамилията Хаджирадонови.
26. Хайтите върлуват от края на 18-ти до средата на 19-ти век.
27. Авторът бърка века. Би трябвало да е 18-ти век, т.е. 17.. г.
28. Йонко Чучулаин не съобщава от къде е научил т.н. „Троянска легенда” за произхода на отец Паисий. Считаме за необходимо да цитираме мнението на голямата изследователка на живота и делото на Паисий Хилендарски Надежда Драгова във връзка с подобни легенди от нейната „Книга за Паисий”, С.1981 стр. 75:
„Една класически построена балада на сантиментализма от миналия век. Тази версия е най-популярната. И всъщност най-невъзможната. От убийството на турчин можеш да се скриеш само в гората под хайдушки байрак. Никой манастир няма да се самоподпали, като подслони с тържествено покалугеряване човек, когото властта търси да накаже. Пък и как ще стигне до манастира? Има си предвидена сложна процедура – разрешение от епархията, в случая Самоковската, тескере за пътуване, в случая от самоковския или мехомийският каймакамин – без такъв документ административната власт на целия Атон няма да го приеме, - и още много други неща.
А как са се спасили близките му – брат, братови синове от възмездие? Как са опазили имането и стоката от разграбване?
И всичко това се разказва за години, когато само по донос се бесят архимандрити и удушават патриарси и се изпращат на каторга попове и дякони. Расото не може да спаси от наказание. Легендата се оказва съвсем дезинформирана, което говори, че е млада.”
Можем да добавим още, че въпреки всеобщото мнение, че Паисий се е криел от властта и за това не ни е съобщил родното си място, не е логично да съобщи името на брат си Лаврентий и по този начин да го изложи на риск, ако е имал притеснения за живота си. Самият Лаврентий като игумен и духовник на братята в Хилендарския манастир е бил известна личност и неговият произход и семейни връзки не са били тайна. Може дори да се предположи, че не Паисий е крил самиличността си, а знанието за нея се е загубило във времето от написването на Историята, когато хората от неговия кръг и ангажирани с преписването и разпространинието ѝ са знаели много добре кой е Паисий, до времето на честването на 150 – годишнинато от написването ѝ, когато сред българското следосвобожденска общественост в безсилието си да каже от къде е родоначалникът на българското Възраждане се лансира идеята за някаква тайна.

29 В действителност Лазар Герман не е „в по-скорошни времена”, тъй като е по-голям брат на Михаил Герман и братовчед на Неофит Рилски и Марко Георгиевич.
30. Такъв обир на „дедо Иван х.Вълчев” е невъзможен, тъй кото „дедо” Иван не съществува. Иван Хадживълчов е убит от турци на 30 годишна възраст, а освен това между Лазар Герман и семейство Хадживълчеви не е имало вражда. Доказателство за това може да бъде и фактът, че дъщерята на Лазар Герман – Александра се омъжва за единствения син на убития Иван – Димитър.
31. Хаджиов
32. Развалини от някогашна черква
33. По-вероятно името на бея, дал заема, да е Латиф бей от Неврокоп, търговсик партньор на банските търговци.
34. Никола Сърбина е наследник на дъщерята на х. Димитър х.Стоилов (самият той е лишил синовете си от наследство и оставил всичко на дъщеря си Елена). Вероятно тя е била съпруга на Георге Хаджиов. Другият наследник на къщата на Елена Хаджистоилова е Алюш ага. Най-вероятно Георги Хаджиов и Елена Хаджистоилова са осиновили и двете деца, а Алюш ага е беят, за когото е омъжено сръбското момиче.
35. От първата половина на 17-ти век Банско е около 200 къщи. Виж Петър Петров, По следити на насилието – 2 част, С 1988, стр. 315
36. Става въпрос за щипския и босненски владика Серафим, който за кратко е бил и духовен глава на Самоковската епархия. Виж Йордан Иванов, Свети Иван Рилски и неговият манастир, С 1917, Екатерина Бояджиева, Банско през Възраждането. Събития и личности, С 2009, стр. 237
*Той се е казвал Сърбин понеже там говорат повечето на Сръбски език. Това не отговаря на истината, тъй като този владика се е подписвал – Серафим болгарин.
37. Според други сведения, първата учителка в Банско е Мария х.Кандит Дагарадина
38. Не Костови, а Мижини. От този род произхожда писателят и етнограф Ст. Л. Костов. Мижини произхождат на свой ред от Хаджипопови.
39. Революциите от 1848 г.
40. В действителност унгарски военен лекар, приел исляма и постъпил на турска служба е взел за помощник гръцко момче от остров Тасос, което се научило да лекува рани. Лекарят и помощникът му пристигнали в Банско, където гръкът – Димитриус Панделиус решил да остане. Оженил се за жена от Сирлещовия род и приел нейното фамилно име. По късно този клон на Сирлещови се е преименувал на Докторови. Този Димитър Пандев (Пандели) Сирлещов не бива да се бърка с Димитър Пандев Сирлещов, който е представител на Пандевиая клон на Сирлещовия род.
41. Най-вероятно не закърпената дреха е причина за отказа на търговците от Самоковския еснаф да продават стоката си на вересия. В някои еснафи е имало изричена забрана за продажба на стоки на кредит на търговци, които не са членове на същия еснаф. Може би и в Самоковския табашки еснаф да е имало такова правило. Виж В. Ганев „Историческо развитие на търговско право”, Светлана Дончева, Икономически и политически отговорнисти на еснафите през 18-19 век (Няколко примера от Тракия и Македония) В:Балканите между традицията и модерността. С. 2009, стр. 57.
42. Част от чертежите на втория часовник се намират в търговския тефтер на Юван Билю Хаджирадонов- Държавен архив Благоевград – ЕП -2. Датирани са 1869 г.
43. Йеромонах Максим (неизв. – 8 ноември 1862 г.) Дълго време е таксидиот в Севлиево (1844-1856). Изпратен е в Банско, където и учителства. – Виж Иван Радев, Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през 18-19 в., С 2008
44. Йеромонах Доротей (1811-неизв.) проявява се като противник на гърцизма. Виж Иван Радев, цит. пр.
45 Най-вероятно това събитие е около 18
46 Захарий Хаджигюров – брат на Катерина – съпругата на живописеца Захари Зограф. Деец за църковна независимост. Прекарал много години в Цариград. Довел в Самоков владиката Доситей.
47 Както вече беше отбелязано такъв дедо Иван х.Вълчев не съществува. Иван х.Вълчев е убит като млад от турците. Враждата на дедо Лазко е била с други бански първенци, като Хаджирускови, Хаджиови и др.