ПЕЧАТИ НА ТЪРГОВСКИ ФАМИЛИИ ОТ БАНСКО ОТ 18. И 19. ВЕК * Светлана Дяконова - Арсен Още в края на 16. век банскалии участват активно в международната търговия на Османската империя със Средна и Западна Европа. Първоначално търгуват с кожи – сахтияни и мешини – и вълна, а по-късно и с много търсения от манифактурното текстилно производство на Европа серски памук. Внасят манифактурни стоки и участват в монетната търговия на Османската империя и Дунавската монархия. Някои от крупните търговци са от родовете Хаджистоилови , Сирлещови , Герман и др. За Сирлещови има косвени данни, че са сред основателите на търговската гилдия в Пеща. От богатата търговска документация на банските търговци до нас са достигнали сравнително неголям брой търговски тефтери и кореспонденция. На някои от писмата личат и личните печати на банските търговци. Промяната в международното положение на Османската империя и режимът на капитулациите водят след себе си не само икономическо и политическо влияние, но и културно. Това проникване на западната материална култура променя на вида на „представителните художествени паметници“ в Османската империя, каквито са и възрожденските печати . Носени са като лични достойнствени знаци от заможните и изтъкнати представители на българското общество. Появата на печатите на българските възрожденци – стопански и културни дейци, на църковните и селски общини, на руфетите и еснафите е тясно свързана с възникването и развитието на възрожденската ни графика изобщо , затова следва да споменем първите щампи по нашите земи. Най-старата запазена щампа с текст на български е от 1748 г., а следващата по време е от 1779 г. Именно втората е свързана най-пряко с предмета на настоящето проучване. Хаджи Стоил Димитриевич (*1720 – +след 1802) от Банско посетил Божи гроб около средата на 18. век, за което свидетелства дарствен надпис върху свещник в параклиса „Свети Архангели“ в Рилския манастир . Той е поклонник и на Света Гора и поръчва щампи на двата манастира Зограф и Хилендар. Щампите са гравирани във Виена през 1779 г. и през 1802 г. и в тях са записани и имената на тримата му сина Георги, Лазар и Димитър, както и родното им село Банско: „иждивением же собственним господина хаджи Стоила Димитриевича и чад его: Георгия, Лазаря, Димитрия, роду болгари от Разлога Банско отечеством.“ Гравирани са „царствующим гратъ Бечу 1779“ и „в лета 1802 в Виенне Аустрийской“. Надписите са на български и гръцки . Не знаем дали хаджи Стоил е имал личен печат. Синът му хаджи Димитър Хаджистоилов (*около 1752 – + около 1827) има два печата, които е положил под завещанието си . „1823 месец юли 19 Банцко, Аз х. Димитър х. Стоилов стоя на горното писмо сос свидетелем и печатом“. През 1826 г. отново потвърждава волята си и поставя „паки печата ми“.

Печатите на хаджи Димитър Хаджистоилов Печатите са били вградени в пръстени, изрязани върху полускъпоценни камъни, но са запазени само отпечатъци от тях. И двата печата са сходни. Единият е осмоъгълен, а другият овален. Размерите им са съответно около 1 см и 1,5 см. Първото, което е характерно, че носят инициалите на собственика си: „Х Д Х С“. Инициалите на банските търговци са и тяхната запазена търговска марка, поставяна на денкове памук, които изнасят за Средна Европа. На по-малкия печат долната част не е много ясна. Интерес представлява женската фигура и на двата печата. Това е богинята на съдбата, щастието и благоденствието Тихе/Фортуна, изобразена с някои от специфичните си атрибути: корабно платно и корабно кормило. Корабното платно в християнството в средните векове е алегория на Светия дух, символ на силна вяра . Изобразено е като покривало във вид на арка над главата на богинята. Кормилото е в краката й. На по-големия печат са гравирани и барокови листа между инициалите. Сред публикуваните до сега възрожденски печати намираме няколко с такава иконография. Това е печат на „Тодор Мета“, изработен според Анна Рошковска в пловдивско ателие . Тъй като печатът е публикуван обърнат (това се доказва от изобразената обратно цифра „4“) инициалите би трябвало да са не „Т М М Д“, а „М Т Д М“. Това и фактът, че не е посочен документът, където е поставен, прави идентификацията на този печат трудна и не ни помага за изясняването на традицията на това изображение. На същото място е публикуван печат отново с изображение на Тихе и най-вероятно също е обърнат. Изобразените инициали на собственика са „ΩI М Д“, а следва да са „I Ω (Йоан) Д М“. Можем да направи предположение, че собствениците им са братя и „Д М“ са инициалите за бащиното име и фамилия или името на дядото. Изображение на Тихе откриваме на още един печат, поставен на писмо на севлиевци от 1847 г., този на Христо Пейчов, но рисунъкът на женската фигура е по-различен. Според Анна Рошковска последният е изработен в Търново . В колекцията на Йосиф Антикар в Самоковския музей се съхранява копие от антична камея с изображение на Тихе/Фортуна, но тя е с други атрибути – рог на изобилието и житни класове .

Печатът на Никола Хаджистоилов

Характерни елементи на печатите на „гръцките“ търговци в Унгария 17. – 18. в. (Sasvári László — Diószegi György Antal, Pest–budai görögök, Budapest, 2010.https://www.sulinet.hu/oroksegtar/data/magyarorszagi_nemzetisegek/gorogok/a_pest_budai_gorogok/pages/magyar/000_konyveszeti_adatok.htm (19.10.2019).; Dr. Diószegi György AntalA magyarországi görögök genealógiaiA magyarországi görögök genealógiaikutatásakutatása, AGORA – Görög kisebbségi kulturális magazin – 2011. 12-13. Szám (169)( 26.10.2019).) Синът на хаджи Димитър Хаджистоилов Никола (*около 1775) също ни е оставил своя печат върху търговско писмо от Виена, писано на 14 октомври 1799 г. Неговият печат е подобен на този на баща му, но е още по-богат на символи. Отново са поставени инициалите му „N ХХ С“. Фигурата на богинята Тихе/Фортуна е същата. Тя е стъпила върху медальон, в който са вписани православен кръст, котва и цифрата „4“. Кръстът и котвата са християнски символи на вярата и надеждата. Котвата е също и знак за принадлежността на притежателя на печата към търговското съсловие. Интересно е обяснението на присъствието на четворката. Тя се среща сред печатите и на други търговци от „гръцките“ колонии във Виена, Пеща и други градове в Дунавската монархия. Според унгарски изследователи 4 % е достойната печалба от търговска дейност според търговските гилдии в тези градове. Върху ключов камък над входа на дома на балкански търговец, живял в Пеща през 18. век, намираме същата композиция от символи . Същите символи са отново над портата на „гръцки“ търговец на вино в Токай-Хеджаля. Там те пак се свързват с търговията и с принадлежността на търговците към православието. Птицата върху кръста местните историци асоциират с Византия, тъй като всички балкански търговци, изповядващи православието, са считани за гърци , но това не винаги е така. Трети образец на комбинация от същите символи намираме върху плоча от 1749 г. в православната църква „Свети Николай“ в Нови Сад. Църквата е построена от балкански търговци, които се настаняват там още по време на османското владичество . Сред тях е имало и банскалии . Пак такива знаци се намират и върху надгробни паметници на търговци от Османската империя на територията на днешна Унгария. Върху стените на старите укрепени бански къщи, обитавани от бечките търговци, също са поставяни подобни каменни релефи и стенописни композиции като израз на гордост за национален произход и социален статус. Според изследователи тези знаци играели до някъде роля на семеен герб . На нито един известен релеф или стенопис в Банско не фигурира комбинацията от кръст, котва и четворка. Повторението на тази композиция от символи върху печатите на търговците говори, че може би това е емблемата на някои от „гръцките“ търговски компании в Дунавската монархия . Тъй като Димитър Хаджистоилов е работил сам за разлика от синовете си, които са се съдружавали с други търговци, може би това е обяснението за разликата в печатите им. В първите два не присъстват символите на гилдията за разлика от последния.

Будапеща

Токай-Хеджаля

Нови Сад

Дунафьолдвар Запазена е част от кореспонденция на още един член на рода Хаджистоилови – Пантелеймон Георгиев Хаджистоилов (*около 1768). Той е успешен търговец, но едновременно с това като агент на сръбския княз Милош Обренович се занимава с дипломатическа и посредническа дейност. Основател е на стоковата борса в Белград, консул е в Белград и Букурещ, съдия в търговския съд в Сърбия. За съжаление при реставрацията през 80-те години на 20. век на негово писмо от 1818 г. е почти заличен поставения преди 200 години печат. Въпреки това все още личат някои от елементите. Размерът на печата е около 2 см. Най-вероятно на този печат също е имало изображение на богинята Фортуна, тъй като личат главата и дъгата на платното. Върху хартията има следи от отпечатък на кръст и навярно този характерен християнски символ също е присъствал. Личат и инициалите на Панта Георгиевич Хаджистоилов – „П Г [Х] С“. Като че ли има повече текст, отколкото на другите печати, но не се разчита – в долната част на печата се повтарят отново буквите „ХС“. Родът Герман/Голеви е много стар и уважаван род в Банско. Името си дължи на Герман – Гола войвода (* около 1670 г.) – една легендарна личност възпята във фолклора на Банско и Разложко. Най-старите сведения до сега бяха свързани с преданието този юнак и защитата на Момина крепост. Легендата слива съпротива от времето на османското нашествие и охраната на прохода и търговските пътища. От „Песен староразложка“ научаваме, че Герман е млад войвода, който имал само едно внуче Никола (* около 1730 г.). „Па си е зачул и разбрал Гола вода, млад войвода, Но той дружина не траси, а едно фнуче имаше Само си него заведе, той юнак беше от Банско“ Гола войвода бил известен юнак, за когото има песен и в с. Обидим, Неврокопско, но спомен за произхода му до скоро нямаше. Потвърждението за съществуването на тази легендарна личност и подробна информация за произхода и семейството намираме в приписка от края на 17. век на задната подвързана корица в часослов, който сега се съхранява в ЦИАМ в София. Мястото, където е намерена приписката, обяснява защо досега е убягнала на изследователите. Там е записано от ръката на монах от Банско: „Теофил в светото кръщение – Теодор от Разлога, от селото наречено Банско. Родители: баща Даде, майка Цвета, братя Вельо, Герман, Вишан, Тоде; сестри – Милица, …, Стояна, Кама“ . За сина (*около 1700 г.) на Герман не ни е известно нищо за сега, но най-вероятно се е казвал Теодор – кръстен на брата монах от уважение към сана му. Това предположение се потвърждава и от името на един от синовете на внука Никола – крупния търговец от Банско Теодор Германович (*около 1755 г.). Той търгува със серски памук на пазарите на Средна и Западна Европа и участва в много печеливша търговия с монети на Османската империя . Положил е личния си печат на писмо от Оршова до Банско, писано на 26 март 1794 г., изпратено до шурея му Арсен Хаджиниколов (Сирлещов) . Печатът е с диаметър около 1,5 см.

Писмо на Теодор Герман до Арсен Хаджиниколов От малката запазена част от печата се вижда главата на богинята Тихе и платното над нея. Инициалите не се различават добре. Навярно са „Θ N Г“ (Теодор Никола Герман). Тъй като в традицията на банските търговци е изписването на четири имена в. т. число и името на дядото, ако беше запазен по-добре печатът можеше да потвърди или опровергае предположението ни за името на сина на Герман Гола войвода – Теодор, т.е. четвъртият инициал би следвало да е отново „Θ“. Не е ясно дали в печата присъстват други символи като котвата, кръста и четворката. На 19 април 1811 г. синът на Теодор Герман Константин (*около 1785 г.) пише писмо на баща си във връзка с търговската дейност на фамилията и поставя личния си печат. Той е с диаметър около 2 см., малко по-добре запазен е, но също не е изцяло ясен. Съдържа познатите ни компоненти кръст, котва, четворка, както и инициалите на собственика си – буквите „К Θ Г“. Отново една от буквите не се чете. Тя би следвало да е „N“. В горната част на печата се вижда, но много неясно богинята Тихе с познатите ни атрибути. Различават се едната ръка и част от платното, като рисунъкът се доближава до този на печата на хаджи Димитър Хаджистоилов. Константин Герман получава през 1821 г. унгарска благородническа титла и сигурно е имал и друг печат, но документи засега не са намерени.

Печатът на Константин Герман

Печатът на Лазар Герман Печатът на друг син на Теодор Никола Герман – Лазар също спазва традицията, като и на неговия печат има котва, кръст, четворка и инициалите на собственика – „Л Θ N[Г]“. Печатът е повреден след публикацията на Анна Рошковска и в настоящо време буквата „Г“ липсва. Запазен е на последното негово писмо, изпратено до братовчед му Неофит Рилски на 23 септември 1838 г. малко преди смъртта му . Лазар Герман както и другите членове на семейството също търгува със Средна Европа и е член на православната община и църква „Света Троица“ в столицата на Хабсбургската монархия Виена. Този печат е единственият печат на бански търговец, публикуван досега . Анна Рошковска го публикува като печат на някой си Лука, като не уточнява произхода му. Без да пише изрично, тя го определя като произведен в самоковското ателие на Йосиф Антикар и племенниците му Димитър и Коста Герови. На други места в публикацията същият печат е отнесен последователно и към ателиета в Търново, Пловдив и Пазарджик . Не смятаме, че печатите на банскалии са произведени в някои от тези ателиета или изобщо в България. Като се имат предвид животът и дейността на търговците, по-вероятно е техните печати да са направени някъде в Европа. Печатът на Кръстьо Теодорович Герман се различава коренно от печатите на баща му и братята му, а и на останалите търговци, но е също така фино изработен. Елипса с размери 2 на 3 см. Представлява правоъгълно поле с инициалите му „К Т Г“, вписано в изящна розетка от успоредни дъги. Инициалите са гравирани с ръкописен шрифт. Също както и повечето цитирани печати е почти заличен при реставрацията на писмото и не може да се възпроизведе тук. Търговците от Банско традиционно се сдружават със свои роднини, при това с такива по сватовство. По-чести са сдруженията между тъст и зет, шурей и зет или баджанаци, отколкото между братя или бащи и синове. Ако се съди по обръщенията помежду им и споменатите и поздравени роднини в кореспонденцията им, Хаджистоилови и Герман също са сродени от няколко поколения. По всяка вероятност хаджи Стоил Димитриев и Никола Герман са женени за две сестри – Богдана и Анна(?) , тъй като синовете им са първи братовчеди . Сходствата на печатите им могат да се обяснят както с традицията в рода, така и с принадлежността към едни и същи търговски компании най вече във Виена и Пеща. Друг стар търговски род с много разклонения, търгувал със Средна Европа още от края 16. или началото на 17. век, е Сирлещовият род. Родоначалникът му хаджи Алекси, наричан в Дубровник и в Унгария още във времето на османското владичество „Сер Леско“ , търгува с кожи по тези земи, а синът му Емануил е един от основателите на „брудершафта“ – гилдията на търговците след освобождаването на град Пеща от турците през 1686 г. Правнукът му, също Алекси – представител на фирмата на баща си хаджи Никола в същия град, е председател на православната църковна община на българи, гърци и армъни там в края на 18. и началото на 19. век. От този род до нас е достигнала макар и оскъдна документация, която да ни даде представа за търговската и обществената дейност на представителите му. На 13 декември 1809 г. Теодор Арсениевич Хаджиниколов Сирлещов пише на сродника си „Теодор папа Миле или Михайло Драго“ (Теодор поп Михайлов или Теодор Михайлов Драгосинов) от Беч (Виена) . Подписано е от „Теодор Арсен“. Брат му Георги Арсен и братовчед му Мануил Алексиевич [Сирлещов] са добавили поздрави до семействата си в края на писмото. Същото е публикувано частично само в търговската му част от Васил Кънчов . Това писмо дава ценна информация за състоянието на пазара на памук, на икономиката на Дунавската монархия и проблемите, породени от Наполеоновите войни. Съдържа и богата информация за роднинските връзки както в Сирлещовия род, така и със семейството на поп Михаил Драгосинов. За съжаление и тук печатът е унищожен, на листа е останал неясен отпечатък с размер около 1 см., на който личат кръста и котвата. Вероятно „4“ също е присъствала, както навярно и инициалите на търговеца „Θ А Х N“ или „Θ А ХN С“. Ако печатът беше по-добре запазен, бихме имали информация за това кое от двете фамилни имена е ползвал Теодор Арсен – Хаджиниколов или Сирлещов. Изясняването на този въпрос ще бъде полезно при търсене на следи от нашите търговци в страните от Средна Европа. Ще отбележим, че и между Сирлещови и Герман има както сродяване, така и сдружаване в търговските дела. Майката на Теодор Арсен е сестра на Теодор Н. Герман, а двете семейства имат общи сделки с монети и със серски памук. Това ни кара да предположим, че печатът на Теодор Арсен не се е отличавал от печатите на братовчедите му Костадин и Лазар Герман. За съжаление информация за предпочитаното фамилно име не получаваме категорично и от най-добре запазения печат на представител на рода Сирлещови. Този печат е поставен от Димитър Костадинов Хаджиниколов (Сирлещов) на писмо от 28 декември 1824 г. от Земун до Лазар Герман в Банско. Около 1,5 см. е. На печата ясно личи фигурата на богинята Тихе/Фортуна заедно с познатите ни вече атрибути – платно и корабно кормило. Женската фигура е стъпила върху овален медальон, в който са вписани котва, кръст и четворка, макар и трудно различими. Инициалите са „ДМ К Х[N]“. За съжаление отново последната буква не се чете . Това писмо се съхранява у частни лица и не е реставрирано. Това дава надежда да му се направи по-пълно и ясно копие, от което да се извлече максимално полезна информация. Братовчедите Теодор Арсен и Димитър Костадинов Сирлещови са синове на двама братя – Арсен и Костадин Хаджиниколови (Сирлещови) и прекарват по-голяма част от живота си в чужбина и участват в сдруженията на балканските търговци на територията на Дунавската монархия. Теодор е търговец в Белград, а Костадин е дългогодишен представител на банскалии в Земун, където е карантината на границата между Дунавската монархия и Османската империя. За техните печати също можем да предположим, че са изработени в чужбина, имайки предвид символиката, характерна за „гръцките“ компании в Наследствените земи.

Сред съхранената търговска кореспонденция от началото на 19. век са и две писма на Г.Х.Л. (Георги Хаджиласков) до Лазар Герман съответно от 1810 г. и 1820 г. Те също са реставрирани и съответно печатите са почти заличени, но все пак в около двусантиметровия овал различаваме някои от познатите ни символи: фигурата на богинята Тихе/Фортуна, стъпила върху овален медальон, в който са вписани котва и кръст. Четворката и инициалите на собственика не могат да бъдат различени. Първата буква от името на бащата на Георги Хаджиласков би ни била от полза за прецизиране на родословието, но за съжаление не е различима.

В допълнение ще отбележим, че в печатите на други банскалии с различен от търговията поминък – скотовъдство, не са наблюдават сложни елементи и символи, а само инициалите им. Такива са печатите на Георги Хаджирусков и на брат му Атанас. Образец от тях се съхранява в МК Банско. Тук разгледахме приликите и приемствеността в достойнствените атрибути на банските търговци – печатите им. Установихме почти пълно сходство на символите както при бащи и синове (Димитър и Никола Хаджистоилови и Теодор Герман и Лазар и Костадин Герман), така и при племенници (Пантелеймон Хаджистоилов) и братовчеди (Теодор Арсен (Сирлещов), Димитър Сирлещов). Печатите показват на първо място принадлежността на собствениците им към православието (т.н. гръцка – неуниатска вяра), тъй като те търгуват основно в католически страни. Също така потвърждават членството им в търговската гилдия. Тъй като не е известно в Банско да е имало търговски еснаф (руфет), за разлика например от табашки, това следва да е „брудершафт“ в Унгария и най вече в Пеща, на чийто пазар се е търгувал серският памук, а банскалии са имали позиции още от времето на окупацията на Унгария от Османската империя. Банскалии освен лични печати са ползвали и печат на селската община. Най-старият запазен документ на общината на село Банско е от 1827 г. върху разписка за заем, даден от Димитър Сирлещов, когато кмет е Лазар Герман. Този печат не се различава много от печатите на селските общини в българските земи с изключение на това, че няма дата на изработването му, както в повечето случаи. Бил е в употреба преди реформата в местното самоуправление от 1834 г. Кръгъл, около 2 см. Текстът „Печатъ собщи малiх и велiкiх“ е в кръг около вписан квадрат, в който се чете „с[е]л[о] Банско РЗ“ (Разлог). Кога е изработен този печат не е известно, но навярно той е направен в българските земи. Може дори да е изработен в Банско, където е бил развит занаятът пръстеничарство сред представители на фамилиите Хаджипопови (чийто клон е зографският род Молерови), Дагарадини и др.

От печатите от Банско е запазен още един, по-късен – на църковно – училищната община на село Банско, Разложка околия към Българската екзархия в Цариград. Положен е на църковните тефтери от 1891-1894 г., които се съхраняват в ДА Благоевград . Епитропите на църквата също са изтъкнати търговци и техни потомци. На самия печат детайлно е изобразена „Светата Троица“, изработката му може би е в свободните предели на България, тъй като част от епитропите вече са се преселили в София като едновременно с това са и в ръководството на общността в родното си село. Езикът на символите на запазените печати от Банско са още един ценен източник на информация за живота и дейността на техните притежатели за социалното положение, родовите и търговски връзки, пътувания и т.н., както в пределите на Османската империя така и в Средна и Западна Европа. * Статията е публикувана в сп. Родознание бр. 1-2 2020.

Тук се публикува без научния апарат.